Скоро медийният свят ще е друг
Скоро медийният свят ще е друг / снимка: Sofia Photo Agency, архив
Скоро медийният свят ще е друг
33950
Скоро медийният свят ще е друг
  • Скоро медийният свят ще е друг

 

Председателят на Съвета за електронни медии Георги Лозанов в студиото на "Седмицата".

Съгласни ли сте, че България е сред последните в Еевропейския съюз по медийна свобода, най-ограничавана у нас и в Гърция, казват експерти. Става дума и за класацията на "Репортери без граници", обявена тази седмица. Седемдесето място с Гърция.

Ами, хич не ми се иска да е така, ако това значи дали съм съгласен, или не? А иначе класацията нямам причини да я подозирам, че е манипулирана или че представя някаква деформирана картина. Разбира се, като всяка класация и тази на "Репортери без граници" има методика, което е важно да се знае, за да мислим резултатите. Методиката. .. в основата й са анонимни анкети с журналисти, хора, свързани с професията. Тоест това е собственото ни изречено, така да се каже, без микрофон усещане за професията. То е в много лошо състояние. Хората, които работят вътре в медийната среда, вие, вашите колеги. . .

Добре, защо? Защо. . .

. .. те така усещат нещата. . .

. . . защо се чувстват не свободни българските и гръцките журналисти. Впрочем и Румъния е тук назад. Тоест в този регион се чувстват не свободни.

За Гърция не ми се прави коментар. Аз мисля, че в Гърция има едно разочарование, свързано с кризите, защото те, гръцките журналисти, винаги са били много уважавани и много добре платени, много им е треперила държавата и обществото. Сега, покрай кризата и покрай цялата там. .. институционален, така, и срив на авторитетите в Гърция, предполагам, че това ги е засегнало и малко ги е оскърбило. Така че в това може да има известна обида, в начина, по който са отговаряли.

А в България откъде идва?

В България това е тенденция. Ние падаме по тази крива вече 4 - 5 години, все надолу вървим. Така, аз гледам графиката около царското правителството, царят скача доста в по-позитивна посока и след това започва сривът. Царското правителство, дали на базата на собственото си усещане или пък на базата на това, че не можеше да ползва добре инструментите за натиск, създаваше за хората, които работят вътре, много по-либерално чувство в средата.

И вие мислите, че при Станишев и сега при Борисов се ползват инструменти за натиск?

Не, говоря за усещането, което има. Сега трябва да кажем, че това е инерция, която се създаде по време на тройната коалиция, ако трябва да вкарваме в политическо време, но за мен. .. което да падаме надолу. Сега, за съжаление тази година няма отскок нагоре, напротив, инерцията се задълбочава на базата на изследванията. Откъде идва най-сериозният проблем?

Откъде?

Обикновено първите въпроси са свързани - бият ли ви, за журналистите, заплашват ли ви, съдят ли ви и т.н.? Такива знакови сензационни събития, както имаше в по-ранен период, на бой над журналисти, тревожни, и така, тук за щастие в последно време няма. Тогава отиват онези въпроси, които са свързани с това дали журналистите имат редакционна независимост? Дали, по-просто казано, на езика на поговорките, който плаща - той поръчва музиката. В сферата на медиите това е много лоша поговорка, защото, вярно е, собствеността вярно непрестанно се сменя, което създава общо чувство за несигурност, и усещането е, че със смяната на собствеността и непрестанните трансформации в медиите. .. от това и журналистите живеят в непрестанен страх, че всичко ще се промени и че няма да могат да защитават собственото си място, собствената си позиция и т.н. Оттам. . .

Добре, но. . .

. . . според мен е излязла основната негативна емоция.

Седмицата дава пример за връщане към по-предните въпроси, за затвора. "Труд" под глава: "Пишещ срещу гейове влиза в затвора", "Затвор за журналисти, които подбуждат към всякакъв вид дискриминация. . .

Това видях. . .

. . . предлага в Наказателния кодекс правителството". Това по принцип не е хубаво, нали, да дискриминираш. . .

Естествено, но според мен това, ако вече се беше случило, щеше още по-лошо, негативно да се отрази, за щастие въпросите са задавани по-рано. Знаете. . .

Добре, а това. .. според вас трябва ли да има наказателна отговорност за този, който чрез средства за масова информация или електронни информационни системи подбужда към дискриминация, насилие и омраза, основани на раса, народност, етническа принадлежност или на всякакви други признаци?

