- Цветанов чете пред депутати разговорите на горнооряховските лекари
- Цветанов: Разследването сочи, че лекарите в Горана Оряховица са виновни
- Цветанов чете пред депутати разговорите на горнооряховските лекари
Разследването на лекарите, заподозрени за убийството на новородено в горнооряховската болница, сочи, че те са виновни. Това стана ясно при изслушването на вътрешния министър Цветан Цветанов в парламента. С уговорката, че има разрешение за изнасяне на класифицирана информация, Цветанов прочете подробно СРС-та от разговори между акушер-гинеколозите, от което стана ясно, че бебето е било живо, а през нощта лекарите са обсъждали какво да правят с него.
Цветанов не даде ясен отговор защо медиците от Горна Оряховица са били подслушвани, но увери, че е спазен закона. По думите му ако съдебномедицинската експертиза не съответства на събраните доказателства в хода на разследването, може да се наложи повторна експертиза в чужбина.
Преди да огласи пълния текст от специалните разузнавателни средства, той обяви, че е принуден да го направи под натиска на общественото мнение по случая с арестуваните лекари от АГ-отделението на горнооряховската болница. Те бяха задържани заради подозрения, че умишлено са умъртвили роденото в петия месец бебе на 17-годишно момиче от Лясковец.
Ето пълния текст от разсекретените записи на телефонните разговори на шефа на горнооряховската болница, които прочете и министър Цветан Цветанов:
Уважаеми дами и господа, ще започна с това, което ви казах, защото по досъдебното производство беше казано много. Това, което имаме като безспорни доказателства от ехографа, който е направен, видеозона, детето е на 23 седмици и 5 дни към 17 ноември 2010 г. Разговорите, които текат в комуникациите между докторите, които са били нощна смяна, и ръководството на болницата, аз ще ги оставя без коментар, но нека те да бъдат изводи за всички, които говориха по адрес на МВР и на прокуратурата. Няма да цитирам имена, но ще цитирам съдържанието, което е пряката реч в нощта и часове след извършеното престъпление:
„- Ами, извинявай, че те безпокоя. Ей, сега един доктор ми звъни за бебето. Тъй. И аз се чудя защо той не ти се обади на теб, че минава през мен, да ти се обаждам. Значи, притеснен, защото трябвало да се реши въпросът. Да кажем на майката, че е живо, да я прехвърлим в родилното и т.н. И викам, добре, какво ще стане. Ние не можем да гледаме туй бебе. Ами ще си го гледаме, ей тъй. Да, ама, като толкова е мислил вчера, като се е родило в 3.00 ч. защо не са извикали... 600 грама е, защо не са извикали неонатолозите и тъй нататък. Аз туй му казах, че ние сме атакуеми. Разбира се. Защо толкова късно ще търсим Плевен, какво сме правили. Ами тогаз там да го набере и какво? Викам ще направим име, ние никъде не иска да го направи и нищо...”
Министър Цветанов: Има малко неразбираеми в пряката реч, но аз ви цитирам дословно това, което е.
„- Ами, тъй, цяла нощ какво правим? Ще не го напра... и какво нещо? То вчера в 3.00 ч. се е родило, той е бил и дневен и нощен, той що не извика неонатолог? Що вика? Що стана голям проблем, голям скандал. Сега вече днес сутринта сме се забавили цели няколко часа, край вече. Е, той трябва да ти се обади. Ами плащане, плащане, ама щяхме да избегнем (обсъжда се, че е трябвало да платят на майката 1000 лв.) сега какво да го правим, а даже си мислех, че да вземат да му дадат и да си яде или нещо да пие. То тъй го оставяме да умре, че то е грехота, да ти кажа. Ами грехота е. Ми, ти, кво правиш ти? Толкоз жизнено, иска да живее ли? Е, ние, ние, пак ние не му даваме никакъв шанс. На никъде... Какво да ти кажа на никъде, не знам какво да правя сега? Сега обадят ли се край, ще ни направят на маймуни. Отвсякъде вестниците, а от другата страна е... дали, дали, пък, нали, ако говорим с тях, който дойде, защото пък, да, какъвто интерес имат.
- Абе, Боже, как какво да говорим с тях, бе, те са идиоти. Да не знаем какво да правим и в такава ситуация не сме изпадали. То си е живо, живо и здраво, тъй ли?
- Да бе, мама му...
- То още си е живо, тъй ли? Ама сега не знам в момента дали е още живо, трябва да звъннем. Кво става с туй бебе и туй нататък...
