Традиционно Дарик ще обяви класацията на неговите слушатели, тези, които гласуват по интернет и по телефон, за политик на годината за 2010 година. Припомням регламента. Стоте най-влиятелни български национални и регионални медии номинират, а след това слушателите и читателите в интернет избират политика. През тази година номинациите по азбучен ред на малките имена бяха Кристалина Георгиева, Мирослав Найденов, Росен Плевнелиев, Симеон Дянков и Цветан Цветанов. Общо гласуваха 8735 души, от които огромното мнозинство по интернет - 8499, 236 по телефон. В студиото сега е човекът, който остава пети, но в тежка за финансите на България, а и не само на България, година това със сигурност е успех, е Симеон Дянков. Медиите го включиха в групата на политиците на България за 2010 година.
Трите най-важни неща, които вие свършихте през 2010?
Че 2010 г. беше година на финансова стабилност в България, не станаха лошите неща, които станаха в голяма част от Европа, и това, при положение, че не увеличихме данъците и не намалявахме заплати и пенсии. Между другото вчера "Стандард енд Пуърс", най-голямата рейтингова агенция, потвърди добрия ни рейтинг, стабилен рейтинг, което е още едно доказателство за това...
Тоест вие формулирате какво сте свършил с това какво не сте свършил - не сте вдигнал данъците и не сте намалил заплати и пенсии.
И нямахме проблемите, които имаха почти всичките ни съседки, всъщност над половината от Европейския съюз. Да, финансова стабилност за 2010 година, успяхме. Второ, пенсионна реформа. Имаше много карания, помните, два-три много тежки месеца, някои от... синдикатите излизаха от преговорите, работодателите излизаха от преговорите, но най-накрая успяхме да начертаем пенсионна реформа не само за следващите година-две, а за 25 години напред. Това за мен е един голям, голям успех. И третото, бих казал, това е чуваемост, по-добра комуникация, чуваемост в Европейската комисия, в Европейския съюз - нещо, което ни липсваше много и от гледна точка на цялото правителство, и във финансовите въпроси. Пак ще дам един пример от миналата седмица. България беше най-големият привърженик на предложението на Полша финансите, които са свързани с пенсионна реформа, да не се считат в свръхдефицита. Ние поддържахме това мнение и Европейската комисия накрая се съгласи с Полша и с нас. Тази чуваемост ще ни помага и в бъдеще за постигане на други успехи. Това, бих казал, са трите най-големи успехи.
А едно нещо, което е важно и което не го свършихте?
Да, ще кажа. Преди това да кажа и в личен план, разбира се, един успех. Това е, че големият ми син Андрей рита топка за "Левски", което аз, така, съм си мечтал като дете, но не успях да го направя. Синът ми сега играе в "Левски" от няколко месеца. В детските отбори, става въпрос. Двете неща, които бих искал да свършим и не успяхме да свършим, едното е в здравната реформа. Аз бих искал здравната реформа да беше тръгнала още в началото на 2010 година. Тръгна, затлачи се, тръгна, затлачи се. Тръгна пак сега, сега мисля, че имаме най-добрия екип, но 2010 г. имаше забавяне там. И другото, което е лично за мен, бих казал, упрек, още в началото на нашия мандат трябваше много по-активно в реформата на държавната администрация. Аз подцених, аз като вицепремиер съм отговорен за това, подцених в самото начало огромната съпротива на чиновничеството, така да се каже, за тази реформа. И макар че тук-там тя се случи, в моето министерство примерно съм доволен, във финансовото министерство, две агенции успяхме да закрием, с 20 процента намалихме щата и увеличихме с около 15 процента средната заплата като резултат, но някак си в цялата държавна администрация не успя да стане тази голяма промяна, която сега виждам, че трябваше да стане, и това в рамките на целия мандат трябва да го свършим.
Понеже сам отворихте темата за държавната администрация, какъв е коментарът ви на съобщенията за това, че се раздават големи бонуси в редица от институциите на държавата?
