400-годишен бряст в павликенското село Недан е сред финалистите в конкурса "Дърво с корен 2010", организиран от Фондация Екообщност. Петчленно жури разгледа всички 180 номинации и определи общо 10 финалисти, които ще се борят за първото място.
Победител в конкурса ще стане дървото, което набере най-много гласове в интернет сайта на фондацията. Гласуването ще продължи до 31 декември, а фаворитът ще бъде обявен през януари 2011 г. Тогава ще станат ясни и отличените от журито победители в допълнителните категории "Дърво в опасност" и "Млад природолюбител".
Най-старите дървета, които са определени сред финалистите в конкурса, са летен дъб в село Самуилово, Сливенско на възраст цели 1000 години, източен чинар на 600 години в благоевградското село Гърмен, 520-годишен дъб от село Скравена, община Ботевград и дъб-благун на около 450 години, израснал в местността Юрта край Попово.
Номинираното от Великотърновска област дърво е от типа „полски бряст", височината му е 14 м, а диаметърът на ствола - 1, 40 м, като във височина се увеличава и короната му достига диаметър от над 4 метра. Не може да се определи с точност възрастта му, но тя със сигурност не е по-малка от 400 години, което го нарежда сред малкото запазени вековни дървета в България.
Брястът заема централно място на селският площад в Недан. За съжаление състоянието на дървото от една година насам се влошава, под влияние на климатичните условия и природните бедствия. Два от клоните са прекършени, вследствие на голям снеговалеж и силна буря, а стволът на дървото вече е кух и загнива.
Имало е предложение дървото да бъде премахнато, за да не бъде заплаха за минаващите хора, но в селото е направена петиция за неговото спасение. Така брястът оцелява и вписан като защитено вековно дърво.
Любопитен е спорът около засаждането на дървото. Най-вероятно то е посадено от слугите на турския бей, управлявал селото, но според друга легенда брястът е засаден от първите заселници, а именно семейството на баба Неда. За да се разбере истината трябва да се знае точната му възраст. По време на османското иго дървото е част от земите на бея и на него османските войници са си връзвали конете, за да си почиват.
Около 2 години преди Освобождението, то е станало свидетел на безмилостни наказания, тъй като било използвано за бесило. На него намират смъртта си десет българи, обвинени в революционна дейност. Малко преди спасението от робството, беят се изплашил и решил да продаде земите си на заможно семейство търговци и брястът става българско притежание.
Дървото е било и продължава да бъде важна част от честванията в селото: около него са се играли хора, пеели се песни, правели се седенки и се връзвали „годежни" люлки за Гергьовден.
