В четвъртък депутатите ще обсъждат смисъла на третия в най-новата ни история вот на доверие, поискан от български премиер. "Утре ще бъде Видовден, защото подкрепата за кабинета ще се окаже по-голяма от очакванията", не на шега говореха независими депутати, подкрепящи управлението на ГЕРБ.
Дарик попита някои политици доколко вотът на доверие - този силен, но временен според анализаторите ход ще стабилизира държавата, тресяща се от скандали с подслушване. Ето и техните коментари:
Румен Иванов, депутат на ГЕРБ:
Дори и да не се заглушат в скандалите, мисля, че това е достатъчно отговорна позиция и апел към обществото да прецени кое отговорното в момента - дали тези, които пускат скандалите, тези, които ги фабрикуват скандалите и компроматите, или това, което се прави за изваждане на държавата от безпрецентната криза, за стабилизиране на държавата и в крайна сметка показване наистина, че има държава и има държавници.
Любен Корнезев, депутат на БСП:
Да се затвърди правителството, нали това е идеята за вота на доверие, за да го получи. Като юридически ход аз го приветствам, защото при създалата се ситуация с тези скандали Бойко Борисов, а и правителството като цяло, няма друг ход и нямаше друг изход - или трябваше да си подадат оставката, или да поискат вот на доверие в парламента. Те приеха най-разумния от конституционна гледна точка - да поискат с един дебат вот на това доверие, което най-вероятно ще го получат. Доколкоторазбирам, идеята на мнозинството на ГЕРБ и на. . . е чрез този вот на доверие да се дадат шест месеца. . .(не се разбир а- бел.ред.). . . ако мога така да се изразя. Тоест шест месеца да нямаш право да поискаш вот на недоверие или някакви други конституционни действия да предприемеш. Едно мнозинство в един български парламент, включително и днешното, е доста относително. Защото едно е мнозинството в залата, другото е мнозинството по улиците, сред хората.
Вие смятате ли, че това правителство ще изкара мандата си?
Вижте, най-разумно. . . разбира се, късната есен - избори три в едно. Нямаме друг изход.
Станислав Станилов, депутат на "Атака":
Това нищо няма да реши според мен. . . Не знам защо го искат, може би за стабилитета, може би, за да натърка носовете на своите опоненти. Обаче аз. . . всички социологични агенции не показват спадане на доверието към Борисов и даже тук-там се увеличават, някои агенции има увеличение, което. . .
А дали избирателите. . .
Сега ще цитирам. . . значи, по въпроса за всичките тия истории, което. . . го е казал преди примерно месеци по-рано: докато властта показва кирливите ризи на чорбаджии и изедници, техните дворци, техните палати, техните хайдутлуци, Трактори и всякакви идиоти, правителството ще бъде крепено от този народ. Когато спре да воюва срещу тях в една или друга степен, то ще падне.
Мартин Димитров, лидер на СДС:
Какъв е този вот? За замазване на положението. И между другото те рискуват да излязат след този вот в ситуация, която пред целия свят да се види, че кабинетът е на ГЕРБ и "Атака", което е, бих казал, граничи с глупостта.
Марио Тагарински, независим депутат:
Аз мисля, че ще изненадите ще бъдат в положителна посока, като увеличаване на доверието. Не е добре да се използва онази максима, българска, че за болния на леглото, както се казва. Първо, не е болен, и второ, не е на легло, нали, достатъчно ясно и категорично и така се постъпва. Това е европейския модел - искаш доверие, а не чакаш някой да ти иска вот на недоверие. Ами, то ще бъде Видовден за политиката в България, за този парламент. В крайна сметка всичко друго е дребнаво.
Ще промени ли ситуацията в страната този европейски според Филип Димитров ход на Бойко Борисов. Попитахме премиерът на България от 1991 г. до 1992 г., който тогава поиска вот на доверие и падна от власт. Сега Филип Димитров е посланик на Европейския съюз в Грузия.
Филип Димитров:
Искането на вот на доверие е стандартна парламентарна процедура, която се практикува в демократичните страни. Колкото по-демократични са, толкова повече практикуват. Сега идеите, че в България някои имат криво разбиране за въпроса, нали, и боледува от, така, страх от вотове на доверие или мания за вотове на недоверие, нали, е отделен въпрос. Но това е нормална процедура и много се радвам, че в България има европейски мислещ премиер. Това е.
Мислите ли, че това ще доведе до стабилизация на тресящата се от скандали. . .
Магически способи за решаване на проблеми няма. Това е един реален способ, с който правителство, когато установи, че натискът върху него е прекалено голям или върху парламентарната му група, когато усеща, че. . . така, има шансове да бъде затруднена възможността му да върши работа, търси парламентарна подкрепа, принуждава парламента да поеме отговорност и в този смисъл консолидира мнозинството, на което разчита, за да може да си върши работата. Така че един успешен вот обикновено би трябвало да даде такава възможност.
Очаквате ли изненади при гласуването?
Много ми е трудно да отговоря от Тбилиси за такова нещо. Изненади теоретически винаги може да има, затова поемането на такава отговорност си е една решителна стъпка от страна на всеки премиер. Сега, така, като че ли впечатлението е, че моментът за подобен вот е подходящ и в този смисъл шансовете на правителството са много големи, но да се правят предварително коментари мисля, че не е редно. То това е смисълът на парламентарната процедура - да може да се поеме отговорност в нея и да се търси резултат.