Значи, всяко министерство, всяка институция решава сам за себе си в рамките на спестените от тях пари. Парите като цяло за този тип бонуси, заплащания и т.н. са много по-малки тази година, 2010, отколкото в предишни години. Предполагам обаче, понеже е кризисна година, повече се вижда това. В моето министерство ние сме върнали всички спестявания, така че нямаме такива 13-и заплати...
Трябва ли да има общо решение да се върнат всички спестявания?
Не, според мен не би трябвало да има общо решение. Това трябва да е решение на отделните министри. Защо? Защото различните министерства имат по-големи или по-малки спестявания. Някои министерства, примерно при Росен Плевнелиев, при Трайчо Трайков, при Нона Караджова, са спестили доста във финансите, ние сме спестили доста. И следователно, ако министрите така решат, могат да дадат част от тези спестявания, не всичките, на хората като някакъв тип бонус. Но тези бонуси трябва да са за свършена работа. За мен това е важното. Хората в държавната администрация като цяло не са добре платени. Те трябва да получават по-високо възнаграждение, но това възнаграждение трябва да идва за истинска работа, а не просто понеже са там. Това ние успяхме, това направихме в цялата държавна администрация, в април мина такава наредба през Съвета за административна реформа, така че поне сега не получават всички масово, както аз като дойдох като министър и прегледах какво става. Оказва се, хора, които с месеци, дори с години не са работили, понеже или са отишли в Брюксел да ни представят, или по някакъв друг начин са си взели дългосрочна отпуска, те пак получаваха бонуси, дори въобще да не са на работа. Това вече го няма, това беше изчистено.
Миналата година дадохте коледни добавки на пенсионерите, нали?
Които всъщност се дадоха в началото на януари тази година и се броят към бюджетния дефицит за тази година. Да, дадохме малки...
Каква е логиката, г-н Дянков, ако миналата година е била по-зле от тази, което вие твърдите непрекъснато с цифри, миналата година да вземат, а тази година да не вземат, т.е. как да разберат тези хора, че България наистина се управлява добре?
Просто знаем повече тази година. Аз и миналата година бях против даването на такива надбавки, просто понеже не е нормално. Дава се за нещо, което си заслужил, и се дава нещо, което ти да си сигурен в самото начало...
Не, аз питам за пенсионерите.
Да, да, това имам предвид. В смисъл идеята за 13-а заплата, 13-а...
Как ще се оцени един пенсионер, как ще заслужи един пенсионер, какво трябва да прави един пенсионер през 2010 година, та да заслужи?
Аз казвам друго, че ако ще се дават по-големи пари на пенсионерите, а част от тях наистина го заслужават, това просто да влезе като увеличаване на пенсията им, в смисъл просто по време на годината да стане увеличение на пенсия, а не всеки декември, веднага да излиза тази тема - колко можем да даваме или не, и пенсионерите не знаят всъщност до средата на декември дали ще имат или не. Тая несигурност за мен нито за фиска е добра, нито за пенсионерите е добра.
Те не знаят и догодина дали ще имат увеличение.
Така е, но те ще го знаят определено много по-рано в 2011 година дали ще има повече пари за тях. И ако има повече пари за тях, това няма да е 13-а пенсия, както е било в миналото, това ще е увеличение на основните пенсии. За мен това...
Кога ще го знаят?
Доста по-рано от декември.
Какво наричате по-рано? Сега, знаете, веднага ще кажат - значи, ще вдигнете пенсиите за изборите.
Доста по-рано.
Доста по-рано, доста преди изборите.
Да.
Това означава ли юли например, което си е по закон - всеки юли трябва да се преразглеждат на базата на различни индекси пенсиите?
Ще видим какви са фискалните възможности за следващата година и тогава ще преценим.
Защото някои казват - добре, като няма пари за нашите майки и бащи, едновременно с това се правят инвестиции, които... да строиш стадион, спортна зала, галерия, които може би в криза трябва да отложиш, защото тези хора живеят сега и днес?
За спортната зала специално аз в началото също бях, така, невъодушевен и точно по тази логика, защо по време на криза това трябва да се строи. И вече съм голям привърженик на...
Понеже синът ви тръгна да играе...
