Реконструират Асенова крепост с близо 2,7 млн. лева
Реконструират Асенова крепост с близо 2,7 млн. лева / Снимка: Община Асеновград/

Проектът на Община Асеновград „Асеновград - свещената порта на Родопите" е одобрен от Министерство на регионалното развитие и благоустройство за безвъзмездна финансова помощ по ОП „Регионално развитие". Той ще се финансира по „Устойчиво развитие на туризма", по схема „Подкрепа на развитието на туристически атракции". Общият бюджет на проекта е 3 231 995 лева, от които 2 665 665 лева, са безвъзмездната помощ. Средствата трябва да бъдат усвоени в рамките на 24 месеца.

Проектът предвижда подобряване инфраструктурата около паметника на културата „Асенова крепост". Това включва реконструкция на пътя до крепостта, разширяване на вече съществуващия паркинг и изграждане на голям информационен център. Подстъпите към църквата и крепостта ще останат в автентичен вид, като на по-опасните места се обмисля да се монтират парапети, но така, че да не променят сега съществуващата инфраструктура. В криптата на църквата се планира да се оформи зала, която да се използва като информационно-културен център за мероприятия, свързани с културата и религията и презентации на самия културен паметник.

„Асенова крепост" е паметник на културата от национално значение и е собственост на Национален институт за паметници на културата (НИПК) към Министерството на културата. За да реализира проектите си Община Асеновград, с решение на Министерски съвет, получи правата за стопанисването на крепосста.

Средновековната Асенова крепост се намира на 3 км южно от Асеновград и е разположена на скалист връх над левия бряг на река Асеница. През Средновековието претърпява няколко строителни периода, като най-значителен е този от ХІІІ в., дело на цар Иван Асен ІІ. Най-голямата забележителност на крепостта, останала до наши дни е църквата "Св. Богородица Петричка" (ХІІІ в.). Тя е двуетажна, кръстокуполна, еднокорабна, с широк притвор, над който се издига голяма четвъртита кула. Архитектурното изящество, декоративната пластична украса на южната фасада, както и уникалните стенописи (ХІV в.) причисляват храма към най-добрите образци на средновековното българско църковно строителство по нашите земи.