Нямам намерение да си тръгвам - това заяви вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков ден преди да се проведе поредното заседание на Тристранния съвет по пенсионната реформа. Вицепремиерът определи Бюджет 2011 като „бюджет на стабилността". Дянков защити идеята за вдигане на пенсионната вноска с 1,8 % от догодина и плавно вдигане на стажа от 2013 г. с аргумента, че по този начин бюджетът на НОИ ще се балансира през 2015 г. Дянков заяви още, че не се чувства виновен за изнесената от него информация за споразумението на БНБ и кабинета „Станишев". „Аз съм икономист и първо виждам всички факти, после вземам решение", заяви Дянков.
Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков - събеседник в предаването „Седмицата" на Дарик:
Има ли решение за социалните осигуровки?
За социалните осигуровки има решение - 1,8%, което е под това, което заварихме, като влязохме миналия юли като ново правителство. Това само за пенсионната осигуровка ли се отнася?
Няма да се увеличава за безработицата, какъвто беше планът?
Точно така. Само за пенсионната осигуровка. Целта тука е да се балансира с времето бюджетът на НОИ, който в последните 10-12 години винаги е бил на дефицит. Така че част от тези сметки защо всъщност се получи такова число, примерно не е 2% или не е 3%, или 1,5, аз, разбира се, се стараех това число да бъде колкото може по-ниско, така че да не натоварваме бизнеса и да продължи развитието на икономиката. Но просто сметките излязоха на 1,8. Дългосрочно това позволява бюджетът на НОИ да се балансира до 2015 г.
Добре, ама в средата на седмицата имаше съобщение, че сметките излизат на 1,5?
Сметките излизат, между 1,5 и 2% бюджетът за 2011 г. излиза. Това беше едната сметка, която аз като финансов министър ми е най-важна, защото това ми е ресорът. В смисъл между 1,5% увеличение на пенсионната осигуровка до 2% щяха да излязат сметките за бюджет 2011. Ние обаче едновременно оптимизирахме две сметки - това и бюджетът на НОИ в по-дългосрочна основа, именно до 2015-2016 г.
Т.е., ако през 2013 г. не започне повишаване на пенсионната възраст или осигурителен стаж, сметката не излиза така.
Всъщност там също има две опции, затова оптимизацията беше по-сложна и точно затова работим вече 10 дни всеки ден. Значи, има три параметра, не два. Единият параметър е увеличаване на пенсионната вноска, това, което досега си говорихме. Вторият параметър е това, което вие току-що казахте - откога започва плавното увеличаване на стажа, дали 2013 или 2015? Да припомня, че това, което социалният министър внесе в Министерския съвет и в Народното събрание, проектозакона за Кодекса за социално осигуряване, почваше още от януари 2011 г. Това беше първоначалната база, на която социалното министерство беше тръгнало. Но третата и може би най-малко известна...
Т.е. при 2011 г. нямаше да се налага увеличаване на осигуровката? Това искахте да кажете, защото вие внесохте такъв проект за бюджет.
И без промени в Закона за бюджета за здравната каса. Там също е вързана темата от гледна точка на бюджет 2011 г. Но просто да кажа: третият параметър тук, който е само в рамките на бюджета на НОИ и в пенсионната реформа, това е откога частните професионални пенсионни фондове започват реално да плащат. Знаете, че те от 2000 г. са започнали да набират пари и трябваше вече 2007-а да започнат да плащат, 2008, 2009, 2010. Сега, по сегашното законодателство трябва от 1 януари 2011 да започнат.
Да, но това не беше ли обвързано тогава, през 2000 г., с увеличаване именно на възрастта?
Което всъщност се случи.
С три години?
Не, тогава беше наистина обвързано в този 10-годишен период, точно както вие казвате, да стигнем до това увеличаване с три години, което всъщност от миналата година е факт. Но от 1 януари 2011 г. по сегашния закон, частните пенсионни фондове трябва също да започнат да плащат. Имаше предложение от социалното министерство това да стане 2014 г., което пак обърква сметките. Последното предложение, което разсъждавахме вчера, от социалния министър е да остане, както е сега в закона, в смисъл от 1 януари 2011 г. частните пенсионни фондове да си изпълняват задълженията и да плащат. Това е и тяхното желание между другото. Те това съобщиха преди две дни. И това вече, с този трети параметър, това искам да кажа, сметките на 1,8 стават.