На нивото на есеистиката това е красиво казано. ..

Ами, да.

. .. но на нивото на закона, на правния език, който вие по-добре от мен познавате, рисковете на този език, това може да даде възможност да се използват тези текстове съвсем не защото подбуждаш към дискриминация, а защото не си удобен на собственик, на политик или на някой...

То, ако вземем тази седмица как се обиждаха и на какво се наричаха политиците. . .

Да, самите те, то тогава те трябва да лежат по затворите. .

Точно темата за гейовете и за. . .

. . . и оттам да управляват. Или оттам да са опозиция. Така че не ми се струва, че това нещо, по този начин написано в закон, ще има позитивен ефект върху публичната среда.

Добре, като се мисли сега регламентът как да се подредят медиите в България. . .

Точно. . .

. . .а вие работите върху новия медиен закон.

Точно, значи тази класация и това, че е надолу, на мен ми дава още повече кураж за това, че трябва наистина бърза, радикална промяна, защото някак си гаранциите да дойдат за журналистите и за да не се чувстват те несигурни, най-общо казано, и за да не се боят, че могат да попаднат техните издания или медии от една империя в друга или да влязат в една империя и от това да се зачеркне техният труд. За да не се случи това, трябва преди всичко прозрачност на собствеността. За щастие за печата това започна да се случва, прие се закон.. .

Включително това беше от тази седмица, мисля, че. . .

Да.

Новината е, че. . .

Новина.

. . . ще трябва да. . .

Това е много добре.

. . . декларират собствениците.

Същото трябва да се случи спешно и за електронните медии.

Ама, нали в СЕМ всичко това е ясно. . .

Собственост така. . .

. . . кое радио и телевизия чия собственост е.

Да, само че това са правни видимости, често пъти зад тях се крият много по-дълбоки процеси. Тоест трябват още много по-сериозни гаранции за прозрачност на собствеността - до физическо лице, което, разбира се, среща известни трудности в технологическо и юридическо отношение, но те са преодолими и трябва оттам нататък известни гаранции за прагове на концентрация. Така да се каже, закон срещу възможни медийни империи. Всичко това. . и оттам нататък пък вече на тази база, това е вече въпрос и на гилдии, а не само на нормативна работа, много по-голяма. .. работа на солидарността в гилдията трябва, за да може да има много по-голяма защита на редакционната независимост, независимо от това как ти се сменят собствениците.

Изяснихте ли първия спорен въпрос - медийният закон медиен закон ли ще е, или ще е радиотелевизионен закон пак?

Няма как да е радиотелевизионен закон, защото вече за медии в този смисъл не се говори. Говори се за аудиовизуални услуги. Ще е закон за аудиовизуалните услуги.

Тоест печатът отново. . .

Няма да е вътре. . .

А интернет?

Вижте какво, интернет в някакви граници само, там, където действително има доставчици на линейни и нелинейни адуио-визуални услуги.

Добре, ама защо трябва да има ограничителни правила за реклама за радиото, а същите ограничения, които явно са приети поради някакви общочовешки принципи. . .

Вижте сега, ще ви кажа. . .

. . . не трябва да важат за печата. . .

Сега ще кажа.

Аз например бих се съгласил, че може би вестник "Труд" е по-влиятелен от "Дарик" радио, и вреди, които би могъл да нанася, заради които "Дарик" радио е наказвано примерно от СЕМ за някоя сбъркана реклама според вас, да не се случва това и на останалите медии?

Дълъг и сложен е този въпрос, но ще се опитам да го кажа набързо. Аз наистина мисля като вас, че когато сега правим този закон и като и без това праговете между медиите на базата на технологичното им развитие стават все по-малки, скоро ще живеем в единна аудиовизуална среда, там да се говори за различни видове медии ще става все по-излишно. И затова ми се искаше да направим един закон за медиите въобще или за аудиовизуалните услуги въобще, или за информационните услуги въобще, независимо...

Е, то визуални услуги са и печатът. . .

