Правителството прие Концепция за по-добро здравеопазване на България, съобщиха от пресцентъра на Министерския съвет. Основните цели в нея са подобряването на общественото здраве, преустановяване на задълбочаващите се негативни тенденции в здравеопазването и постигането на по-висока степен на национална здравна сигурност. За тяхното реализиране трябва да се повиши ролята на държавата в регулирането на процесите и ресурсите в здравната система, пише в съобщението.
Концепцията предвижда запазване на сегашния солидарен модел на здравно осигуряване. НЗОК ще остане единствената институция, която ще разпределя средствата от задължителните здравни вноски. Успоредно с това се предвижда да се подобрят условията за развитието на доброволното здравно осигуряване. Сред основните акценти в Концепцията развиването на задължителна национална здравна карта. В нея ще се посочат не само вида, броя, дейността и разпределението на лечебните заведения в страната, но и нуждите на населението от центрове за високотехнологични методи на диагностика и лечение.
Здравната карта ще определя и нужния брой болници, които НЗОК може да финансира. Предвижда промяна в статута на държавните болници - преобразуването им от търговски в публични дружества. Планирано е и въвеждането на нов метод на финансиране на болничната помощ, така наречените Диагностично-свързани групи (ДСГ). Ще се въведе интегрирана информационна система, която да свързва в реално време информационните системи на институциите и изпълнителите в сферата на здравеопазването.
Предвижда се и подобряване на достъпа до извънболнична помощ чрез създаване на реален 24 часов достъп до лекар и освобождаване на достъпа до тесни специалисти. В лекарствената политика ще се въведат единни стандарти за рационална лекарствена употреба. Ще се създадат и унифицирани критерии за избор на доставчик на лекарства в болниците, и създаване на национален регистър на медицински изделия, заплащани с обществени средства.
Междувременно стана ясно, че 481 български лекари са поискали удостоверения за работа в чужбина за тази година съобщиха от БЛС. Сред желаещите да работят в други страни преобладават анестезиолозите, следват специалистите по хирургия, урология, ортопедия и травматология, вътрешни болести, обща медицина. Броят на лекарите, които искат да упражняват професията си извън България, е с 40 повече в сравнение с миналата година. Най-предпочитани от лекарите страни са Англия, Германия и Ирландия.
