В отговор на прессъобщението, разпространено от Министерство на културата на 5 ноември, актьорите от ДТ „Стоян Бъчваров” Варна излязоха с официална позиция, с която отвъщат на нападките от страна на експертния съвет, направил анализа на състоянието на театъра.
Съобщението на културното ведомство миналата седмица бе провокирано от нарастващото напрежение в Драмата, след като заради спонтанен протест бе провалено представление на „Фауст”.
Публикуваме позицията на Синдикалната организация към Съюза на българските артисти ( СО към САБ) при ДТ „Стоян Бъчваров” без съкращения.
В прессъобщението на Министерство на културата се твърди за преразход в ТМПЦ – Варна с 365 000 лв. 245 000 лв са от преразходи, а със 120 000 лв по-малко са събраните приходи от входни билети. Министерството не уточнява в коя част от издръжката е въпросният преразход: работни заплати, режийни (електроенергия, вода, отопление), комуникации, външни услуги, хонорари... Не става ясно кога е формиран въпросният дефицит – преди постановление № 152 на МС или след това. Ако е отпреди обединението на Драматичния театър и Оперно-филхармонично дружество, би следвало да се отчете подобрение на показателите, защото в края на август отново Министерство на културата излезе със специално прессъобщение, че общият дефицит на двата културни института е 400 000 лв. Както тогава, така и сега, два месеца по-късно, не се уточнява дали представените резултати са изчислени спрямо първоначалния бюджет или неговата актуализация през средата на годината. Парадоксално е, че със Закона за промяна на републиканския бюджет се постановява намаляване на разходите със задна дата, от 1 януари. Следователно, за да се изпълни законът, е необходимо да се възстановят направените вече разходи, съгласно дотогава действащият бюджет. По този начин актуализираният бюджет влиза в противоречие с трудовото законодателство и тристранното споразумение за размера на средната работна заплата в сектора.
Прессъобщението на министерството огласява информацията „че в последните години, главно в театъра, е намалена професионалната работа и трупата почти е загубила своята традиционна публика.” Терминът „намалена професионална работа”, така, както е използван, визира любимият на нашето министерство количествен подход към анализ на фактите. Причината за това отново е идейната му безпомощност и невъзможност да формулира адекватно задание спрямо културните институти. Няма никакъв документ, в който да фигурира конкретно какво точно трябва да вършат подопечните институти и организации на родното ни министерство, за да се вместят в критерия „увеличена професионална работа”. През последните три години театърът е получил следните награди:
2006 година
• Награда АСКЕЕР за актрисата Анастасия Лютова в категория „Изгряваща звезда” за ролята на Боряна в представлението „Боряна”
• Номинация АСКЕЕР за актрисите Теодора Михайлова, Веселина Михалкова, Анастасия Лютова, Гергана Христова, Милена Кънева, Биляна Стоева, Юлияна Чернева, Нели Вълканова и Даниела Викторова в категория „Водеща женска роля” за ролите им в представлението „Домът на Бернарда Алба”
• Награда ИКАР на режисьора Десислава Боева в категория „Режисьорски дебют” за спектакъла „Боряна”
• Награда ИКАР на Анастасия Лютова в категория „Актьорски дебют” за ролята на Мартирио в „Домът ра Бернарда Алба”
2007 година
• Номинация АСКЕЕР за спектакъла „Крум”, реж. Явор Гърдев в категория „Най-добро представление”
• Номинация АСКЕЕР за режисура на Явор Гърдев на представлението „Крум”
• Номинация АСКЕЕР за сценография на Никола Тороманов на представлението „Крум”
• Номинация АСКЕЕР за Гергана Христова в категория „Изгряваща звезда” за ролята на Цвици в спектакъла „Крум” на реж. Явор Гърдев и сценичните й образи в „Q 4” на реж. Боян Иванов
2009 година номинации и награди
• Номинация ИКАР за главна мъжка роля на Димо Алексиев в спектакъла „Калигула”
• Номинация ИКАР за режисура на Явор Гърдев на спектакъла „Калигула”
• Награда ИКАР за сценография на Никола Тороманов на спектакъла „Калигула”
• Награда ИКАР за майсторско техническо осъществяване на спектакъла „Калигула” на ДТ „Стоян Бъчваров” – Варна
• Номинация АСКЕЕР в категория „Режисура” – Явор Гърдев за постановката на „Калигула”
• Номинация АСКЕЕР в категория „Театрална музика” – Калин Николов за авторската музика в спектакъла „Калигула”
• Номинация АСКЕЕР в категория „Най-добро представление” – спектакълът „Калигула” на ДТ „Стоян Бъчваров” – Варна
• Награда АСКЕЕР в категория „Изгряваща звезда” – Димо Алексиев за ролята на Калигула в спектакъла „Калигула”
2010 година
• Номинация ИКАР за сценография и костюми за спектакъла „Макбет” на Огняна Серафимова – режисьор Крис Шарков
• Номинация ИКАР за авторска музика на Калин Николов за спектакъла „Макбет”
• Награда за режисура на Лилия Абаджиева за спектакъла „Фауст” на Международния театрален фестивал „Сцена на кръстопът” - Пловдив
Участия в Международни театрални фестивали през 2009 година
• Международен театрален фестивал „Твоето огледало” – Скопие, Македония
• 38 издание на фестивала „,MAC CRETEIL MAISON” – Париж, Франция със спектакъла „Калигула”, реж. Явор Гърдев, копродукция на ДТ „Стоян Бъчваров” – Варна и LA ROSE DES VENTS – SCENE NATIONALE LILLE METROPOLE-VILLENEUVE D,ASCQ
• INTERNATIONAL ART FESTIVAL “NEXT” – Лил, Франция и Торне, Белгия
• Международен театрален фестивал „НЕТ” (Нов Европейски театър) – Москва, Русия
Следващият извод изразява цялата абсурдна ситуация в нереформирания културен сектор. „Реализираните собствени приходи от изиграни спектакли системно не се внасят в банковата сметка и не е ясно за какво се използват.” Източникът на тази практика е системата за единно бюджетно разплащане (СЕБРА). В бюджетните разчети на Министерство на културата са предвидени средства единствено за работни заплати. Финансирането на нови постановки и продукции се осигурява от собствените приходи на отделните културни институти. То обаче трябва да се съгласува с министерството, след като са платени електроенергия, вода, отопление, данъци и такси. А културните институти обитават сгради – паметници на културата, с висока енергоемкост и амортизирана база, което неизбежно утежнява тяхната издръжка. Следователно средствата за дейност се оказват винаги недостатъчни и ако някой културен институт си позволи това, е обект на санкции или поне заплахи от принципала си.
