„Мамо, ходи ми се до тоалетна. Може ли по-бързо да се прибираме!” - с тези думи почти ежедневно ме посреща синът ми, когато го прибирам от училище. Той е ученик в трети клас в едно от столичните училища.
Посреща ме така не защото му действам диуретично, ни най-малко. Просто категорично отказва да ходи до училищната тоалетна. Питам го защо, а той отвръща: „Мамо, там е ужасно. Смърди, казанчето не работи. Няма и сапун. Няма да ходя там”. Аз се сърдя, цупя се и почвам с конското: вредно е за организма, можеш да го отровиш, знаеш ли какви болести ще хванеш и т.н., и т.н. А наум се питам защо синът ми се лигави, аз ли съм го научила да е толкова капризен, какво пък толкова – тоалетна като всяка друга.
Да, ама не. Наложи се един ден заедно с няколко други майки да помагам на учителката за почистване на стаята. За целта трябваше да налея вода от чешмите в тоалетните. Чак тогава разбрах проблема на детето ми.
Още в коридора в близост до тоалетната ме лъхна миризмата. Благодарение на това лесно я намерих. Тръгнах да влизам и хоп... джапнах. Поглеждам – всичко във вода. Викам си – децата са си играли. Запретнах крачоли и смело нагазих.
Чешмите бяха две. Отидох до едната, врътнах кранчето – нищо. Врътнах другото – пак нищо. Опитах докрай, вода няма. Преместих се на другата – посегнах към лявата врътка, напипах метал. Гледам - кранчето липсва. Завъртях другото и еврика! Вода потече... ама не изтече. Каналът бил запушен. Пъхнах бързо кофичката, налях вода и затворих крана. Почаках малко да видя дали ще се източи водата. Не помръдва. Оставих мивката наполовина пълна. Отидох да помагам в чистенето на стаята.
След около двайсетина минути отново отидох до тоалетната за чиста вода. Но когато се опитах да изхвърля мръсната в една от тоалетните - тип клекало (няма да описвам какви силни аромати се носеха оттам), една жена извика „Не!”.
Стреснах се, погледнах я – тя се оказа от хигиенистките на училището. Напътва ме – не в тази, а в другата, тук каналът не работи. Послушах я, после отивам до мивката – гледам, вече почти е препълнена. А хигиенистката приготвила канче и кофа – ще пресипва водата от мивката в кофата.
Същисах се. Почувствах се гузна, виновна, засрамена – че през цялото това време съм се карала на детето. На път за вкъщи минах през аптеката. Купих антибактериални мокри кърпички, сухи кърпички, антибактериален гел за ръце. Сложих всичко в раницата на сина ми, която и без друго тежи към шест кила. Инструктирах го – първо кърпичките, после гела – всеки път, когато посещаваш тоалетната, независимо по каква причина.
Повдигнах въпроса пред учителката. Казвам, че всяка година ръководството на училището събира пари от родителите за настоятелството. Защо не се използват за ремонт на тоалетните? Тя ми отговаря, че със средствата е била закупена нова уредба – онази с високоговорителя, окачен над козирката на входа на училището. Викам си: „Ей, това е много важно. Всеки ден използват системата. Сигурно с нейна помощ строяват децата!”
Но и тук грешах. Системата се използва за първия учебен ден, за последния и евентуално по време на някое противопожарно учение. За три години имаше само едно учение в нашето училище.
Описвам тези мои преживявания с тоалетната в училището на сина ми, защото наскоро в медиите прочетох поредното проучване по въпроса.
Сигурно би трябвало да се успокоя, че моето дете не е единственото, което стиска. Оказва се, че това е проблем на половината ученици в столицата – както показва проучването на Националната мрежа за децата. Причините: тоалетните са мръсни, а сапунът, топлата вода и тоалетната хартия са просто немислим лукс.
Факт е, че има деца, които не са научени да пазят или смятат, че след като не е тяхно, значи могат да го унищожат. Но по мой скромен опит в нашето училище това са малцина ученици.
Но също така факт е, че за ръководствата на училищата това е последният проблем. Нали тоалетните на учителките са чисти и поддържани, те се заключват, там деца не влизат. Защо да ремонтират другите, да слагат сапун и тоалетна хартия, след като може и без тях. Пък и пари няма.
Парите никога не стигат, но всеки родител е наясно, че училището събира пари за какво ли не. И със сигурност всеки би дал 10 лв. отгоре, за да се купят с тях сапуни, тоалетна хартия и други санитарни пособия. Защото 10 лв. годишно са нищо в сравнение с парите за лечение на детето, ако, не дай Боже, се наложи.
За да не се стига дотам, синът ми да звънне от училище и да ми каже: „Мамо, мамо, ела бързо да ме вземеш, че ми се ходи до тоалетна”!
