- Ники Кънчев Шоу - II
Дами и господа, не е за вярване, но на 21 януари 2011 Дарик Радио става на 18. Честта да бъде Гласът на Дарик за 2010 има водещият на сутрешното шоу Дарик Кафе Михаил Дюзев. Ето защо Михаил Дюзев е ВИП гостът в "Ники Кънчев Шоу". Тъй като Дарик празнува със слогана "Всичко се слуша", отлично знаем, че и Гласът му се слуша.
Ники Кънчев: Кажете нещо, Господин Глас, за вашето тяло. Например колко тежите?
Господин Глас: Ще цитирам мой приятел, който също е Глас на годината: "Уж малко ям, ама съм дебел" (смее се). Цитат по Драго Симеонов.
Цвят на очите?
Пъстри.
Но красиви.
Така казват.
Особени белези?
Имам белези, не е като да нямам - особено от родната казарма и още от детската градина. Те са на невидими места (смее се).
Ники Кънчев: Дами и господа, представям ви Гласа на годината на Дарик - Михаил Дюзев!
Михаил Дюзев: Първо искам да благодаря за наградата, всъщност това не е награда, а признание.
Нека започнем по-философски - какво е за теб Дарик Радио и тази награда като подточка?
Първо е признание за работата ми в тази медия, която аз наричам моя. Ти, разбира се, си от самото начало на Дарик, има колеги с много повече стаж от мен, но аз си познавам Дарик като моето радио.
Щом поставяш въпроса за години, кажи ни кога дойде в Дарик?
Веднага след атентатите на 11 септември 2001, няма как да го забравя. Самите атентати имах възможност да отразявам и гледам при Сашо Диков, за когото винаги съм казвал, че е моят истински учител в професията. Най-малкото защото не ни оставяше да дремнем и за секунда, все бяхме на педали, по събития и т. н. Винаги съм казвал, че съм се научил от него.
Канал 3?
Да.
Защо се насочи към журналистиката, какво си завършил?
Завършил съм Културология в Софийския университет, с Драго Симеонов сме състуденти. А за журналистиката често и аз се улавям да се питам "защо" - може би защото винаги съм бил любопитен. Най-хубаво е да си любопитен в тази професия - журналистиката. Дори ти плащат да си любопитен (смее се).
Колегите от Zar.bg, с които знам, че сте доста близки в работен план, имат два въпроса към теб. Единият въпрос е личен, а другият - по-скоро професионален. Личният въпрос ми се струва лесен: Обичаш ли кампари?
Не... но няма да откажа (смее се).
А сега професионалният въпрос - след като толкова дълго време водиш сутрешното шоу Дарик Кафе, готов ли си да водиш и вечерно шоу, което да правите заедно със Zar.bg? Предаването може да се нарича Дарик Кампари, събота вечер.
Това ще е прекрасно, при положение че ми се отнеме възможността да водя сутрешния блок. Шегувам се, разбира се. Мислех си, какво може да си поискаш като награда освен признанието Глас на годината - искам да ме преместят. Шефът, ако ме слуша - да ме преместят в друг часови пояс (смее се). Хубав въпрос.
Мишо, как дойде в Дарик, кой те покани? Или си връзкар?
Връзкар - не. Един познат ми се обади и ми каза, че се освобождава място в Новините. Съвсем нормално дойдох, представих си CV-то. Предполагам, че Сашо тук се е намесил и е казал една добра дума за мен на тогавашното ръководство. Оставиха ме тук, в съседната на това студио стая, един месец да гледам и да слушам. Оставиха ме на добрата воля на новинарите тогава.
Т.е. новинарите, ако бяха кофти хора...
Точно така, ако бяха решили да ме изблъскат, щях да съм "Чао". Вторият човек, на когото искам да благодаря за това, че ми помогна в професията, е колегата Людмил Кърджилов. Прие ме - въпреки че е строг, но справедлив. Повлия ми наистина. Смятам, че ако сега ми се наложи да чета новини, бързо ще върна форма след два диалога с него в коридора. Другият човек е Ели Розберг, която в момента е в Z-Rock. Желая й успех.
Цялото интервю с Гласа на Дарик можете да чуете в двата аудио файла, където ще чуете още:
- спортния глас на Дарик Кафе - Иво Райчев
- програмния глас на Дарик - Константин Вълков