Макар че това е на базата на ЦСКА. И съм станал голям привърженик на тази идея, и отговорът там е лесен - защото 20 години не е строена и някой трябва да я построи. И да, трудно е точно сега да се строи, но, от друга страна, като се построи сега, това е инвестиция в бъдещето. Вече над 30 федерации международни са заявили за 2011, 2012, 2013 или европейски, или световни турнири. В смисъл това ще е възвръщане на пари, а там освен спортни срещи и състезания могат да се правят и концерти. Сега виждате, че концертният сезон, става въпрос за големи концерти, рок концерти, джаз концерти и т.н., свършва някъде октомври и пак започва през май. Просто понеже в България нямаме голяма зала, която може да побира 10-15 хиляди души. С други думи, аз станах от доста хладен към тази идея, към огромен привърженик. И между другото съм и привърженик на идеята следващата година да започне да се строи национален футболен стадион, по същата причина. Да, може би 2010, 2011 като трудни години, макар че 2011 ще е много по-добра финансова година, не са точно годините, но тогава въпросът е защо не е станало последните 20 години. И ако ние не го започнем, нали, ние няма да имаме още няколко години тези възможности, а те са важни. Инвестициите в спорта, може би примерът със сина ми също е показателен, и аз вярвам в това като донякъде спортист, те са важни и за здравето. Това е също инвестиция в българското здравеопазване.
А атомна централа? Трябва ли да се строи атомна централа точно в годините, в които нямаш пари?
Там аз продължавам да съм песимист. Бях песимист, бях хладен към тази идея и оставам хладен към тази идея. Това, което поне в 2010 година ние постигнахме като правителство, е ясно да се каже, и това вече е нормата, че от бюджета или като гаранции, или като заеми няма стотинка да отиде за тази атомна централа. Но въпросът дали тя ни трябва, икономическият анализ на мен все още ми липсва. Не ми е показан анализ, който да казва - да, това ни трябва.
Това беше година, в която най-остри критики получихте от хората, които се занимават с наука, от студентите, техните преподаватели. Вие сега говорите за нуждата от инвестиции в младите под формата на спорт, да им се направи стадион. А защо толкова упорито не пожелахте да дадете повече пари за образование, отколкото за полиция?
Защото не се харчат добре и с години не са се харчили добри. Там трябва да има, както и навсякъде на друго място, трябва да има много добра финансова дисциплина и да се подхожда по начина, като има инвестиция, държавата като дава пари, какво получава. И там отговорът е лесен. Щом толкова хиляди български ученици, след като завършат средното си образование, излизат извън България, за да учат висше образование, значи явно те с краката си гласуват и казват на нас това качество сегашното на висшето ни образование не е достатъчно.
И вашата логика, и те непрекъснато ви цитират с ирония, е, че всъщност искате, като не им се дават пари, да се самозакрие това лошо нещо, което не харесвате. Тя ще даде ли резултат?
Искам да разберат, искам да разберат, че те трябва да направят тези промени, така че след 5 години примерно българските ученици, като завършват, първо да гледат към нашите университети и да казват тук има достатъчно качествено образование. Убеден съм, че всеки родител би предпочел децата им да учат в България, да не излизат навън. И точно затова съм толкова последователен от самото начало на идеята, че науката главно трябва да влезе в нашите университети, че не може да има това изкуствено разделение между науката в някакви институти и отделно университетите, в които учат младите. Защото, от една страна, младите са следващите ни големи учени, и, от друга страна, най-добрите ни учени трябва да са в университетите, за да подготвят следващото поколение. Така че всъщност борбата, дискусията е там. И тази дискусия съм убеден, че ще успее.
Добре, а какъв беше проблемът с хората, които правят филми? Защо да няма гарантиран бюджет, както те казват, че е в европейския свят, различен от американския, където всичко е пазар? Европейското кино се прави с големи субсидии от държавата. Такъв принцип и такова съгласие имаше в България, политиците бяха приели закон за определена сума, която винаги ще получават като процент от парите, които има в страната. Вие защо се отказахте от това?
Просто като икономист и като финансист не смятам, че това е правилният начин за политика, в която и да е област...
