В пустинята в Либия има блокирани българи, които не могат да стигнат до Триполи , нито да се свържат с българското посолство в Джамахирията. Това съобщи пред Дарик Росен Русанов, който работи в камп на австрийската компания VAOS. По думите му в пустинята работят над 100 българи, но той няма връзка с почти никой от тях. Пред последните дни всички коли и камиони са откраднати и работещите в кампа няма как да се придвижат, обясни Русанов. Ето какво още каза българинът:
Преди два дни бяха гърмежи, експлозии, просто нямам думи да ви опиша, а се започна още на 15-ти.
Какво се случи, след като размириците стигнаха и до вас?
Кампът беше ограден от жълти каски, стреляше се по всичко живо, което се движи навън. Страхувахме се да си подадем носовете извън бунгалата.
Чувал ли си за някой, който да е пострадал в последните дни от вашия камп или от съседните?
В съседния камп преди два дни убиха филипинец и виетнамец.
Каква беше причината?
Просто са излезли навън от бунгалата.
Кой ги уби?
Предполагам, че тези от жълтите каски, наемниците.
Тези наемници хора на Муамар Кадафи ли са?
Да, те са нещо като елитни еничарски отряди на Кадафи, обучавани по специални програми за борба с размирици. Някои твърдят, че дори ги е обучавал за терористи в неговите лагери.
Вие сте наемници там и работите в камп. Каква е причината да бъдете нападани и убивани?
За мен това е само начин за всяване на страх и паника.
По какъв начин вие пострадахте, вашият камп, през последните дни на размириците?
Нямаше убити, слава Богу! Дойдоха, за мен това са мародери - млади хора, либийци, като един с автомат ги охраняваше. Откраднаха всички коли и камиони, които можеха да се движат и фактически останахме блокирани в кампа. Познавайки душевността на либиеца, която е душевност на някакви инфантилни хора, които са много злобни, много отмъстителни, е напълно реално да има развитие на нещата и да се стигне до големи ексцесии.
Ако така останете блокирани, какво очаквате да се случи следващите няколко дни?
Моето мнение е, че една такава ситуация в Либия не може да приключи само по този начин, с това временно затишие, което се чувства тук. Това неминуемо ще бъде последвано от отмъщение от страна на властимащите и това отмъщение ще бъде придружено с да не казвам кървава баня, което вече е изтъркано, но със сериозни ексцесии срещу цялото население. Не изключвам тези ексцесии да засегнат и нас. Това е временно затишие пред буря.
Какви варианти обмисляте, за да избегнете тази буря?
Аз лично никакъв вариант не мога да измисля, защото нямам потенциала, възможностите да предприема каквото и да е било.
Вие опитахте ли се през последните дни да се свържете с българското посолство в Либия?
Аз опитвам не само днес, а и няколко дни поред. Но без успех. Набирам номерата и ми изписва на дисплея на мобифона, че линиите са заети. И няма никакъв шанс да се свържа с посолството.
А от посолството опитаха ли се да се свържат с вас?
Никой не ми е звъннал от посолството досега. Нямам представа дали правят опити.
Колко българи сте в този камп?
В този камп, в момента, сме само двама българи. Но има други българи по полетата, по нефтените полета. По другите полета имаме някъде около 100 човека българи само.
Вие успявате ли да поддържате връзка с другите българи?
Досега успях да установя връзка само с един колега от Гадамес, който е близо до алжирската граница и той ми каза, че при тях всичко е спокойно.
Обмисляте ли вариант целият камп заедно да излезете и да се предвижвате до съседен или до някой по-голям град?
Информацията, която имаме от управлението на фирмата, е, че работят по въпроса за евакуацията ни, но те работят по въпроса за евакуацията ни от самото начало на размириците. Досега още нищо не е разработено. Така, като сме в неведение, просто нещата не изглеждат съвсем розови за нас.
Чуват се слухове, че всички телефони са блокирани в Либия и не можете да поддържате връзка помежду си, това така ли е?
В Либия вътрешни разговори не е невъзможно да осъществяваме, но линиите са много претоварени в момента. Звъним по телефоните извън страната и е изключено. Много рядко можем до получим извикване по телефона от България. Аз лично със семейството си много рядко се чувам през деня.
Чувстваш ли се изоставен там?
Аз не се чувствам изоставен от тази гледна точка, че цялото ми семейство са загрижени и притеснени за мен, но от гледна точка на това - да получим някаква реална помощ, която да спомогне за нашата евакуация, се чувствам забравен.
