Върховният касационен съд възобнови делото за пране на пари срещу несебърския наркобос Димитър Желязков - Митьо Очите. Делото ще се гледа от друг състав на Бургаския окръжен съд. На 22 април Желязков сключи споразумение с прокуратурата в Бургас и така получи присъда под минимума, предвиден в закона.
На 22 април 2010 г. Митьо Очите се съгласи да се признае за виновен, че е придобил средства от престъпна дейност и така получи присъда под минимално предвидената в Наказателния кодекс. Желязков бе осъден на 4 години и 10 месеца затвор. Той има общо три споразумения с прокуратурата. Последното споразумение обаче бе атакувано от главния прокурор Борис Велчев, който настоя то да се отмени.
На 1 октомври 2010 г. Върховният касационен съд заседава по искането на Велчев за отмяна на споразумението. При това споразумение освен Митьо Очите, за виновни са се признали още и майка му Станка, както и жената, с която той живее на семейни начала - Антигона. Признания за същото престъпление е направил и вуйчо му Иван. Тримата са осъдени условно на 1 година и 6 месеца с три години изпитателен срок. От НАП вече подготвяха търг за продажба на имотите на Очите и семейството му, като само се очакваше решението на съда. От Комисията „Кушлев" пък запорираха имущество на обща стойност 2 358 000 лева.
Главният прокурор Борис Велчев внесе искане във ВКС за отмяна на споразумението заради заниженост на наложеното наказание и неадекватност с извършеното престъпление. ВКС обаче реши, че наказанието е съобразено със закона и няма нарушения. В мотивите си Касационният съд посочва: „Споразумението, с което е реализирана наказателната отговорност на осъдения Желязков, включващо и отнемане на трансформираното имущество, на основание чл. 253, ал. 6 НК, отговаря на закона и на морала, поради което е липсвало основание да бъде отказано неговото одобряване. Отделен е въпросът каква би била процесуалната съдба на делото, ако би било уважено искането за неговото възобновяване и би се стигнало до връщане на отнетото в полза на държавата имущество обратно в патримониума на лицето. Тогава, в производство по общия ред, наред с трудния процес по събиране на доказателства, би възникнала необходимост от обезпечаване на евентуално бъдещо отнемане на това имущество и то, ако се стигне до осъдителна присъда. Това, несъмнено, не е в духа на международните актове в областта „пране на пари", ратифицирани от Република България, част от вътрешното право, предвиждащи бързи действия на държавите по отнемане на незаконно придобитото имущество и на облагите от него".
В същото време обаче върховните съдии намериха, че е нарушен Наказателно-процесуалния кодекс. Второинстанционният съд е трябвало да групира всички престъпления на Димитър Желязков и да наложи едно общо наказание за тях. Липсва обаче една 11-месечна присъда на Хасковския окръжен съд. Това е и причината ВКС да върне делото за ново разглеждане. Това обаче липсва в искането на главния прокурор, съдът сам е открил нарушението.
Точно заради това съдия Блага Иванова е подписала решението с особено мнение. Според нея ВКС е трябвало да се произнесе само по това, което се съдържа в искането на главния прокурор Борис Велчев.
