Симона Медарова от Благоевград и Мартина Вичева от Сливен спечелиха конкурса на тема "Любов", обявен от Регионалната здравна инспекция и Дарик радио- Кюстендил. Той се организира със съдействието на Регионалния инспекторат по образованието.
Симона Медарова е на 17 години, ученичка в 11- ти клас на Езикова гимназия "Акад. Людмил Стоянов" в Благоевград. Тя спечели първа награда на журито в раздела за - есе и разказ.
Мартина Вичева е на 21 години, от Сливен и е студентка по дентална медицина, 2- ри курс в Медицински университет- София. Тя печели първата награда в раздела за стихотворение.
Организаторите присъдиха и 3 специални награди за участници от Кюстендилска област. Отличените са- Снежана Запрева от Кюстендил, Магдалена Ангелова и Кристиян Гонев от Бобов дол.
"Благодарна съм на всички тези хора от цялата страна, които откликнаха на нашата идея, да напишат нещо свързано с любовта, с човещината. Оптимизма не бива да ни напуска, все още я има добрината в хората", каза Гюлка Джабирова от Регионалната здравна инспекция в Кюстендил.
"Всяка работа е интересна по своему. Радващо е, че има хора от всички възрастови групи. Бяхме затруднени да определим най- добрите, защото 60 участници е една внушителна цифра. Мисля, че отличените с първи награди са талантливи млади хора и съм убедена, че ще развиват поетичните си заложби и таланти", коментира главният експерт по български език и литература в РИО на МОН Теменужка Михайлова.
Екипът организирал конкурса благодари на всички участници.
Мартина Вичева спечели със стихотворението си "Отново":
Ще влея погледа си
в делтата на хоризонта
и с кораб
с снежнобели облачни платна
ще се отправя
отвъд небесната ограда на света ти.
Ще преплавам
хиляди небесни океани
и ще обходя
всички неутъпкани пътеки от съня ти.
Ще отброявам миговете вечност,
които ни разделят
и спомените,
които вече сме забравили.
Ще следвам сянката
от миналите ни животи,
заключени между стрелките
на поредния часовник.
Ще прелетя
през реaлности и нереалности
да те намеря
и ще живея във всяка дума,
избягала от устните ти.
Ще повтарям наум мислите,
с който си лягаш
и ще шепна неизречените ти чувства.
...
И ще чакам.
Отново да се срещнем.
Симона Медарова се представи с есето- "Аз съм Любовта":
Обитавам човешката душа, откакто свят светува. Там живея със своите братя и сестри - Oмразата, Страха, Любопитството, Злобата, Завистта, Състраданието. Всички заедно съпътстваме хората през определен период от живота им. Само аз съм тази обаче, която никога не изоставя човека и съм с него още от мига, когато за първи път отвори очи и види света около себе си, и така, докато не ги затвори завинаги. Аз се прераждам отново и отново във всяко живо същество. Аз съм способна да облагородявам, да изцерявам и да разпалвам пожари, които никой не може да потуши. Аз съм смисълът на човешкото съществуване. Аз съм слънцето, озаряващо сърцето. Аз се крия във всяка усмивка, във всеки мил жест, в майчината прегръдка, в целувката на любим човек. Аз съм силна и непобедима. Аз съм това, което прави човека божествен. Аз ще ти подам ръка, когато най-малко очакваш. Аз ще ти покажа пътя към рая на земята. Аз съм Любовта....
Някои казват, че цял живот ме търсят, но никога не могат да ме намерят. Това не е вярно. Аз съм навсякъде. Но само тези, които са способни да отворят сърцата си, го знаят. В дългогодишната си практика съм се сблъсквала с какво ли не. Побеждавала съм Омразата и Страха, побеждавала съм времето и човешките предразсъдъци, побеждавала съм дори и смъртта. Нямам загубена битка. Не смятах да се предам дори когато простичкият клошар Иво си мислеше, че завинаги ме е изхвърлил от душата си и ме е заменил с Отчаянието и Злобата. Той жестоко се заблуждаваше, че бих го оставила....
Иво беше човек, който просто съществуваше. Беше изгубил желание за живот, не обичаше нищо и никого. Поне така твърдеше или пък просто се опитваше сам да убеди себе си в това. Откакто в автомобилна катастрофа загуби съпругата си и 5-годишния си син, животът му пое в съвсем различна посока. Той не можа да преживее случилото се и реши да се поддаде на Отчаянието. Пропи се, започна да се занимава с хазарт, проигра цялото си имущество и скоро остана на улицата. От уважаван счетоводител в просперираща фирма Иво се превърна в клошар, бродещ из тъмните улици с мрачно и дори плашещо лице. Очите му бяха празни, неизлъчващи никаква емоция. А някога този поглед бе толкова замечтан, изпълнен с любов и надежда. И така мъжът прекарваше целия си ден, ровейки в кофите с боклук. Но може би, докато го правеше, той търсеше нещо повече от стари предмети или огризки. Може би през цялото време той несъзнателно е търсел мен - Любовта...
