В края на 2010 г. българите, които дават негативни оценки за работата на парламента, са три пъти повече от преценяващите, че тази институция работи добре. Това показват резултатите от Национално представително проучване на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ).
Допитването е направено в периода 3-10 декември 2010 година по метода на полустандартизираното интервю. Реализирани са 1000 интервюта в цялата страна. Одобрението към дейността на Народното събрание намалява с 2% спрямо ноември и през декември възлиза на 21%. Неодобрението остава високо - 63%. Най-често одобряват работата на парламента образованите жители на градовете-областни центрове, а най-силно е неодобрението сред хората на възраст над 40 години, сред заетите в сферата на частния бизнес и сред симпатизантите на Коалиция за България. Обществените преценки за работата на председателя на Народното събрание остават без значими промени през последните три месеца. Одобрението за дейността на Цецка Цачева се повишава от 31% през ноември на 32% през декември, като за същия период с 4% расте неодобрението.
В края на 2010 г. президентът е одобряван от 45% от гражданите и не е харесван от други 45%. С 1% повече спрямо ноември са българите, които оценяват работата на Георги Първанов през декември, а неодобрението за държавния глава не търпи промени в последните месеци. През декември одобрението за Първанов сред симпатизантите на БСП се е свило със 7% спрямо ноември и в момента е 83%. Това би могло да е резултат на нееднозначни оценки сред социалистите за гражданската инициатива АБВ. 37% от българите посочват, че харесват работата на кабинета през декември - с 5% по-малко спрямо ноември. Министерският съвет е одобряван най-вече от хората на възраст между 40 и 49 години, от високообразованите, от респондентите със стандарт на живот над средния, както и от симпатизантите на ГЕРБ и на "Атака". В сравнение с ноември, с 3% расте и делът на неодобряващите работата на кабинета. В края на годината половината българи (49%) са скептично настроени към управлението на екипа на Бойко Борисов. Негативни нагласи са регистрирани предимно сред най-възрастните, сред нискообразованите, сред крайно бедните и сред жителите на селата. Оценките за работата на кабинета се пречупват значимо и през политическите пристрастия на респондентите, като най-критични са симпатизантите на БСП, на ДПС и на "Синята коалиция".
Към 10 декември НЦИОМ регистрира значима промяна в преценките на симпатизантите на "Синята коалиция" за работата на правителството. Докато през ноември съотношението между одобрението и неодобрението на десните за правителството е било 46% : 38%, то в момента е 14% : 60%. Зачестилите критики към кабинета, отправяни от двамата съпредседатели на ПГ на "Синята коалиция", влияят на оценките на сините симпатизанти за работата на кабинета.
Стойностите на одобрението за дейността на Бойко Борисов не се променят през последните три месеца, като с рейтинг на одобрение от 59% премиерът продължава да е най-одобряваният български политик. Той е подкрепян най-често от хората на възраст под 50 години, от заможните респонденти, както и от симпатизантите на ГЕРБ и на "Атака". Без промени спрямо ноември остава и неодобрението за неговата работа - 32%. Критични към работата на Бойко Борисов са най-често симпатизантите на БСП и ДПС, а през последния месец и привържениците на "Синята коалиция".
48% одобряват през декември работата на полицията, която продължава да бъде най-одобряваната държавна институция, въпреки че за последния месец положителните оценки за нейната работа се свиват с 6%. С 5 пункта нараства и неодобрението към МВР (от 34% през ноември на 39% през декември). За последния месец с 6% се увеличава одобрението към армията - от 38% на 44%. Заедно с това расте и обществената подкрепа за работата на военния министър.
За първи път от началото на годината регистрираме ръст на одобрение и към дейността на съда - с 5 процента спрямо ноември (от 13% на 18% ). Също с 5% намалява и неодобрението към съдебната власт спрямо предходния месец (от 69% на 64%). Все още, обаче, е в сила тенденцията съдът да се ползва с най-високо неодобрение и с най-ниско одобрение в сравнение с останалите държавни институции. Няма значими промени в общественото мнение за работата на прокуратурата. В момента одобрението към тази институция е 19%, а неодобрението - 60%.
