Либия (Велика социалистическа либийско-арабска народна джамахирия) се намира в Северна Африка, като на изток граничи с Египет, със Судан на югоизток, Чад и Нигер на юг и Алжир и Тунис на запад, а северната граница на страна се мие от Средиземно море.
С площ от близо 1,8 млн. кв. км. Либия е четвъртата по големина държава в Африка по площ и на 17-то място в света. В столицата Триполи живеят 1,7 млн. души, а общо населението на страната наброява 6,4 млн. човека. Гъстота на населението на северноафриканската държава, по-голяма част от която е в пустинята, е 3,6 души на квадратен километър. Брутният вътрешен продукт на страната възлиза на 96,138 млрд. долара или 14 884 долара на глава от населението, благодарение на петролните резерви. Паричната единица е либийският динар.
Националното знаме на Либия представлява зелено поле без никакви други отличителни знаци. Това е единственият едноцветен национален флаг в света без други детайли.
С военен преврат от 1969 година е свален крал Идрис и е сложен край на монархическата традиция в страната. Оттогава държавният ръководител на Либия е полковник Муамар Кадафи, който макар че формално е начело на страната само две години от 1977 до 1979 година неформално ръководи джамахирията от преврата досега.
Има две направления в държавното управление. „Революционният сектор“ се състои от лидерът на революцията полк. Муамар Кадафи, революционни комитети и 12-ченния Революционен команден съвет, основан през 1969 година. Лидерите на революцията не са избирани и затова не могат да бъдат свалени чрез гласуване. Те са на власт благодарение на участието си в революцията (преврата от 1969 година).
Вторият сектор – секторът на джамахирията (което означава република – бел. ред) се състои от местни народни конгреси във всеки от 1500 населени райони, 32 народни конгреси на регионите в най-големите административни единици в страната и национален Генерален народен конгрес. Тези законодателни органи са представени от съответните органи на изпълнителната власт (местни народни комитети, народни комитети на най-големите административни единици в страната и национален Генерален народен комитет, тоест правителство на Либия).
На всеки четири години представителите от местните комитети избират свои ръководители и секретари на народните комитети, понякога според бурни дебати и критични гласувания. Ръководствата на народните конгреси ги представляват в същите органи на следващото ниво. Членовете на генералния народен конгрес избират членовете на генералния народен комитет (правителството) на своя годишна среща.
Правителството контролира държавните и полуавтономни медии в страната. Политическите партии са забранени със закона за забрана на политическите партии от 1972 година. Основаването на неправителствени организации е разрешено. Тъй като от тях се иска да следват целите на революцията, броят им е малък в сравнение със съседните държави. Търговските съюзи не съществуват, а многобройните професионални асоциации се включени в държавната структура като трети стълб заедно с народните конгреси и комитети. Те нямат право на стачки. Професионалните асоциации изплащат свои хора в генералния народен конгрес, където имат представителен мандат.
Източник: Уикипедия