А аз си стоях там, както винаги, в неговата чиста и дълбоко наранена душа. Аз бях причината Иво да не сложи край на живота си в някои от многото моменти на отчаяние. Аз бях причината той всяка вечер да гледа към небето и сред звездите да търси сина си и съпругата си. Аз бях причината в сънищата на клошара непрестанно да се появяват красивото лице на единствената жена, която някога е обичал, и слънчевата усмивка на малкото му момченце. Да, той още ги обичаше. И нямаше да спре да ги обича до последния си дъх. А и след това. Въпреки всичко обаче Иво изглеждаше студен и озлобен човек. Не общуваше с никого, не искаше да бъде съжаляван и отказваше всякаква помощ. Немалко пъти му бе предлагано да заживее в приют за бездомни, където щеше да има покрив над главата и топла храна. Но той все не приемаше. През нощта топлеше пейките в парка, а дните му, до болка еднообразни и сиви, преминаваха в лутане из прашните улици на града. Сякаш бездомникът се носеше по течението и просто чакаше да дойде Краят. А той все не идваше. И това не беше случайно...
В един на пръв поглед съвсем обикновен есенен ден Иво правеше дежурния си обиск на кофите за боклук по улиците. Облечен в старо оръфано палто, той се носеше като сянка и не обръщаше внимание на случващото се около него. И така, докато търсеше нещо ново из контейнерите за смет, той дочу бебешки плач. В началото просто си мислеше, че си въобразява, но когато този плач стана още по-силен, Иво се поогледа наоколо и откри своето спасение. До кофата за боклук, небрежно увито в пелени, лежеше бебе - малко, беззащитно същество на не повече от седмица. Щом го зърна, клошарът усети странно чувство у себе си. Взе бебето в ръцете си и в мига, в който видя малкото му нежно личице и чистите му очи, той се прероди. В детския поглед Иво откриваше нов свят - по-добър и по-красив. За първи път от много време бедният изстрадал мъж се усмихна, усмихна се от сърце. Той силно прегърна бебето и усети топлината и чистотата му. И в този момент бездомникът отново ме викаше и имаше нужда от мен. Аз изгоних Отчаянието от душата му и я превзех. Любовта пак победи...
Иво искаше да задържи бебето при себе си. То беше неговото спасение, неговото ново начало. „Обичам те" - промълви мъжът и усети как една сълза се стича по бузата му. Без да се колебае, клошарът загърна малкото ангелче във вехтото си палто и двамата заедно тръгнаха по същата мрачна и противна улица, по която мъжът всеки ден минаваше. Но този път бе по-различно. Иво беше нов човек, с нови мечти, с нови надежди и нова вяра. Изоставеното бебе осмисляше живота на мъжа с всяка измината секунда. От студения и апатичен клошар нямаше и следа, а в очите му отново имаше блясък и жажда за живот. Той се запъти към най-близкия приют за бездомници и помоли да бъде приет там заедно с детето. И така двамата заживяха в новия си дом. Бебето беше момиченце и Иво го нарече Теа, означаващо богиня. И тя наистина беше неговата богиня, неговата светлина, неговото щастие. Доскорошният клошар влагаше цялото си сърце в грижите за Теа и дори си намери нова работа, за да може да й подсигури приличен живот. Той бързо си стъпи на краката и се премести в ново жилище заедно със своята дъщеря. Иво отново се усмихваше и се радваше на живота. A аз се превърнах в негов незаменим другар...
Днес, няколко години по-късно, Теа вече е пораснала и прилича на истинска богиня - красива и лъчезарна, а Иво я обгражда с много грижи и я учи да вярва в себе си и в мен, Любовта, и да не допуска никога да си отида от душата й. Някогашният клошар често разказва на дъщеря си своята история и всеки ден й благодари, че тя го е спасила. А аз сътворих истинско чудо. Съживих душата на изстрадалия човек, не му позволих да се предаде и го спасих от Отчаянието.
Това съм аз - Любовта. Опитай да си представиш живота без мен... Това няма да е живот, а само едно безцелно съществуване. Спри да се страхуваш от мен и отвори сърцето си! Радвай се, че ме има и ме цени! Бъди добър и дарявай околните с Любов и те ще ти отвърнат със същото! Обичай, не спирай да обичаш...
/ Произведенията са публикувани без редакторска намеса /
