Американският университет в Благоевград е първенец по рейтинг по реализация на студентите от специалността "Икономика". ВУЗ-ът изпреварва по този критерии софийския университет, който е на второ място. Това сочат данните от първите рейтинги на университети, които се правят в страната. Студентите от Американския университет от специалност „Информатика и компютърни науки" също са най-добре реализиращите се и отново са следвани от колегите им от Алма Матер.
Техническият университет в столицата оглавява класацията за реализация на студенти по специалността „Комуникационна и компютърна техника". Медицинският университет във Варна е първенец по реализиращи се студенти от специалността „Медицина", следван от университета в Плевен. Студентите от русенския университет „Ангел Кънчев" се реализират най-добре след завършването на друга търсена специалност - „Право". На второ място е УНСС, следван от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски" и Софийския университет. Международното висше бизнес училище оглавява класацията за реализацията на студенти от специалност „Туризъм".
Студентите от „Политически науки", завършили Американския университет, са най-добре реализиращите се, показва системата. На второ място е УНСС, а на трето - Нов български университет.
Въпреки че според системата най-много студенти от Американския университет се реализират на пазара на труда, специалността „Икономика" в УНСС е лидер по престиж сред студентите. Софийският университет заема първо място по престиж сред студентите в специалностите „Администрация и управление"," Информатика и компютърни науки", „Политически науки", „Право", „Туризъм".
Почти 2 хил. лева е осигурителният доход на завършилите студенти от специалност „Икономика" в Американския университет. С това той заемат първо място в класацията в тази специалност, следван от студентите в Софийския университет(1500 лв.) и УНСС (1260 лв.) . С най-висок осигурителен доход от 1800 лв. са студентите от специалност „Информатика и компютърни науки"от Американския университет. Студентите от „Комуникационна и компютърна техника" от Техническия университет - София заемат първо място в сферата с 1530 лв. осигурителен доход. Специалност „Медицина" в Медицинския университет - София оглавяват класацията с малко над 1000 лв. осигурителен доход.
Студентите в специалност „Политически науки" в Американския университет са с над 1700 лв. осигурителен доход, което ги извежда на челно място в сферата. Студентите от „Право" от УНСС са на първо място с близо 1200 лв. осигурителен доход в сферата. На първо място с 1200 лв. осигурителен доход са следвалите в специалност „Туризъм" в Международното висше бизнес училище.
Единственият университет, който не е обхванат от системата, е новооткритият Пернишки университет. Очаква се още следващата година държавната субсидия ще бъде съобразена с показателите на специалностите. Така тези, които са с висок рейтинг, могат да разчитат на по-добро финансиране, и обратното.
На практика новата система не посочва рейтинга на дадено висше училище, а на дадено професионално направление.
Рейтинговата система обхваща над 50 висши училища, които предлагат обучение по специалности, разпределени в над 50 професионални направления. Тъй като нито един ВУЗ не предлага обучение по всички професионални направления, система позволява изработването на отделни класации на висшите училища по всяко едно от съществуващите професионални направления, а не една обща класация на университетите в България. Системата дава възможност на всеки да направи и своя собствена класация с оглед на индивидуалните си приоритети и нужди. Има заложен списък от над 50 различни индикатори, по които могат да се правят сравнения между висшите училища. Те са разделени в 6 групи според основните категории - 1) Учебен процес; 2) Осигуряване на учебния процес; 3) Научноизследователски процес; 4) Социално-битови условия; 5) Престиж; 6) Реализация. С най-голяма тежест в крайната класация е реализацията - 30%. Следват учебният процес и научноизследователският принос - с по 20%; престижът, който представлява обществената оценка (15%); осигуряване на учебния процес (10%); социално битови условия (5%).