Вие сте за американския модел за кино, нали? В Америка ви харесва повече как го правят. Който изкара пари, който си продаде филма, той.
Не, дори в Америка има, примерно в Америка едно от големите радиа, знаете, "Нешънъл пъблик рейдио", е подкрепено изцяло от държавата и от отделните щати. Разбира се, получава и малко донации от други хора, пари от други хора, но по принцип дори и там изкуствата се подкрепят. Но тук вече изникват два въпроса. Едно изкуство спрямо друго изкуство, защото най-лесният отговор е добре, тогава защо за хората, които пишат книги примерно, също няма специален закон, който да казва за българските писатели и поети също ще има еди-каква си субсидия...
Нула, нула цяло и 3 процента от брутния вътрешен продукт.
Да, така че първото е въпрос на принцип. Ако се дава за изкуство, трябва да има цялостен закон и той да казва за всичките ни изкуства, не само за киноизкуство. Защо киноизкуството да е различно от другите? Това е първият въпрос. И вторият въпрос, който се свързва донякъде и с предишния ни разговор за образование и т.н., ако държавата дава нещо, тогава аз бих искал, аз вече като част от данъкоплатците и от правителството, да видя какво получавам за него. И аз примерно бих искал да получавам повече исторически филми, които подкрепят националното ни самосъзнание. Въпросът е от филмите, които са плащани с тези пари на държавата, има ли такива и кой ги определя, и оказва се, че няма кой знае колко много такива. С други думи, ако държавата плаща, тя трябва да определя и какво получава, и това трябва да е за всички изкуства, не само за едно изкуство. Защото ако предишният министър, да кажем, е бил киноартист, о`кей, тогава даваме на киното. Е, това какво означава - че тогава всички писатели, поети, хората, които са живописци и т.н., те не получават, просто защото министърът не е от техните, така да се каже. Това на мен не ми харесва, трябва да е принципно.
Кризата в здравеопазването и смяната на здравния министър събира огромен брой подкрепа за събитие на 2010 г. Къде, къде сбъркахте, за да приемат всички еднозначно, че става дума за криза?
Трудна. . . както казах, това са две от нещата, които заедно с реформата в държавната администрация, където не станаха нещата така, както поне аз си ги представях в началото, макар че огромни усилия и от моя страна, от страна на министрите, от страна на премиера отидоха в това. Както в повечето такива частични първоначални неуспехи, някак си подценихме колко е трудна реформата в тази дейност и колко различни лобита всъщност не са заинтересовани това да стане. Пак в последната седмица в моето министерство завършихме един въпрос, който беше оценяването на клинични пътеки и т.н., и там помните темата. Оказа се, че кардиологията, особено инвазивната кардиология, е получавала с много проценти повече, отколкото стойността. Е, тези хора явно са против реформа, която ще каже - вижте, вие получавате много повече пари за тези процедури, отколкото. . . колкото трябва. Пък обратно - педиатрите, които явно са по-тихи и скромни хора, получаваха доста по-малко. Това успяхме да го направим, така че майките, бъдещите майки трябва да знаят, че от 1 януари средно с по 20 процента увеличихме клиничните пътеки за всичко, свързано с деца - педиатрия, майки, бременни и т.н. Но тази реформа има други големи лобита и може би ние това го подценихме и затова стигнахме до един опит, втори опит, трети опит. Но се казва, на английски се казва трети опит - късмет.
Защо взехте парите, които хората си бяха събрали за своето здраве и ги бяха давали за това, вие ги сложихте в резервите на държавата. Никой не е мислил, че дава здравната си вноска, за да крепи държавния бюджет - той е давал, за да крепи собственото си здраве.
Първо, защото те и досега са били там. . .
Не, нали това е лошо. Толкова изговорихте колко са лоши предишните това да го правят. Не се оправдавайте с предишното. Тази логика защо използвахте, толкова ли ви. . .
Аз просто казвам, че няма промяна, те са. . .
. . . трябват тези, трябват пари.
