Зин ал Абидин бен Али, който в петък избяга от родината си и за когото беше потвърдено, че е пристигнал в Джеда, в Саудитска Арабия, със семейството си, властваше в Тунис 23 години, припомня Франс прес.
Дълги години той не споделяше с никого властта, като градеше режима си върху равновесието между твърдата ръка и просперитета. Накрая това равновесие рухна.
Навън гледаха на Зин ал Абидин бен Али като на ефикасно препятствие срещу ислямистите. Въпреки това международната общност отправяше критики, по-често обаче скромни, за бавното темпо на демократизацията на Тунис и за посегателствата срещу правата на човека.
74-годишният Зин ал Абидин бен Али беше преизбран за пети мандат през октомври 2009 г. с близо 90 процента от гласовете на избирателите. Опозицията разкритикува тогава вота, а САЩ изразиха безпокойството си от начина, по който се е провел.
Зин ал Абидин бен Али свали на 7 ноември 1987 г. от власт Хабиб Бургиба, бащата на независимостта на Тунис, затворил се болен в президентския си палат. Тогава тунизийците, в това число и ислямистите, приветстваха смяната на властта без насилие, нито проливане на кръв. Някои я нарекоха "медицински държавен преврат".
Привържениците на Зин ал Абидин бен Али твърдят, че той е бил спасителят на страната и признават, че той е поставил основите на либералната икономика и е смазал в зародиш ислямистката партия Еннахдха /в превод Възрождение/.
Още с идването си на власт Бен Али премахна доживотното президентство, установено от Бургиба и на първо време ограничи до три президентските мандати.
Бен Али води социална политика, наречена политика на солидарността и създаде специален фонд за най-бедните. Бен Али разви и системата за социално осигуряване на Тунис и продължи политиките за еманципиране на жените и за образоване на населението, подети от предшественика му.
Всичко това спечели доверието на средната клана, но беше съпътствано от втвърдяване на режима спрямо всякаква форма на опозиция, идваща от левицата или от ислямистите. През 90-те години хиляди опозиционери бяха арестувани в Тунис. Бен Али затегна контрола и върху пресата и синдикатите.
Бен Али произхожда от скромно семейство, от крайбрежния град Хамам Сус. Той е военен от кариера и е завършил военната академия Сен Сир във Франция и Висшето училище за разузнаване и сигурност в САЩ. Бързо става генерал и е назначен на за шеф на националната сигурност след размириците от 1984 г. После става министър на вътрешните работи. Накрая през май 1987 г. съчетава този пост с длъжността на премиер до свалянето на Бургиба.
Бен Али се обяви за привърженик на демократизацията, но без прибързване. През 1994 г. той въведе многопартийната система в парламента и организира през 1999 г. първите многопартийни президентски избори в историята на Тунис.
Бен Али насърчаваше умерения ислям, защитаваше юдеизма и твърдеше, че е привърженик на модерното.
Бен Али има шест деца. Три са от първия му брак. Често пъти се появяваше придружаван от съпругата си Лейла, чието присъствие в социалния и политически живот на Тунис ставаше все по-забележимо. Родните на Лейла обаче бяха обвинени, че поемат контрола върху икономиката.
През 2002 г. Бен Али организира референдум за промяна на конституция, позволяваща му да се явява отново на президентските избори.
В края на първото десетилетие на 21 век неговият режим вече беше наричан авторитарен от правозащитните организации. През юни 2008 г. Бен Али хвърли армията срещу протестиращи срещу безработицата и щуробаджанащината в югозападната част на страната.
За западните си съюзници Бен Аби беше въплъщение на стабилността на Тунис - ценена от милиони европейски туристи дестинация.
Бен Али падна от власт в резултат на ново протестно движение, настроено първо срещу социалната политика и прераснало в бунт лично срещу него след показното самоубийство в средата на декември на млад, дипломиран мъж, на когото не разрешавали да работи като амбулантен търговец.
Изправен пред новата протестна вълна, Бен Али опита да я потуши първо със сила, после с обещания, първо икономически за 300 000 нови работни места, след това и политически, че няма да се кандидатира повече за президент. Но нищо не можа да го спаси.
Много неща от личния живот на Бен Али бяха пазени в тайна. Твърдеше се, че е бил болен от рак, но никой не потвърди тази информация. Знаеше се, че е почитател на компютрите и технологиите и е загрижен за добрия си външен вид, отбелязва ДПА. (БТА)
