Промяната в учебниците трябва да е радикална, защото те изостават не с години, а с векове, каза за БТА Юрий Анджекарски - председател на сдружението „Професионален форум за образованието", коментирайки дали е необходима промяна в учебното съдържание, свързана с подготовката на новия Закон за училищното образование.
Учебниците отговарят на парадигмата на енциклопедизма от 18-ти век - като структура на учебното съдържание, а организацията на класно-урочната система е от 16-ти век. Тази характеристика на учебниците се отнася не само за българските, но и за учебниците по света, заяви Анджекарски. Според Анджекарски всички български учебници са базирани върху структурата на енциклопедията и на енциклопедизма. Затова най-честите помагала са енциклопедии по един или друг предмет, но те не могат вече да ангажират вниманието на мултимедийното поколение, което е в „нова информационна и комуникационна среда”. Тези деца се движат с друга информационна динамика и всичко, което изглежда на възрастните много иновативно и революционно, просто за тях е история, архив.
И начинът, по който са поднесени уроците и структурата на самото учебно съдържание, не предполагат включването на самия ученик, тъй като му се дават готови знания, а ученикът няма избор. Ключовата дума за това е в избора на учебно съдържание, защото, когато учениците имат избор, те упражняват свобода и поемат отговорност, и така у тях се създава мотивация и интерес към ученето, коментира образователният експерт.
По думите на Юрий Анджекарски преминаването от енциклопедично знание към нов тип знание може да започне още от предучилищната възраст. Той смята, че учениците нямат избор, когато им се дава готов, смлян продукт - готово знание и им се казва: „това е това...”, също и когато не могат да изберат „инструментите” за решаването на дадена задача.
Една задача има хиляди начини за решение, а когато учебникът предлага един начин и един път за решаването й, учениците нямат интерес и отговорност, защото цялата отговорност се носи от учителите, от Министерството на образованието, младежта и науката, от авторите на учебника, но не и от ученика, посочи Анджекарски. Според него промяна може да се постигне, когато се създадат учебници, учебни помагала, които да са вариативни - многозначни и да дават варианти, въпреки че в тях ще има основни, базови цели.
Сега се поставят на учениците много посредствени цели, например „2+2=4” и тогава естествената реакция на учениците, е да отговорят: „Ти ли ще ми кажеш, че „2+2=4?”, защото искат да утвърдят себе си. А добрият, иновативният ученик е този, който ще отговори: „2+2 може би е равно на 4”, или „2+2 е почти 4”, но да провери това твърдение, коментира Юрий Анджекарски.
По думите му новата педагогика е референтната педагогика, а референтното учебно съдържание е препоръчителното - насочващото учебно съдържание. Например, да не се препоръчва на учениците да прочетат даден разказ на Йордан Йовков, защото „това е най-важният разказ на писателя, а останалите негови разкази, не струват и да се четат”. Нека предложим на учениците, всеки от тях да избере един от разказите на Йовков – „така всеки, ще намери своя разказ” - препоръча председателят на образователното сдружение.
Занапред все по-малко образованието ще зависи от администрацията и от държавата, защото използването на компютрите дава възможности на отделната личност сама да може се справи с информацията, коментира Юрий Анджекарски. Той посочи, че не трябва да има притеснения, защото „децата и учениците са динамични и ще намерят своя път”, ще има организации, които ще им помогнат, но това ще са нов тип образователни институции, подкрепящи неформалното образование. Тези организации няма да са базирани толкова в училище, защото образованието, просветата не бива да се затварят само в училището, а медиите и семействата също имат роля за обучението на учениците.
Според Анджекарски лошите резултати от международното изследване PISA показват, че българските ученици не могат да анализират и съпоставят текстове, „защото това не се изисква от тях, не им се поставя за задача”. Учителите също не могат да анализират, защото „я има идеята, че някакво учебно съдържание се одобрява, спуска се от Министерството на образованието и така се остава в рамките на това, което е
разпоредено”, коментира експертът.