Те са там. Така или иначе те са във фискалния резерв, просто по този начин то се узаконява. И второ, държавата винаги е дотирала, и то с много, здравеопазването. Само за последните шест години над един милиард лева са влезли от данъците, не от здравни вноски, а от данъците на българите в здравеопазването. От тази гледна точка, ако. . . така или иначе бюджетът плаща, ако няма достатъчно пари, редно е тези пари да са си в бюджета.
Ама, разликата е, че държавата плаща за всички, нали, независимо от това дали са били коректни например да си внасят вноските. Докато вие сега взимате от парите на тези, които са били коректни и са си събирали за вноските и ги давате на всички, защото била държавата дала преди това. Не рискувате ли да се обърка така сложната система на демокрацията, в която има много различни фондове? Има и други модели, при Тодор Живков имаше един бюджет, нали, където му трябват пари, си ги мести, както си иска. Не поемате ли риск обаче така да объркате нещата в главите на хората, те да не виждат смисъл, защото пък им казвате - имаш милиард и половина резерв и, от друга страна, нямаш направление.
Това е всъщност в здравеопазването, големият успех за тази година беше точно това, че ние направихме нещата такива, каквито са, и ги показахме. Всички пари за здравеопазване от 1 януари следващата година, цялата вноска отива за здравеопазване. Оттук нататък вече всички това го знаят. Досега всъщност беше различно. Уж законът казваше едно, а реално предишните правеха друго и за година и нещо в нашето управление ние следвахме предишните. От 1 януари 2011 всичко за здравеопазване влиза в здравеопазване. Това е успех. От това по-ясно няма.
Това е годината, в която увеличавате, от следващата, осигуровката за пенсия, а след като миналата я намалихте, това означава, че сега ще кажете - сбърках миналата година, така ли?
Не. Беше правилното реше, като беше взето, беше и явно казано, че е временно решение за излизане от кризата и излизаме от кризата. Правилното решение, помогна ни за излизане от кризата. Достатъчно е да се видят държавите около нас. И освен това, всъщност вноската и сега, и от 1 януари ще е по-ниска, отколкото я заварихме. Така че това е правителство, единственото правителство в Европейския съюз, което макар и с малко намали данъчната тежест по време на кризата. Няма друго такова правителство в Европа.
Хубаво е да се помни кой какво и кога е казал. 21 януари тази година, "Дарик" радио, участвахте в празничната ни програма и тогава казвате, цитиран от всички медии, ставката на данъка върху добавената стойност догодина, тоест 2011, ще бъде свалена от сегашните 20 процента на 18 на сто, а през следващите години ще има намаление с още 2 процента. И това не стана.
Не, тук, тук пише. . .
От 20 на 18 през 2011 и след това от. . . до 16.
Да, ние сме още в 2010, така че след година, като се съберем тук в края на 2011, ще говорим по тази тема дали е станало или не.
А, тоест вие казвате - решението ще бъде взето 2011, това сте имал предвид.
Така че продължавам да поддържам и двете тези, че ще има намаление на ДДС в скоро време, така че ще си говорим следващата година в края, надявам се да ме поканите. И до края на мандата, живот и здраве, ще има и повторно намаление.
Тоест вие казвате, че до края на 2011 година ДДС ще бъде намален на 18 процента.
Като дойда след година, ще знаем не само какво сме казали, а какво сме и направили.
Явно започвате да се оправяте с политиката, успяхте да извъртите това, което сте казал, защото всеки си е мислил, че от 1 януари догодина ще плаща 2 процента по-малко ДДС.
Просто казвам 2011, така че продължавам да го твърдя това.
Ще взима ли заеми България през 2011?
За БДЖ знаете, че сме, въобще за железниците знаете, че сме в преговори със Световната банка, но това са заеми 2011, 2012, 2013 предполагам, така че не е ясно още за коя година. Извън това не ми се налага да взимаме някакви големи заеми. Така че вече зависи от конюнктурата на европейските емисии за. . .
Нали пише, в бюджета, който приехте, пише за 2 милиарда лева допълнително външен дълг.
Да, но и тази година бюджет 2010 пише пък два и половина милиарда външен дълг, а той явно не стана.
А колко взехте?
Ами, някъде около една четвърт от това и това беше главно с емисии на вътрешния пазар. Външен дълг не сме взимали тази година.
