Тази история е подвластна на вятъра. Обещах на Нина Ковачева и Валентин Стефанов да я удостоя с това заглавие, а те обещаха някой ден да ми покажат вятъра.
"Представи си пусто поле, в което пожълтелите листа ги движи вятърът, няма звук. Ето, усещаш вятър".
Напътствието идва от Валентин, след като пред него и Нина по-скоро случайно споделям, че ми се иска да узная защо не се вижда вятърът. Срещаме се по време на пленера на Дарик "Звук и цвят" в края на септември край морето. И така - към иначе имагинерното пусто поле би трябвало да се добави бризът, тъй като по крайбрежието и днес преобладаващ е бризът.
Заигравката с вятъра между мен и събеседниците ми нямаше да е така интересна, ако и двамата не бяха сериозно вглъбени във визуалните си занимания. Тъй като тази игра не може да се обясни с "художник" и "артист", се спираме на френското plasticien, което значително разширява визуалния спектър. В изкуството, казват те, всичко е субективно; извън изкуството също всичко е субективно - съгласявам се и като че ли се успокояваме взаимно.
Нина Ковачева и Валентин Стефанов живеят и творят в Париж, Франция и София, България. Творчески и интимно ги сплотява Художествената академия, където следват Сценография в класа на професор Асен Стойчев. През 1995 двамата заминават за Париж, планът бил да останат там само една година, но ето че пътешествието им продължава и до днес. 15 години по-късно те спокойно казват, че никога не са се отделяли от България, а просто разширяват територията си за креативни и други действия. Чувстват се прекрасно там, дъщеря им също. Обикновено се завръщат през лятото.
ЖЕЛАНИЕТО И СЪПРОТИВАТА ОПРЕДЕЛЯТ ДВИЖЕНИЕТО
Разговорът в началото върви трудно, тъй като трябва да решим коя да е опорната точка - в общите им работи или в индивидуалните изяви. Започва тя. "Заедно правим публични проекти и видеоинсталации. Всеки от нас обаче си има свой собствен път, който следва", държи да уточни Нина.
Още в Академията тя се влюбва в графиката. Въпреки че в последно време прави много снимки, видеоинсталации, арт обекти и още, Нина обича да рисува. "Продължавам да се връщам към рисунката, по принцип имам афинитет към хартията".
Последните й занимания са свързани с рисунки, като последната серия следва няколко различни формата, но в една посока. Различните формати изискват различен подход, казва Нина - докато малките показват проникване в детайла и изискват почти интимност, големите търсят пространство с различен баланс. Според нея авторът цял живот следва една и съща посока, в която с времето на по-високо ниво преливат нови идеи. Натам ни води и една от последните им съвместни работи, озаглавена Surplus Enjoyment / Желанието и съпротивата oпределят движението. През февруари 2010 проектът, който се състои от шест обемни видеоинсталации, бе представен в Музея за съвременно изкуство в Тайпе, Тайван.
