Пенсионирал се детектив, чийто баща е автор на една от най-известните снимки на чудовището от шотландското езеро Лох Нес, поднови дебата около съществуването му, твърдейки, че го е виждал два пъти.
Саймън Динсдейл, пенсиониран полицейски детектив от Есекс, заяви, че двеминутният филм, записан от баща му преди 50 години, е автентичен. Материалът, заснет от Тим Динсдейл през 1960 г., включва едни от най-добре познатите снимки, доказващи съществуването на мистериозното създание. Сега твърденията на онези, вярващи в Неси, че филмът е автентичен, придобиха нова тежест, пише "Дейли мейл". Това стана, след като г-н Динсдейл заяви, че е виждал два пъти чудовището със собствените си очи. Баща му, починал през 1987 г., беше един от най-популярните търсачи на Неси, има 56 експедиции до Лох Нес и е написал поредица от книги на тази тема. Когато изпратил филма си на експерти за анализ, те заявили, че мистериозната форма, която се движи във водата, не е нито лодка, нито пък подводница, а неизвестен неодушевен предмет. Неговият син Саймън е твърдо решен да убеди обществото, че заснетият филм е автентичен и разказа за вярата си в съществуването на мистериозното чудовище в интервю пред Би Би Си, което ще бъде излъчено следващия понеделник. Г-н Динсдейл младши, чиято кариера е свързана с разследването на доказателства и е участвал в залавянето на серийния убиец Стив Райт в Ипсуич, е непоколебимо уверен, че филмът не може да бъде измама. "Имам опит в разглеждането на доказателства и мога да заявя, че въз основа на баланса на вероятностите има нещо голямо и неизвестно, което живее в това езеро", сподели той, цитиран от БГНЕС.
Спекулациите около евентуалното съществуване на огромно чудовище, живеещо под водата в Лох Нес, започнаха през 1933 г., когато Джордж Спайсър заяви, че е видял чудовището. С течение на годините много хора са твърдели, че имат убедителни доказателства за съществуването на чудовището, но техните аргументи не бяха приети от широката общественост. Най-известното такова доказателство беше снимка, публикувана в медиите през 1934 г. и заснета от д-р Робърт Кенет Уилсън. На нея са изобразени глава и дълга шия, които най-вероятно са част от голямо животно в средата на езерото. Тази снимка беше център на ожесточени дебати в продължение на 60 години, преди най-накрая да се разбере, че е фалшива. През 1994 г. Кристиан Спърлинг призна, че е прикрепил подводница - играчка към фалшива глава преди снимката, а след това я е предал на д-р Уилсън.