Сергей Станишев и Волен Сидеров остават най-одобряваните лидери на парламентарни групи и през декември - съответно с дялове на одобрение от 24% и 22%. В сравнение с ноември, Волен Сидеров увеличава одобрението за дейността си с 2%, а Сергей Станишев - с 1%. Неодобрението и към двамата намалява с по 2%. Сергей Станишев е одобряван от 77% от социалистите, а Волен Сидеров се ползва с подкрепата на 87% от симпатизантите на "Атака". Искра Фидосова отново е най-одобряваният съпредседател на ПГ на ГЕРБ. През последния месец с 2% се повишава одобрението за Красимир Велчев (от 17% на 19%), с по 1% - за Искра Фидосова и за Тодор Димитров. През декември е налице известен спад в одобрението за работата на съпредседателите на ПГ на "Синята коалиция". Иван Костов е одобряван от 12% от пълнолетните българи, като одобрението му се свива с 4% спрямо ноември. През декември Мартин Димитров е одобряван от 15% от интервюираните, като този дял е с 2% по-нисък от ноемврийското одобрение за лидера на СДС.
През декември най-одобряваните членове на кабинета са Цветан Цветанов (с 55% одобрение), Росен Плевнелиев (52%) и Мирослав Найденов (48%). Министърът на вътрешните работи и министърът на регионалното развитие и благоустройството запазват без промяна одобрението за дейността си от предходния месец. За последния месец министър Мирослав Найденов губи 5% одобрение, но остава в групата на най-популярните министри. Непосредствено след водещите по одобрение министри се нареждат Николай Младенов (41%), Вежди Рашидов (31%) и Трайчо Трайков (30%). За тях обаче регистрираме спад на одобрението и ръст на неодобрението.
Най-ниско одобрение за работата си през декември получават: Стефан Константинов, Томислав Дончев, Тотю Младенов, Нона Караджова и Александър Цветков. Обяснимо на фона на събитията от изминалия месец най-висок спад бележи рейтингът на одобрение на министъра на културата Вежди Рашидов - с 8 пункта (от 39% през ноември на 31% през декември). Статистически значим спад в одобрението, се наблюдава и при министрите: Тотю Младенов - с 6,5%, Свилен Нейков - с 5,5%, Божидар Димитров - с 5,4% и Сергей Игнатов - с 4%. От ноември до сега най-голям ръст - от 3,2%, бележи одобрението към работата на министъра на отбраната Аню Ангелов. Новият здравен министър Стефан Константинов, макар и все още недостатъчно познат, печели известни симпатии с работата си, като добавя 2% одобрение. Въпреки това, и през декември неодобрението към работата в здравния сектор расте значително по-бързо от одобрението. Все още е трудно да се разграничи недоволството от състоянието на здравеопазването от това към работата на новия министър в тази толкова болезнена за хората сфера. Върху резултатите от изследването влияят и скандалните разкрития около лекарите от Горнооряховската болница.
През декември 66% от пълнолетните българи са оптимисти, а 14% са песимисти за това, че правителството ще изкара пълния си четиригодишен мандат. За последните шест месеца с 5% намаляват хората, според които правителството ще изкара пълния си мандат, а с 3% се увеличават онези, според които кабинетът няма да изкара мандата си. По-убедени в шансовете на кабинета да оцелее до края на мандата си са представителите на елитните обществени прослойки - хората в трудовоактивна възраст (между 30 и 49 години), високообразованите, жителите на столицата и заможните. Това означава, че политиките на кабинета попадат във фокуса на хора, които формират общественото мнение.
Преценките за това дали кабинетът ще изкара пълен мандат се влияят и от политическите пристрастия на респондентите. Позицията, че кабинетът Борисов ще завърши успешно мандата си споделят 89% от поддръжниците на ГЕРБ и от 78% от тези на "Атака". Дори сред симпатизантите на опозиционните политически формации надделява мнението, че кабинетът ще изкара докрай управленския си мандат. Скептични настроения има предимно сред хората на възраст над 50 години, сред нискообразованите, сред представителите на частния бизнес, сред бедните. Една трета от симпатизантите на Коалиция за България, както и 22% от тези на "Синята коалиция" са скептични по въпроса дали правителството ще успее да завърши мандата си.
Общественото мнение изглежда разколебано в отговор на въпроса дали хората гледат с надежди или с притеснения на управлението на ГЕРБ. 45% споделят, че гледат по-скоро с надежда на управлението, а 42% - по-скоро с притеснения. За последните шест месеца с 13% намаляват българите, които гледат с надежда на управлението и с 11% нарастват онези, които изпитват притеснения.
Въпросът за личните шансове на хората се превръща в ключов фактор, който влияе пряко върху отношението им към кабинета, при това почти в същата степен, в която влияят и политическите пристрастия.
Най-често с притеснения на управлението гледат хората на възраст над 59 години, нискообразованите, жителите на селата, представителите на турския етнос и най-бедните. За разлика от преценките за шансовете на правителството да завърши успешно управленския си мандат (когато дори сред симпатизантите на опозиционните партии доминира увереността, че кабинетът Борисов ще изкара пълни четири години), тук нагласите сред поддръжниците на опозицията са подчертано песимистични. 78% от избирателите на "Коалиция за България", 60% от електората на ДПС и 53% от този на "Синята коалиция" се чувстват по-скоро притеснени от управлението.