. . . да, независимо от средата, по която се разпространяват. И аз съм сигурен, че рано или късно ще се стигне до такъв закон. Сега имаше редица причини, поради което това не се случи. Първо, защото вече беше започнал процесът на работа за тази част, за която споменаваме, за собствеността на медиите, за прозрачността, в друг закон. И той по-бързо и по-лесно, както се вижда, беше приет. Второ, защото по отношение на интернет ние все още го възприемаме като една голяма утопия, остров на комуникативната свобода, където никой не бива да пипа. Така да се каже, долу ръцете от интернет. И аз разбирам това малко романтично общо, колективно настроение. Рано е, в момента аз го видях, така да се каже, с очите си, усетих го на гърба си, рано е в това отношение да се влезе със същата регулаторна система и мярка, която е упражнявана върху традиционните медии. Така че по-бавно ще се изравняват нивата на регулация. Отношението към традиционните медии все повече ще се либерализира, за сметка на това по отношение на интернет ще започнат да действат някакви норми. Тъй или иначе печатът, а той печатът в този му вид, когато моделът се създава от хартиения образ на вестника, ще загубва все повече значението си, той все повече ще става част от интернет пространството, и всичко това в една перспектива, за България аз не я виждам по-рано от 5-6 години, може да се мисли за единно законодателство. Засега обаче, сега трябва. . .

Добре. Докъде сте сега с аудиовизуалния закон?

Сега обаче части от интернет, които са свързани с доставка на аудиовизуални услуги, а те. . . все по-голяма част оттам ще минава трафикът, ще подлежат на същата регулация, на която и другите доставчици.

Така. Сега, докъде сте с проекта за закон? Къде са най-големите спорове и проблеми, какво сте решили и какво не?

Вие ги знаете споровете, те не са се променили. И гледните точки не са се променили. Големите спорове са, първо, както казах, около собствеността, регламентите на собствеността. Ако те влязат в една нова ситуация, това ще е много важно. Мисля, че в това отношение има относителен консенсус. Мисля, че общо взето ще се мине в сходна на хартиената медия, на печата, форма на търсене на собственик до физическо лице. . . оттам нататък и към някакви, аз се надявам, прагове на концентрация. За първи път в нашето законодателство ще има това. Казвам, че се надявам, защото завършеният текст, и то на ниво един документ, който хваща основните проблеми и основните решения на тези проблеми, ще е готов в края на ноември.

Какъв да е прагът? Един собственик накрая, краен собственик, физическо лице, какво да притежава максимум от медийния пазар...

Вие знаете как е. . .

То нали. . .

По-сложно, по-сложно се управлява това нещо, не просто с изписване на числа - една трета, две трети.

Защото то си го има в Закона за защита на конкуренцията в момента. . .

Има го, има го, но е въпросът да се прави такъв анализ на пазара, да се вижда по какъв начин една сделка, сериозна, ще се отрази на пазара и ще промени. . . би могла да заплаши многообразието и собствеността, и чак след такава експертиза и произнасянето на базата на определени норми за всяка конкретна сделка да се взима решение от Комисията за защита на конкуренцията. Така ми се струва, че най-логично би вървял процесът, а не с изписване на някакви, които винаги са извлечени от ситуацията в момента, числа. Но въобще тази страна започна да става важна и да влиза в обществения дебат освен това непременно, да не е просто сделка като другите, като че ли купуваш мандра. Защото това е. . . защото информацията не е само стока, а е право, както добре знаем. И докато едни продават информация, а други купуват и създават предприятия, които да разпространяват и т.н., всъщност се засягат човешки права. И затова трябва да се охранява тази система.

Разбрахте ли се какво ще правите. . .

Например като направим един. . . ако гледаме на аудиовизуалните услуги като един общ пазар, тогава вече съвсем ще промени праговете. . . традиционната норма за една трета от този общ пазар.

В смисъл? Имате предвид, че ако се обедини радио, интернет, телевизия . . .

Да, тогава, тогава вече трябва . . .

. . . една трета ще е много да го държи един?

Ами, изключително много ще е, да, изключително много ще е. Тогава ще сме в много тежко, много тежко положение от гледна точка на медийното многообразие.

А колко да е?

Защото, вижте, тази. . .

Нещо трябва да се напише обаче в закона. Колко ще може да се. . .

В момента още въобще не сме стигнали до консенсус, генерално, в каква посока ще се тръгне, за да си позволя да кажа число. Но, вижте, част от. . .

С държавните радио и телевизия. . .

Сега ще кажа. Част от усещането за несвобода идва от това, че има непрестанно риск сега, включително и нормативно, няма нормативни гаранции за това, че ще се запази многообразието, включително на ниво собственост. Защото, вижте, вас като ви уволнят от "Дарик", не ви го пожелавам и не мисля, че ще се случи, но примерно, използвам ви за пример. . .