- Кво ти звъни той, бе? Туй що е стояло 15.00 часа и не е извикал, кво да викаме сега. Ще стане голяма разправия. Колко време мина. Това са 24 часа. Точно 24 часа ние не сме се... Ами туй, то не е необходимо да се тълкува. Ще кажат, че са го оставили да мре, то понеже не мре, и сега ни викат. Ами да. Майката знае, че е умряло. Всичко на всичко са казали, че е умряло. Той си е виновен. (Става въпрос за лекаря, изродил бебето.)
- Откъде накъде да каже на майката, че е умряло. Като то не е умряло. Той даже не извикал неонатолог. Няма, няма неонатолог. Няма, бе. Не, никой не се е подписал, никой не си е гледал, бе.
.- Ей, сега попаднахме в капан.
.-Абсолютно. Туй се казва цугцванг, когато всеки ход е грешен вече.
.- Да, бе, кво и да направим им...
- За какво чакат? 15 до сутринта чакат (вероятно става въпрос за дежурния през нощта екип в отделението). Дойдохме ние. Той не се е обадил на никой. Хвърлено бебе у някакъв парцал. А па разчуе ли се, става вече страшно. Става много.
- Абе, да ти кажа, ние не си бяхме извикали...
- Забавно? Кво? Все не сме го забавили ние. Правели го в нощния, но го забравили при сметта.
- Малееее, щот ако стане да си разследват, кво ще излезе? Всички вкупом сме уморили бебето нарочно. Това кво? Това си е умишлено престъпление и убийство.
Министър Цветанов: Това е разговорът между самите доктори, господа депутати. (Продължава да чете стенограмата от тайния запис).
- Хъъъъ, знаеш ли кво? Ма и да се чуе, то, то, то... Не знам какво да се знае.
- Ами, кво да ти кажа. И тъй, и тъй. И са още в болницата. Тъй, ние да й кажем, ама и той. Значи всичко иде от там, че са й казали предварително, че е умряло. И на сутринта и пак. И след туй са се гледали. И го виждаш, че продължава да живее.
- Не знам. Каква ситуация, кофти, не сме имали.
- Да бе, много бе. То, то, то... А той си вдигна чуковете от заранта, замина си и каза: „Айде чао”. Отиде да стане началник, ама иначе не (в деня на ареста лекарят, израждал бебето, е трябвало да оглави АГ-отделението на болницата във Велико Търново). 15 часа бил е дежурен. Това бебе стои живо. Той го е израждал. Те ще кажат: „Добре, вие сутринта като дойдохте на работа, айде тоз, вие като го дойдохте на работа и като видяхте, че е живо, това бебе, какво направихте вие, бе? Що не извикахте неонатолог да го вземат?”. Ама, ама ще кажат: „Ама вие сте го забавили, затова е умряло”. Защото аз си мислех, нали, да ти кажа, че там колкото и да е, 9-тина хиляди лева, 900 лева ли, ама си гарантираме спокойствие и толкоз (става въпрос да се плати на майката, за да не повдига обвинение).
Ние горе-долу се разбрахме там колкото ще плащаме, по-малко. Тя навита, но то е толкоз. Тя оттук нататък ще вземе да се обади у прокуратурата и ще стане страшно. Вече ние сме съучастници.
- Тъй, ама се разчу.
- Ма се видят... за предумишлено убийство, бе човек. Ти знаеш ли кво става въпрос?
- Аз знам кво става въпрос. Ама той ще го направи ту нещо, ние вече сме вътре, де.
- Ние сме бая вътре вече и оттук нищо не мое.
- Вече сме вътре, ама все...
А-а-а, абе, кво да ти прая? И тоз и го мятам.
- Кой го мяташ, бе. Абе и (...) да пишат аборт, то не се праща никъде”.
- А то не се праща никъде, да. (не се разбира).
- Ами? Как да го убие човек, бе? То не му е да го убиеш. Как да го убиеш?
- Ами, ще накарам (следва име на медицински служител) - кво да ти направи?
- Ами, че тя го била сложила у фризеро, пък... (друг медицински служител) го е извадила.
- Кой го е извадил - (следва име на медицински служител).
- Хъ-ъ - (смее се) - да (нецензурна дума) и шушумигите, да (нецензурна дума).
- Ами, че, ами, ако направя и аз сега. Гинка го завадила, оная, и тя кво да прави, и кво да прави - видя. (...) татко да (нецензурна дума).
- Не. Най-просто аз не виждам. То по-добре, да, наистина, да, у кофа ли да го удавиме ли. Кво да прая?.
- Я, нищо. Да се... Ами, че единственото нещо, че фу-у-у, то си е аборт, не е живо раждане, примерно, нали тва?
- А оня кво ти звъни глупака? Ти каза ли му? Той звъни, звъни, що го е страх. Звънял е и на (име на служител от болницата)”.
