Здравословна цензура
Здравословна цензура / снимка: sxc.hu

След като от средата на 2010 г. у нас трябваше да има тотална забрана за пушене на обществени места, но управляващите я отмениха с по-либерален режим и я отложиха за по-нататък, сега от здравното министерство съвсем го удариха на популизъм.

Оповестени бяха мерки, които да ограничат рекламата на тютюневи изделия от следващата година, а от 2013-а пряката и непряката реклама на цигари да бъде абсолютно забранена. Предвидено е повече да не се излагат цигари и подобни, както и техни изображения в магазините, а тютюневите продукти да започнат да се продават само в специализирани магазини - добре, даже много добре (като изключим в колко от държавите от ЕС това се случи отдавна, а тук все още е чернова).

Доста стъписващо обаче звучи предложението от 2013-а да се ограничи пушенето в българските филми (и предавания).

От финансова гледна точка

Вярно е, че приличен и печеливш филм като „Мисия Лондон” имаше един основен порок - попрекаляването с продуктовото позициониране на спечелилите си чалга слава цигари, от което, ако не се абстрахираш, би решил, че лентата е досущ реклама на конкретната марка.

Ако приемем обаче, че продуктовото позициониране може да се прави и далеч по-умерено, в ролята си на цензор от здравното министерство рискуват да намалят шансовете български филми да получават финансиране (с уговорката, че зрителите съвсем не приветстват идеята нечий филм да се появи по екраните, благодарение на изобразяването на която и да е марка цигари).

Лицемерното в случая е, че докато ефектът на пряката и непряката реклама на цигари (и въобще на рекламата) се демонизира излишно, Испания например вкара в мерките за ограничаване на тютюнопушенето забраната пушачите да стоят далеч от детски площадки, училища и болници.

Тук цигари се продават и пушат на две крачки от учебните заведения, родителите пафкат, минавайки през дворовете на детските градини и ясли, около кошчетата пред входа на Военна има фасове или следи от такива, пуши се в парковете на родилните отделения…

От творческа гледна точка

Ами дайте в прелюдиите към секс сцените във филмите законът да задължава режисьорите да подчертават слагането на презерватив като вид превенция срещу HIV.

Да се ревизира съдържанието и когато става въпрос за нездравословно хранене; героите на Тарантино да не смъркат кокаин толкова показно (Ума Търман в „Криминале”) и да не танцуват с бръсначи, с които режат уши (Майкъл Мадсън в „Глутница кучета”) - понеже всичките тези неща навеждат зрителя на мисълта да ги пробва.

Всичко, което се мисли в България относно тютюнопушенето, е изначално цинично, тъй като или се разглежда само под шапката на бизнеса и поведението на потребителите (и то въпреки готовността на пушачите да спазват мерките при тотална забрана на пушене в заведенията), или чрез някакви свръхтоталитарни мерки, които няма да имат ефект, освен да лишат някой типаж от пълния му колорит (не че вярваме, че някой ще допусне подобна мярка).

Едва ли някой може да си представи доста от героите на актоьр като Джеф Бриджис без цигара в уста. Даже миналата година най-после взе „Оскар” за играта си в „Лудо сърце”, където - в ролята на застаряващ кънтрипевец - пуши (и пие) повече, отколкото пее. В новия (не толкова силен) филм на братя Коен пък буквално спи с пакетче тютюн и бутилка под главата си.

Или пък, ако се върнем у нас, как можеше да бъде усетен декадентския талант на Христо в „Източни пиеси”, ако той наистина не играеше себе си, палейки цигара от цигара… Ако здравното министерство се беше сетило за тази мярка навреме, сигурно щеще да излекува и наркоманията на героя (вече мъртъв от свръхдоза), препоръчвайки резки промени в сценария - като например вместо да се размотава по някакви ъндърграунд клубове, Ицо да си ляга рано, за да ходи на плуване, фитнес и някое остойностяващо бойно изкуство.
В случая здравното министерство прави неуспешен опит да съчини адекватен закон, свързан с продуктовото позициониране, като в същото време пренебрегва доста по-опасни аспекти на тютюнопушенето като неконтролираната продажба на цигари и забавянето на абсолютната забрана за пушене на обществени места под натиска на хотелиерския и ресторантьорския бизнес.

Въпреки че в страни като Турция и Испания културата на гуляене е далеч по-развита, те забраниха пушенето на всички затворени обществени места (макар и да са на челни позиции по консумация на тютюневи изделия).

Излиза, че тук тютюневият дим на екрана е далеч по-опасен от дима в лицето на детето ти. И днешното правителството все още живее с мисълта, че ролята на киното е превъзпитаваща и назидателна, а не преди всичко развлекателна.

www.webcafe.bg

Последвайте ни

Коментар