„Резултатите от направената проверка от Инспектората на Министерството на културата показаха например, че щатните режисьор и двама сценографи нямат реализирана нито една постановка в театъра, но са получавали заплати за това.” Тук вече Министерство на културата минава всякакви граници в манипулиране на общественото мнение. В случая прозира тотално непознаване на спецификата на работа. От една страна за родното Министерство постановъчните разходи на театрите са неприоритетни – т.е. нежелани предвид тежката икономическа криза, а от друга страна се търси отговорност защо се дават заплати на сценографи и режисьори. Пропуска се простият факт, че и действащите постановки се нуждаят от всекидневна поддръжка и контрол за изпълнение на режисьорския прочит, осветление, озвучаване, включване на нови изпълнители в репертоарните заглавия и т.н.
„На фона на всичко това, в театъра системно се разиграват всевъзможни бойкоти и демонстрации, с което се прави опит да се заблуждава обществеността и да се изнудва.” Към подобен език следва да се добави терминът „група граждани” и да се върнем с повече от двадесет години назад във времето. Партийна омраза, търсене на врага у всеки, който е против „единствено вярната държавна политика”. Липсват само реакциите на „разтревожени и загрижени” граждани, които да заявят своята привързаност към политиката на партията.
Несъгласните с подобни действия „вредни елементи” не са някакви си „лентяи, които гледат на хляба мекото” или пък са прикрити престъпници, които цинично „точат без ред държавната хазна”. Те очакват да видят срещу себе си подготвени и компетентни опоненти, с които да спорят за политики, цели, задачи, приоритети, принципи, репертоар, оценки, професионализъм в управлението, оптимизиране на дейността... Вместо това срещат държавно безхаберие, граничещо с престъпна безотговорност спрямо милионите почтени граждани и данъкоплатци. Реакцията срещу подобни действия е морален, професионален и граждански дълг. В противен случай рискуваме да аплодираме несръчните и оскърбителни опити да бъдем дискредитирани неоснователно.
А истината е твърде проста: Министерство на културата няма капацитет да прави реални реформи, защото не е в състояние да създаде стратегия. Вместо това се правят имитации. Липсата на стратегия за развитие на културата е в противоречие с чл. 2а от Закона за закрила и развитие на културата и блокира възможностите за финансиране на културния сектор с инструментите на структурните европейски фондове в периода 2014 – 2020 г.
Представените обстоятелства демонстрират за пореден път пълната безпомощност на Министерството и липсата на административен капацитет да организират система за наблюдение и анализ на резултатите от собствената си нормотворческа дейност. Следователно такива актове, като Постановление 152 на МС, не се основават на задълбочен анализ и на адекватни прогнози за пагубните последици върху целия културен сектор. Присъединяваме се и към изразеното становище на Българската асоциация на работодателите в областта на културата (БАРОК по повод проекта за Закон за сценичните изкуства). В него се казва: „Сливането и преобразованията бяха демонстрация на груб административен произвол и некомпетентност. Следователно с този закон и с промени в съответни закони и нормативни актове трябва да се регламентира и гарантира, че наименованието на съответния институт е запазена търговска марка, пораждащо сродни права по Закона за авторските права, а също така, даващо право на „други дейности” във връзка с основния предмет на дейност.”
Продължаваме да настояваме за исканията, публикувани в Отвореното писмо до Министър-председателя г-н Бойко Борисов, а именно:
• Да се отмени незабавно Постановление № 152 като противоречащо на Закона за закрила и развитие на културата и да се възстанови статуквото на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” и Държавна опера – Варна като автономни културни институти.
• Министерството на културата незабавно да се ангажира с конкретен срок за изготвяне на Национална стратегия за развитие на българската култура.
• До изготвянето на Националната стратегия за развитие на българската култура, да се преустановят законодателните инициативи в тази сфера.
• След широк и интензивен дебат, в най-кратки срокове, да се приемат краткосрочни антикризисни мерки, които да оптимизират издръжката на културните институти.