- О-о-о, ау-у-у. Туй отиде при Андрей Баташов, ама кво ще го правим сега кат ще го изгарят туй? Ама кво остана?
- Е, умря си. Само си умря. Е, само, няма да закачаме, я.
- Е-е-е, (не се разбира, говорят едновременно). Той си вика, малко му е хладно тук, ама (не се разбира).
- Ами, как, къде, бе? Биологични отпадъци във фризера.
- Биологичните? Добре, де, някой сега ще го сложи у фризера, ама после пък опаковат ли се, как се горят (нецензурна дума) мама му.
- Къде бе?
- Не, бе, то си има биологични отпадъци. Идват си от специална фирма, която си ги кара чак до София. Там ги горят, бе.
- Премерено е колко е. Трябва да е под 500 грама. (Това е необходимо, за да сработи версията за аборт. По правило, при плод над 600 грама и над 22 седмици става дума за раждане, а не за аборт).
- Просто нема такова, че е живяло. Никой не е виждал, не е чул.
- Естествено.
- Умряло си е при това, още при раждането.
- Айде, добре. Слагайте го там при биологичните, ама го премерете първо да не е повече, да се... некой да не види там.
- Здрасти.
- Здрасти.
- Слушай сега. А тва бебе почина. Абе, нали разбираш, че просто умряло си е при самото раждане.
- Естествено, така е написано.
- Ама, точно тъй. Що си се обаждал на (име на лекар)? Кво той ми вдига и той кръвното?
- Ама сложи го в кувьоз и ще стане тъй че...
- Ами сега ще ни съдят за убийство, бе. Аз и ти, то предумишлено (смее се).
- А така! Ами що? Абе значи аз мислех, че е умряло още веднага след раждането, щото те го взеха в сектора. Тази сутрин (име на медицински служител) ми каза, че още, вика, мърда.
- Ама, не, бе. Аз паднах от коня.
-Ами, ако мен ме вика (име на лекар) и го тури у кувьоза, ами тва ти казва... Какво направи, смешна работа. Ама, не смешна, не е смешна. Щото си е... (нецензурна дума) майката.
- Не, бе, аз правя, просто, ясно всичко оттук нататък, щото ние ще го хвърлим сега в биологичните отпадъци. То е под 500 грама сега, разбираш ли?
- Да. Най-вероятно. Да.
- И толкова. При това развитие на нещата вече просто ти забравяш, че това бебе е..., знаеш, че е било живо или нещо... Просто е умряло”.
Уважаеми депутати, ако някъде във времето в този 20-годишен период от време, това е било нормално да се случва, това е било нормално да не се разследва, днес, когато имаме каквато и да било информация, всеки сигнал трябва да бъде проверен и трябва да се търси отговорност за този, който е извършил тези престъпления. Знам, че ще има много питания, ще има много политическо говорене. Затова се придържах към текстовете, които са от разговори, и затова са така неразбираеми за прочитане. Но исках да ви дам цитати, за да си изградите вие сами изводите, и да си направим всички препоръки за бъдещ период от време. Аз съм винаги на ваше разположение, когато има подобни въпроси. Вие ме обвинихте за полицейското насилие за конкретни случаи. Надявам се, че от това, което чухте, и от това, което разбрахте, може би ще кажете истината дали подкрепяте това, което беше казано вчера, или днес имате вече друга позиция. Но аз ви уверявам, че каквото и да кажете, ние ще продължим по същия път, винаги ще заставам зад професионалните действия на българската полиция и винаги ще работим в синхрон с българската прокуратура, за да документираме и събираме необходимите доказателства за извършваните престъпления на територията на страната. Това е правова държава, това е правов ред и аз смятам, че ние, като част от изпълнителната власт, го дължим на българските граждани, на българския данъкоплатец и на ЕС. Благодаря ви!”.
След това Цветанов заяви още: „Нали разбирате, че това, което ви прочетох, ако вие не може да си направите изводите какво се е случило в тази болница, как едно живо бебе е умишлено умъртвено и не му е дадено шанс, и не са положени необходимите усилия от държавата, от експертизата на тези медици... Аз само искам да ви пожелая едно - да не ви се случва подобен случай на вас или на ваши близки, каза Цветанов.
„Срам ме е от лекарите, които са заподозрени за умъртвяването на новородено в горнооряховската болница”, коментира скандала и здравният министър Стефан Константинов. Той обясни, че не иска да притеснява експертите, които работят по съдебно-медицинската експертиза, защото заключението им е от изключителна важност. Константинов обаче отхвърли възможността разговорите, прихванати със СРС-та, да не са действителни. Министърът допълни, че не е негова работа да поиска да им бъдат взети лекарските права.
