Коментар

Дипломацията в огледалото на Уикилийкс

13 декември 2010 17:13

Уикилийкс - сайтът на Джулиан Асандж, успя да се сдобие с хиляди депеши на Държавния департамент на САЩ и през декември ги публикува. Това стана знаково събитие на месеца. Огласени бяха поверителни документи, подготвяни от американските дипломати с пълната увереност, че няма да попаднат в ръцете на чужденци, поне в обозримо бъдеще. Така бе хвърлено предизвикателство към една от най-консервативните професии - дипломацията. Засега няма свободен достъп до всички документи, но вече се налагат някои изводи.

Дейността на Уикилийкс предизвика напълно разбираемо смущение във Вашингтон и безпокойство в много столици. Чуха се предупреждения, че огласяването на данни от поверителни контакти може да подкопае атмосферата на доверие в международните отношения. Същинският проблем обаче явно е в това как изглеждат дипломацията и дипломатите в огледалото, наречено Уикилийкс.

Картината съвсем не е еднозначна. Депешите на посолствата, изпращани в Държавния департамент на САЩ, явно показват колко настойчиво внимание отделя американската дипломация на остри международни проблеми като ядрените програми на Иран и Северна Корея. Тези усилия обаче имат и сенчеста страна. Например, Вашингтон е обсъждал със Сеул въпроси около смяната на режима в Пхенян и възможността проблемът с обединяването на двете Кореи да бъде решен при условия, поставени от Сеул. Нещо, което не са знаели много от партньорите на Вашингтон. Излиза, че иракската авантюра изобщо не е накарала САЩ да изгубят интерес към собственото си изобретение, означавано с термина "regime change" ("смяна на режима").

Най-противоречива картина виждаме във военнополитическата област. В Лисабон например САЩ и другите държави от НАТО предложиха на Русия "рестартиране" на сътрудничеството. При това бе подчертано, че "алиансът не представлява заплаха за Руската федерация" (т. 33 от новата стратегическа концепция на НАТО). Същевременно обаче, както съобщиха британски медии, 28-те лидери на блока са одобрили в Лисабон план за отбрана на Полша и балтийските страни срещу евентуална "руска агресия". Тъй че дали можем да вярваме на НАТО? Нещо повече - да сътрудничим с нея в една тъй чувствителна сфера като противоракетната отбрана?

С оглед на реалностите в международната политика е трудно да отговорим категорично. Особено ако се взрем в образа на дипломатите от единствената свръхдържава, какъвто създава кореспонденцията между нейните мисии и Държавния департамент. Те са хора любознателни, интересуват се не само от
външнополитическия курс, воден от страната на пребиваване, но и от вътрешната й политика. Понякога и цинични, способни да извадят прякор на държавния глава. Някой път доста обиден ("голия крал", "тефлонова особа", "параноик" и т. н.). При това са извънредно наблюдателни и могат в една нищо и никаква случка с кортежа на туркменистанския президент - просто котка му минала път - да съгледат важни подробности за управляващия режим.

Внимание привлича фактът, че на американските дипломати към ООН е било възложено да събират лични и биографични данни за ръководството на нейния секретариат. Какво показва това? Че САЩ проявяват вече по-голям интерес към ролята на ООН? Или че се случва един дипломат да бъде и нещо повече от дипломат?

Във Вашингтон няма друг, комуто Асандж и неговите приятели да са създали толкова главоболия, колкото държавният секретар Хилари Клинтън. И не става дума само за накърнения от публикациите имидж на външната политика на САЩ, макар щетите да са очевидни. Налага се Клинтън в сравнително кратки срокове да предприеме съществени рокади сред дипломатическите кадри. Та нали за мнозина американски посланици и старши дипломати ще е трудно вече да погледнат в очите президентите, премиерите и министрите, на които са лепнали обидни прякори или са дали отрицателни отзиви за тях. Тъкмо това е причината за острото недоволство от Уикилийкс във Вашингтон, за съдебното и извънсъдебното преследване срещу Асандж и създадения от него ресурс.

Някои твърдят, че Асандж е извършил революция в дипломацията. Това естествено е извън неговите възможности. Той обаче наистина направи голяма услуга на световната дипломация - хвърли светлина върху много от пазените в сянка аспекти на международната политика, всъщност и на дипломатическата професия.

Очевидно е, че Асандж въпреки всичко е сторил добро на американците: тайните им занапред ще бъдат пазени по-грижливо. Освен това, дипломатите от САЩ може би ще си вземат поука от критиките на техни собствени сънародници журналисти.

Да си припомним материала на "Ню Йорк таймс" за телеграмите от посолството на САЩ в Тбилиси: "Вашингтон силно се осланяше на отчетите на Саакашвили за поведението на грузинското ръководство (. . .) Дипломатите в съседни държави често поддържаха професионална дистанция и в частни разговори уточняваха критиките си към правителството в страната на пребиваване", оплаква се водещото издание.

Уместно изглежда украинците също да си направят изводи - според депешите, Украйна активно е въоръжавала с бронирана техника сепаратистите в Южен Судан, което досега публично отричаше. Има причини да се замислят и френските, германските, испанските дипломати . . .

Накрая, телеграмите разкриват как чужденците възприемат Русия. Естествено може да има различни мнения за настоятелните искания на балтийските страни да бъдат защитени от "руската заплаха". В телеграма от 27 април м. г. посолството на САЩ в Талин говори направо, че естонските власти изпитват "почти параноично усещане за неминуемо руско нападение". Дали обаче са чак толкова пристрастни и неоснователни съобщенията на американски дипломати в Москва, че руската икономика е неефективна, а "бюрокрацията - неуправляема"? Или пък депешите за "корупцията, поразила всички елементи от обществения живот в Русия: от изборни фалшификации до преследване на съперници или граждани, които представляват заплаха"?

Въпроси, на които се очаква да отговори обществеността. Колкото до Асандж, той навярно заслужава номинация за Нобелова награда за мир. Остава да бъде открит смел политик (или дипломат?), който би рискувал да внесе съответното предложение в Нобеловия комитет. (БТА)