В сряда правителството на Бойко Борисов купи с пари от държавната субсидия на ГЕРБ 140 устройства iPad (айПад) на министри и депутати. Причината за това е да се оптимизира работата в кабинета и да се пести хартия. Някои от министрите приветстваха идеята. Оказва се обаче, че културният министър Вежди Рашидов няма да ползва устройството. „Аз съм технически инвалид, на мен този iPad леко ми е труден", казва Рашидов в интервю за Дарик.
Според него критиките, че сега не му е времето за покупката на устройствата iPad, не са уместни. "Обществото казва ние искаме да ядем, но не всичко е ядене, нали трябва да се модернизираме", коментира Рашидов.
В същото време Министерството на културата започва програма за модернизиране на читалищата, като се обсъжда някои от тях да бъдат превърнати в киносалони. Как разбира модернизацията културният министър? Ето какво обясни той пред Дарик:
Какви са идеите Ви за развитието на читалищната дейност?
Аз лично като експерт нямам конкретни идеи по простата причина, че това е сложна структура, за която идеите трябва да се предлагат на експертно, сериозно ниво. Но в общ план идеята е в това, че се намираме в 21 век, разбира се, че на тази пирамида основата, изиграла колосална роля в миналото, са българските читалища. Те са духовни средища - такива, каквито нямат аналог в света. Да не ги оставяме като застарели структури, а да ги превърнем в съвременни, модерни, където да събудим интереса на новото поколение.
Безкрайно много заседания се правят от министрите на културата в Брюксел, където се обсъжда точно дигитализирането на библиотеките, читалищата, електронните носители да влязат силно. Знаете, че имаме голямо дарение от Бил Гейтс за 15 милиона. Националната библиотека започна усилено да работи по проекти, така че трябва да активираме читалищата, да работим по проекти и наистина да ги модернизираме, защото отново трябва да станат любопитни места, да станат средища на духовността на нацията, има нужда от това. Най-лесно е да се казва „Има криза".
В сряда с колегите ми изпаднахме в парадокс. Ние сме хора, които сме свикнали да сме отрицателни. Чета изявление на един прекрасен български актьор, с един нов филм, който е прекрасен, и в него пише: „Тамън мръдна киното и сега те го убиват". И вчера, като говорих с моя прекрасен приятел, режисьор, актьор, го попитах: „Щеше ли да има такова интервю, ако не беше получил един милион субсидия от българската държава, от българския данъкоплатец? Ти нямаше да имаш филм. Казва се „Благодаря". Ти нямаше да дадеш това интервю. Защо „убиват", напротив, ти взе един милион от българския народ, за да има прекрасен български филм. Ето това е големият парадокс. Аз също съм бил активен в това да бъда критичен към властта и към обществото, но сега разбирам, че съм бил само наполовина прав, защото не е било точно така, защото има сфери, където, ако ти не получиш държавни пари, ти няма как да реализираш това, за което искаш толкова красиво да говориш. Във всяка нормална държава се казва: „Благодарим, че ни дадохте възможност да бъдем гении". Така че аз мисля, че трябва да поработим върху съзнанието на нашите колеги и приятели. Разбира се, българската култура не е загинала, няма как да загине. Култура не загива, тя се създава от личности.
Има идеи да се даде възможност на читалищата да стават и киносалони?
Тези идеи сега ще се обсъдят. Да, разбира се, защо не в селата, където няма кина, няма достъп, защо да не станат място, където българското кино да се вижда? Да има и самодейни колективи, които да се движат, да станат по-мобилни. Така, както те са били, отново да се възроди мобилността в тези хора, да живнат. Не може все да сме тъжни. Българинът в най-голямата си мъка е оцелял, защото е танцувал, пял, защото е правил творчество. Това го е измъквало духовно.
Българските и световните творци в най-тежките години са създали най-големите шедьоври. Пикасо в най-тежките години на Франция създаде Герника. В криза се правят... достатъчно е да има голям автор.
Разбира се, има големи автори, останалото е много шум за нищо. И държавата трябва да има своята политика. Казал съм го и аз ще държа на това като културен министър, държавата да има своите способи, лостове да подпомага... Ние бъркаме малко издръжката на културата, изхранването с помощта към културата. Трябва да разберем, че да подпомага държавата е едно, а да издържа - друго.
Казвате, че читалищата трябва да се дигитализират. Министерският съвет реши да дигитализира и работата на министрите. Как ще помогне един iPad за работата на един министър?
Аз съм малко технически инвалид. На мен този iPad леко ми е труден, но така съм избрал. Аз съм човек на чувствата, на емоциите. Предпочитам вместо да пиша на компютър, да пиша на ръка, защото има и друга стойност. Знам ценността на ръкописа, но сигурно има улеснение, както компютърът вече влезе като информация във всеки дом. Сигурно това ще улесни комуникацията между депутати и министри, ще улесни комуникацията между самите министри и взимането на важни решения по най-бързия начин, отколкото да произвеждаме купища хартия. Вие не си давате сметка колко купища хартия на един министерски съвет седят пред нас, разяснението на цялата дейност, която трябва да гласуваме, много хора са заети да пишат на тази машина. Така че виждате, че съвременното общество вече живее на едно друго копче. Да речем, че копчето ще бъде полезно.
А как си обяснявате, че някои хора не възприемат това като добре похарчени пари?
Вижте, хората винаги така ще мислят, защото ние сме се настроили и това е малко грозно за говорене. Да, всяка криза е криза, но човек не е създаден само да произвежда друг продукт. Да се храни и каквото прави друго. А животът продължава. Трудно, не трудно трябва да вървим поне крачка по крачка напред. По тази логика ние отричаме всичко. Дайте да нямаме нищо. Тогава да спрем да ядем, защото е труден животът.
Така че, нека да не бъдем черногледи, не всичко е ядене. Нали, за да ядем, ние трябва да се модернизираме, трябва да стъпим крачка по-напред. Най-малкото в администрацията ще съкратим хора, които пишат стотици листа и ще влезем в друг вид комуникация.