Т.е. с 1,8 ще се увеличи осигуровката за пенсия само ако от 2011 г. частните професионални пенсионни фондове започнат да плащат пенсии и едновременно през 2013 г. започне да расте осигурителният стаж.
Тогава вече няма, ако, както е по закон, частните пенсионни фондове от идния януари почват да плащат, а не се изтиква това пак с времето, тогава няма голямо значение дали от 2013-а или от 2015-а почва плавното увеличение на стажа. В смисъл сметките се получават.
Т.е. вие утре евентуално на тристранния съвет имате възможност да отстъпите пред синдикатите от 2015 г. да се увеличава осигурителният стаж.
Ако предложението, което е и на частните пенсионни фондове и на бизнеса, между другото много държат на това, и на част от синдикатите, поне на техните експерти, и на социалния министър, издържим, така че частните пенсионни фондове наистина да изпълнят закона. А да не се отлага това с времето. Всяко отлагане с една година означава 35 млн. допълнителен дефицит в бюджета на НОИ. Просто да ви го дам като сметка.
Отпада изобщо идеята за вземане на парите от частните пенсионни професионални фондове в Националния осигурителен институт.
Такъв дебат и вчера имаше и предполагам и на утрешното заседание ще има. Бизнесът е твърдо на мнение, в смисъл работодателските организации са твърдо на мнение, че това е по-лошото решение. Законът, както казах, така или иначе сега предполага, че от 1 януари те трябва да плащат.
А вие на какво мнението сте?
Аз съм на мнението, всъщност тука имаме единомислие със социалния министър, трябва да почне от 1 януари 2011 г. частните пенсионни фондове да си плащат...
А възможен ли е изобщо вариант, при който личните вноски, които се водят по лични партиди на тези хора с по-тежка категория труд, държавата да им ги национализира от частния фонд и да ги даде на фонд, на който тя си реши, в случая НОИ?
Не, това не е възможно. Частните партиди винаги, при каквито и да е алтернативи си остават частни партиди. Но най-чистото решение за мен, а и около него вече се формира сравнително голям консенсус, е това, което вчера предложи социалният министър, а именно просто да следваме закона и от 1 януари частните пенсионни фондове да влязат в сила и да започнат да плащат.
Пенсиите, които те щели да плащат, щели да бъдат по 80 лева. Вярно ли е?
Това вече не съм толкова запознат с тези сметки, защото те са техни сметки, всъщност в социалното министерство...
Идеята е, че те ще плащат от пенсионирането...
Това е доплащане.
...на тежката категория. Това те ще доплащат само допълнителна пенсия към тази, която и без това си плаща НОИ.
В смисъл това не е началната пенсия. НОИ така или иначе си плаща пенсия. Идеята е тука да има доплащане.
Но това не означава по-високи пенсии за тези категории труд? Това означава, че от пенсията, която тъй и тъй биха си вземали от НОИ, частните фондове ще поемат 80 лева например.
Ще поемат една част, както те би трябвало да поемат, защото знаете, че там всъщност влизат от 10 години насам големи вноски.
Т.е. за тези категории, тежки, труд няма да има никаква промяна за тези хора в парите, които ще взимат, просто ще идват от друг източник?
Точно така. Просто НОИ, който сега... един вид една част от вноските в момента влизат в частните пенсионни фондове, а те нищо не изплащат. НОИ изплаща и това вкарва бюджета на НОИ в допълнителен дефицит от около 35 млн. лева на година, което не е правилно.
Всичко това, което разказахме, вие добре обяснихте, се поставя под съмнение в заглавие на „24 часа" днес - „Борисов анулира решение на Дянков и бизнеса за пенсиите".
Както може би всички - и вие, и слушателите, са забелязали, в последните 10 дни всеки ден има среща по темата пенсионна реформа, въобще тези два бюджета на здравната каса и на НОИ, така че може би от този шум се появяват и някои неясни...
То и в наше заглавие, в DarikNews.bg, от вчера, от 17.00 ч., е "Предпоследно: вноската за пенсия скача с 1,8 от догодина.
Мисля, че около 1,8 вчера се зароди консенсус. Така че това, предполагам, утре ще е най-малко разговаряната тема, ако въобще всъщност ще разговаряме на тази тема. Защото и при срещата след тристранката при премиера синдикатите тази тема не я обсъждаха...
T.e. спорно остава дали от 2013-a или от 2015-a да започне да расте осигурителният стаж?