Сега, с днешна дата, като се връщате в годините назад, така, имаше ли елемент на изненада за вас? Усещахте ли предварително, че така ще се развият нещата тогава?
Ама, при мен ситуацията беше доста по-различна, защото процесите на разпад бяха много напреднали, имаше фактори, които, така, беше трудно да бъдат пренебрегнати и беше малко въпрос на живот и смърт. Нали, в крайна сметка ставаше въпрос за това дали България ще може да продължи да извършва определени усилия в посока на промените, или ще бъде направено така, че. . . . че и това, което е постигнато, да бъде разрушено. Сега, надявам се, нещата са в България в едно значително по-добро и благоприятно положение. Резултатите на това правителство са сериозни и. . .
Очаквате ли този стабилизиращ ефект, за който говорят анализаторите, а пък други говорят, че става дума за просто пиар ход?
Чакайте сега, ако едно нещо е пиар ход, то не може да бъде честен акт, така ли? Естествено, че е и пиар ход, естествено, че е и акт на поемане на отговорност. И едното, и другото участват едновременно. Аз не знам кой ги измисля тези ограничения в България толкова странни. Политиката е до голяма степен и представление и това представление в него трябва да се участва с всички сили, с всички емоции, с всичкия жар, дето се казва, който човек може да вложи в него. Естествено, че има и пиар елемент, разбира се. Как другояче се постига политическа консолидация, т.е. получава се доверие или се консолидира доверие, освен чрез някакви неща, които са емоционално свързани, това е съвършено нормално. Нима един британски премиер, който иска вот на доверие, не извършва своя пиар ход. Ами, естествено, че го прави.
Ето и мнението по темата на заместник-председателят на парламента Екатерина Михайлова от "Синята коалиция". Тя беше депутат от СДС в 36-ото Народно събрание, което не гласува доверие на премиера тогава, Филип Димитров. За приликите и разликите на онзи вот на доверие и този, който иска Борисов.
Това силен ход на министър-председателя ли е в тази ситуация?
Ние нямаме отговор на въпросите, които са повдигнати до този момент. Нямаме отговор през институциите. Нито от прокуратурата са приключили проверките, нито работата на комисията, парламентарната, за контрол върху работата на СРС. Тоест нямаме отговори, които се дължат на цялото общество. И в този смисъл въпросът е, ако трябва да се предприема подобно действие, трябваше ли, преди да получим отговорите? Иначе, няма спор, че вотът на доверие е един много силен политически инструмент, който е даден в конституцията на страната. Тук отварям скобата и казвам, че не сме изправени в ситуацията на проблем с парламентарното мнозинство. Нямаме такива сигнали, които да са дошли от парламента, които да говорят, че то е разрушено и че има проблем да се получи. Още повече при вота на доверие, за разлика от вота на недоверие, се иска обикновено мнозинство - 50 плюс 1 от присъстващите, от гласувалите народни представители, дори не квалифицираното на 121, което е вотът на недоверие. Те са различни, смисълът им е различен. Двата случая, в които е искан вот на доверие в 36-ия парламент - на Филип Димитров и на Любен Беров, и двата случая са предшествани от действия на парламента през актове, решения, които са гласувани, които са показали разколебаване на мнозинството. Единият път е през едно гласуване, когато говорим за Филип Димитров случая, в което парламентът порицава министър-председателя. Вторият случай с Любен Беров е пък след внасяне на проекти за решения на министър-председателя за структурни и персонални промени в правителството, на което не получава нужната подкрепа. Той изтегля частично решението и всъщност имаме сигнал вътре в парламента за разколебано мнозинство.
Кажете, г-н Димитров беше ли подведен да поиска вот на доверие. . .
Споровете до днес продължават правилно ли е или неправилно политическо действие от страна на Филип Димитров. Връщайки го назад във времето, аз си задавам въпроса как би могъл да продължи да управлява г-н Филип Димитров след това, което се е случило в парламента? Първо, беше свален председателят на парламента г-н Стефан Савов. След това имаше гласуване на парламента, в което порицаха Филип Димитров като министър-председател на страната за това, че не е успял да защити докрай сигурността на България. Тогава наистина единият политически ход е вот на доверие - проверяваш има ли мнозинство. Защото практически мнозинството вече му е показано, че е разрушено, през няколко гласувания, в това число е и порицан. Второто е да седи и да чака това ново мнозинство, което се е образувало и което не го подкрепя явно, да го свали. По-честното е, разбира се, да поиска вот на доверие. Но там наистина имахме ситуация, в която през няколко гласувания беше показано, че парламентарното мнозинство в подкрепа на правителството е разрушено.
Какъв знак ще даде "Синята коалиция" с гласуването си по този вот?
Доверие ние веднъж дадохме, което не се получи в рамките, в които сме го дали, когато подкрепихме правителството. Това е и причината, когато гласувахме Закона за държавния бюджет да се въздържим. Тоест показахме, че нашето доверие е започнало да се разрушава.