А колко похарчихте от парите, които парламентът ви даде като възможност да харчите през 2010 година, по осмотрение на правителството, в случай че има нужда?
Те най-накрая, като минаха през второ четене в парламента, всички бяха разписани, така да се каже, линия по линия, перо по перо, в смисъл за. . .
И колко бяха общо всички?
Значи, за здравеопазването всички те ще се изхарчат, бяха около 320 милиона нетно повече. При Росен Плевнелиев в "Регионално развитие" около 180 милиона плюс след това 64 за "Люлин", значи около 240 милиона. Това също ще се изхарчи, защото Росен Плевнелиев работи много добре и каквото казва, си го прави. В отбраната за разплащане на италиански вертолети, такива неща, още 180. Значи, някъде около може би 650 милиона и те ще се изхарчат.
Така, както ги казахте, към 750 по-скоро излиза сборът, който ще се изхарчи. А колко не се изхарчва, колко остава от това, което можехте да похарчите?
Малко. Добре си направихме сметките, така че ще. . . от гледна точка на параметрите, които бяхме заложили в този ревизиран бюджет, ще стигнем до тях или ще сме малко по-добре, отколкото са крайните параметри за дефицит, заложени в ревизирания бюджет. Но това ще е малка сума, някъде 20-30 милиона най-накрая ще останат положително салдо.
Седми октомври 2009, Симеон Дянков - кандидатстваме за еврозоната в края на 2010. Седми януари 2010 - влизането в ЕRM 2 и еврозоната е основната политическа цел на страната; 27 януари - документите за приемането ще бъдат подадени най-вероятно през май; 11 април - няма стоп, няма край, напълно възможно е България да кандидатства за еврозоната през 2011. Е, кога ще кандидатства България за еврото?
Като кандидатстваме, вие на следващия ден ще разберете, но това остава основна задача. България тази година, при все че еврозоната доста се клатеше, останахме непоклатими, че това е важно за нас. Така или иначе вече всъщност ние. . .
Важно ли е, г-н Дянков, на фона на дебата, който в момента се води в Европа? Не е ли по-добре за България да бъдем като едни англичани - те си имат лира, не се особено интересуват от еврото, българите пък да бъдем с лев. На двата края на Европа две различни валути с Л.
Голямата разлика е, че българският лев от над 10 години е свързан с еврото и имаме фиксиран курс. Така че ние всъщност имаме големия негатив, който е свързан с еврото - когато еврото се клати или пада, пада и българският лев. Така че големият негатив ние го имаме и го имаме вече от 13 години, а нямаме големия позитив, който е, че в момента, в който ние в ръцете си държим евра, а не левове, с 2 до 3-процентни пункта веднага ще паднат лихвите по всички кредити. Това как го знаем? Знаем го, понеже сме видели Словения, сме видели Словакия и сега виждаме Естония. Още преди да влезе след 2 седмици Естония в еврозоната, там лихвите за около 2 месеца след като беше обявено, вече са паднали с 2.5 процентни пункта. Тоя плюс го нямаме и другият плюс, който е специфичен за България - понеже сега сме на този фиксиран курс, но не сме в еврозоната, ние държим голям валутен резерв. Този валутен резерв в момента, в който влезем в еврозоната, ще може да се използва за повече инфраструктура, повече социални придобивки и т.н. Така че имаме поне 2 големи причини ние да искаме България да е в еврозоната.
Ще го поиска ли България през 2011 това?
Мислим по въпроса, зависи от самата еврозона доколко всичките теми. . . Сега на съвета на министър-председателите вчера, миналия ден, се направи още една голяма крачка за стабилност в еврозоната. Еврозоната трябва да е стабилна като клуб, така че България тогава да иска да влезе в този клуб. Но ние си работим по нашата основна задача и нашата основна задача за 2011 година е да имаме дефицит под 3 процента, така че да изпълняваме формално критериите за влизане в първата стъпка.