Отношението към премиера Бойко Борисов остава основната опора на симпатиите към ПП ГЕРБ. Вторичният анализ показва, че около половината от одобряващите премиера в същото време одобряват и кабинета. Следователно в общественото мнение съществува разграничителна линия между начина, по който се възприема работата на премиера и свършеното от неговите министри.
За времето от парламентарния вот през 2009 г. насам, ГЕРБ запазва три четвърти от поддръжниците си, ДПС - 90%, "Атака" запазва две трети, а Коалиция за България и "Синята коалиция" запазват по 80% от привържениците си от 2009 г.
Общественото мнение няма фаворити за бъдещ президент извън утвърдените имена в политическата публичност. Едни и същи имена се срещат в хипотетичните номинации за президент в изследванията на НЦИОМ от последните три месеца.
В условията на отсъстващи номинации на основните политически сили за Президентски избори 2011, и предвид едногодишната дистанция до вота, българите са по-склонни да възпроизвеждат партийни нагласи, отколкото да се ангажират с имена на предпочитани кандидати за държавен глава.
36% от интервюираните - точно колкото са привържениците на ГЕРБ, биха искали президент да стане подкрепеният от тази партия кандидат. 11% от българите биха подкрепили онзи, когото посочи БСП, 5% предпочитат кандидата на "Атака", а 3% - на "Синята коалиция".
Запитани кого биха издигнали за президент на България, ако зависеше само от тях, респондентите посочват 39 имена. На първо място сред споменатите имена - посочен от 14% от българите, за президент е номиниран премиерът Бойко Борисов. Българският еврокомисар Кристалина Георгиева се изкачва през декември на второ място в предпочитанията на българите за президент - с 12%. 7% биха издигнали за поста държавен глава вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов. Лидерът на "Атака" Волен Сидеров е предпочитана кандидатура от 3% от интервюираните. Също 3% биха издигнали за президент лидера на БСП Сергей Станишев, 2,4% - бившия еврокомисар Меглена Кунева, 1,1% - лидера на ДСБ Иван Костов, 1,1% - депутата на БСП Стефан Данаилов, 1% - лидера на ДПС Ахмед Доган. Ангажиралите се с номинация привърженици на основните политически партии се разпиляват между няколко имена от собствената партия или между име от собствената партия и други имена. Въпреки, че не са консолидирани зад определено име, партийните електорати декларират твърда готовност да подкрепят посочения от собствената им партия кандидат за президент. Затова към сегашния момент партийните централи могат изцяло да разчитат на лоялността на своите поддръжници при "спуснато отгоре име". С приближаването на изборите обаче, все по-важна ще става задачата за определяне на кандидатура, която да може да събере максимално широка подкрепа и от електорати на други партии.
Половината българи очакват новата 2011 година да бъде по-хубава за страната от отминаващата 2010 г. Три пъти по-малко са онези, които очакват тя да е по-лоша. Налице е пряка обвързаност между очакванията за това каква ще бъде 2011 година за България и очакванията за предстоящата нова година в личен план.
Оптимисти за предстоящата година по-често са младите (на възраст между 18 и 29 години) и трудовоактивните (между 40 и 49 години), високообразованите, представителите на интелигенцията и на частния бизнес, жителите на градовете-областни центрове, заможните, както и симпатизантите на ГЕРБ и на "Атака".
16% от интервюираните изразяват опасения, че идващата 2011 година ще бъде за България по-лоша от настоящата, а 15% са скептичните за бъдещата 2011 в личен план. Сред очакващите 2011 г. да е по-лоша от отиващата си година (както за страната, така и в личен план) преобладават хората на възраст над 59 години, нискообразованите, живеещите в селата, ромите и бедните (живеещите с големи лишения и в мизерия).
Две трети от респондентите, които гледат на управлението на ГЕРБ с надежда, очакват новата 2011 година да бъде по-добра за страната от отминаващата 2010 г. Съвсем различна е картината при онези, които гледат с притеснения на управлението. Едва една трета от тях очакват новата година да е по-добра за България от старата.
Две трети от българите, които гледат с надежда на управлението на ГЕРБ, очакват 2011 да е по-добра от 2010 в личен план и само 6% прогнозират, че може да е по-лоша за тях. 36% от притесняващите се от управлението на ГЕРБ очакват лично те да са по-добре през 2011, а 26% - да са по-зле. Видно е, че надеждата за по-добра година в личен план взема връх дори сред скептичните към управлението на ГЕРБ българи. (БГНЕС)