Така?

. . . е много важно да отидете. . . да имате на четири, пет, десет, двадесет други врати, на които да почукате. Ако на всички тези врати отваря един човек, който само в правния регистър има различни имена, а той. . . казва - извинявай, Кирчо, разбрахме се. Така че това е много важно - да се защити и да се създаде въобще усещането на колегията, че има пред нея много пътища, много пътеки. . .

А според вас има ли такъв проблем в момента в България?

Това е. . . какво да кажа, това се прави на ниво регламенти. Това е цивилизованото. Може да се прави и такъв анализ. Тази анкета например показва, тоест на "Репортери без граница", това, че сме на 70-то място, показва, че хората имат този страх, че
на различни места и врати като почукат ще им отговаря един и същи човек.

Държавните радио и телевизия, хайде да ги наречем с имената им - Българското национално радио и Българската национална телевизия, ще се обединяват ли според закона, който готвите, или няма да се обединяват?

Не знам. Не знам, защото по начало темата с обединението, която беше и продължава да е, от моя гледна точка поне, един много добър европейски модел, се постави в центъра на един дебат, така че по-скоро тя да спре дебата, отколкото да му даде тласък, за съжаление. И затова за мен тя е следствие от нещо. Първото, което непременно трябва обаче да стане, защото иначе сме в нарушение на общностното европейско право, е на тези две медии на достатъчно високо нормативно ниво и след достатъчно авторитетен публичен дебат да им се формулира мисията, и то точка по точка, така че тя е пряко изпълнима в техните програми и да виждаш, че ето тези предавания реализират тази или онази точка от обществената мисия - така, както обществото в момента си представя, че. . . да се напише черно на бяло какво иска от обществените медии. След това - да се прибират пари от държавата само за изпълнението на тази мисия. След това - останалата част. . . предаванията да се осигуряват от рекламния пазар и от спонсорите. Но това всичко да е абсолютно прозрачно и да е ясно, че пари от държавата не отиват за правене на предавания, с които после се играе на. . .

На рекламния пазар.

. . . на рекламния пазар. Защото всичко това е абсолютно задължително от гледна точка на общностното европейско право. И никога в България не е ставало. Ако един път дойде тази яснота със самия факт, че тези две медии ще имат обща мисия, аз мисля, че тогава въпросът в самата мисия ще е подсказан за това, че пътят им, включително...

Тоест това няма да стане с този закон сега?

Ще стане с този закон сега.

Не, то мисията ще стане, ама общата структура ще стане ли за тази мисия?

Аз мисля, че когато имат обща мисия, задължително е да имат и някаква обща структура, която да реализира тази обща мисия, разбира се, запазвайки собствената си специфика - професионална, включително институционална. Знаете ли какво, ние направихме от обединението така. . . като че ли идва един човек, хоп, обединява ги и вече има вместо двама директори един. Въобще не става дума за това, въобще не става дума за това. Така беше. . . Става дума за това по какъв най-добър и институционален начин тази мисия ще може да се реализира.

Кога ще е готов законът?

Този първи вариант на основните проблеми и решения, както и заповедта на министър-председателя, имаме идея, че ще е готов до края на ноември. След това ще го дадем на публично обсъждане през сайта на Министерския съвет за такъв тип стратегии, които да се обсъждат, след това ще се съобразим, разбира се, с реакциите на. . . това е консултативен процес всъщност. . . на засегнатите страни и на хората, които имат отношение, и след това ще направим втория, както сме обещали от групата, голям публичен дебат, където пак ще бъдат големи скандали, пак ще бъдат големи сблъсъци, защото имайте предвид, че тази промяна в закона, която се готви в момента, по мащаба си прилича въобще на приемането на Закона за радио и телевизия 1998 година, защото пререгламентира основно. . . Вижте само какво става с бизнеса - старите играчи вече ги няма, всичко става ново, при това има един тътен, който се чува от интернет, а още той не е преподредил реалностите. . . а много скоро светът ще е съвсем друг, медийният, и този закон трябва да отговаря на тях. И тук има страшно много интереси, защото много хора от старата реалност ще трябва да се пренесат със своите бизнес интереси, със своите очаквания, със своите ресурси в новата реалност. И как ще стане пренасянето зависи от този закон.