Следващите двама събеседници са икономическият министър Трайчо Трайков и министърът на земеделието Мирослав Найденов, които вчера като че ли са влезли в известен диалог по това дали цените на храните трябва да бъдат по някакъв начин контролирани, наблюдавани, респектирани тия, които продават. Вие какво мислите, трябва ли да са свободни цените или увеличението на цената на една храна е спекула?
Не съм следил вчерашния диалог, но от предишни разговори с двамата мисля, че икономическият министър Трайчо Трайков е прав. Просто да се говори, че по някакъв начин държавата може да контролира цените, при положение че в момента ние нямаме и такава законова база. . . За мен поне, бих казал, е прибързано от страна на земеделския министър да тръгва с такива инициативи. Инициативата е, ако има такава теория, тя трябва да мине през Министерския съвет, да се дебатира и да мине през законова промяна. Иначе един вид се говори и след това хората ще попитат - добре, а реално какво стана.
Как гледате сега, месеци по-късно, в края на годината, на острия си сблъсък с президента от пролетта, който породи да се случи нещо американско и в България - импийчмънт да се обсъжда за президента, аха, даже да стане разглеждането му от Конституционния съд.
Помня тази песен на Тодор Колев "Как ще ги стигнем американците". От тази гледна точка по твоите думи, поне по нещо сме почнали да ги застигаме. Просто имаме много различни принципи, различен начин на мислене и всеки си отстоява своя. И това ще се показва все повече и повече. Малко време му остана на него обаче на власт.
Един от лайтмотивите на всички протести е "еднопосочен билет за Дянков". Плакати под прозорците на правителство, на парламент. Вие сега, в края на 2010, мислите ли за еднопосочен билет?
Не. 2010 беше определено трудна година за мен. И за цялото правителство беше трудна година. За всички правителства в Европа. Но успяхме да запазим стабилността. 2011 ще е по-добра година и за българите, и за правителството, така че гледам всъщност с голям оптимизъм към 2011 и всичките неща, които не успях да свърша тази година с моя екип, с премиера и които ще вършим 2011 година. Така че 2011 и нататък съм определено тук. Не ме плашат тези неща, виждам. . . Може би от тази гледна точка ходенето в Брюксел, защото финансовите министри тази година се срещахме някъде 16-17 пъти, заради Ирландия, Гърция имахме извънредни заседания. И аз там, като говоря с другите министри, тук, колкото и да ми е тежко и колкото плакати и т.н. . .
Като ви разкажах за плакатите срещу тях. . .
Да, те, като ми разкажат за плакатите срещу тях, и един вид сме окей. Да, разбирам, и на всички други им е трудно, борим се докрай и ще се борим докрай. От тази гледна точка, ако имаше, вие не ме питахте за, така, най-. . . Имаше доста такива негативни, лоши за мен сюрпризи тази година и изненади, примерно това, което излизаше в началото на годината за допълнителни плащания, скрити тук-там по министерства от предишното правителство. Най-приятния ми, най-приятната ми изненада, с премиера работихме през годината все по-добре и по-добре и бих казал, че завършвам годината, завършваме годината, така, в най-добрите, става въпрос за работни отношения с Бойко Борисов, които съм имал. А това за един финансов министър е, за всеки министър всъщност, е много важно.
Добре, ние правим равносметка не само на годината. Правим равносметка на първото десетилетие на новия век.
Точно така.
Кое е най-важното за вас?
За изминалото или за следващото?
За това дето мина. Тези 10 години на България, какви бяха?
Знаете, че голяма част от тях ги гледах навън. Но за мен най-важното е всъщност, разбира се, последната година, година и няколко месеца, че имаме възможност веднъж завинаги комунизмът от България да си отиде във всичките му лоши, лоши изяви. И това, че дойде ново правителство с огромна подкрепа, искане за промяна, мен всеки ден, всеки ден ме вдъхновява. Ние трябва да работим така, че България да стане една средноевропейска страна - и по доходи, и по национално самочувствие, и веднъж завинаги ние да оставим всички тези лоши страни на предишния строй. Това за мен е най-важното за изминаващото десетилетие.
Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков в студиото на "Годината". Той се нарежда пети в голямата петица на политиците на 2010 година, посочени от българските медии.