И дали частните пенсионни фондове, това което вече говорихме...
Ще плащат от догодина?
...ще трябва да плащат от догодина, както е по закон. По втората точка мисля, че има сравнително голям консенсус, в смисъл, всички страни са съгласни, че пенсионните фондове нещо трябва да плащат. Въпросът е по какъв начин? За мен най-чистият начин е те просто да следват закона. И там и социалният министър, и работодателите, и една част от експертите на синдикатите са съгласни с това. Та предполагам по тази точка ние също ще имаме консенсус. Остава другата точка, където следва да изслушаме...
Това ли е диапазонът - 2013-2015, на спора? Или е по-голям?
Мисля, че от гледна точка на балансиране бюджета на НОИ в по-дългосрочен план и сметките, които г-жа Христина Митрева показа, да се балансира този бюджет до 2015-2016 година, това се оказва, че е диапазонът.
Имате ли разноглласия, г-н вицепремиер, с министър-председателя?
Спорим много често, виждаме се много често, виждаме се, бих казал, по два-три пъти на ден, включително събота и неделя се виждаме. Всъщност най-дългите ни срещи са събота и неделя. Имаме много разговори по какви ли не теми, но всъщност работим, бих казал, все по-добре. Може би понеже се познаваме по-добре...
Лидерът на „Подкрепа" Константин Тренчев каза вчера, че сте говорил открито срещу премиера. Даже той използва още по-така тежки думи: какво му става на този човек, изперкал ли е, мисля, че беше казал, говори открито срещу премиера.
Ще изперкаме, ако му изпуснем края и нарушим бюджетната дисциплина, която досега работи много добре за България на фона на голяма част от останалите европейски държави. От тази гледна точка това е моята главна задача като финансов министър. Досега я вършим добре, пак казвам, на фона на това, което се получава около нас, и изперкване само може да се получи, ако почнем да водим някаква несериозна фискална политика и да станем като другите. Това обаче не е станало и няма да стане.
Имате ли тогава разногласия с министъра на икономиката на България, тъй като той категорично казва, че не вижда икономическа логика в повишаване на осигуровките? Значи, вие или трябва да не сте съгласен с него и да виждате икономическа логика и да ги повишавате, или, ако сте съгласен с него, тогава не сте съгласен с министър-председателя, който даже искаше да ги вдига с 3%?
Така че е успех вече, че от 3% сме стигнали до 1,8, което пак казвам, е под нивото на данъчното бреме, когато влязохме на власт. Значи, министър Трайков, добър мой приятел, също си говорим много често, между другото те в момента, премиерът и Трайков, заедно пътуват към Разград и си говорят, сигурно ни слушат, той е прав. От икономическа гледна точка вдигането на каквито и да било данъчни или данъчна тежест е трудност и за бизнеса, и за създаването на нови работни места.
Не, не, той не казва трудност. Той казва: не виждам икономическа логика. Значи е нелогично това, което се готвите да направите.
Но тук има две неща: първо, както казах, ние всъщност връщаме една част от осигуровките. Това беше антикризисна мярка. Ние ясно го казахме, като ги намалихме с 2 процентни пункта. Това е антикризисна мярка, това е временна мярка. България вече излиза от кризата, за радост големите икономики в Европа като Германия, също имат много хубави данни напоследък, и тогава като антикризисна мярка тя явно е проработила. Защото нашият процент на безработица в момента е около 9% с над 1,2% падна от най-големите си нива и в момента е дори под средното за Европейския съюз. Значи, тази мярка не сама по себе си, в съвкупност с други мерки, явно по някакъв начин е работила.
Добре. Да си представим, че някакъв човек е дошъл да прави бизнес. Даже не е нужно от чужбина да е дошъл, ами българин е решил, повярвал ви, че това ще са осигуровките и данъците в България и на всички клетви, които се дават от доста време от ГЕРБ, че няма да се увеличават, и е взел кредити, за да направи някакъв бизнес. И си е сметнал точно до стотинка в кризата нещата как ще връща тези кредити. И изведнъж вие сега му казвате: това, дето си го смятал, вдигни си го с 2%, защото решихме да го сменим. Това предвидима държава ли е? Има ли политически риск да правиш бизнес в България, след като премиерът, вицепремиерът, всички министри говорят как няма да вдигат осигуровки и данъци и след това ги вдигат.
Ние имаме най-ниското данъчно бреме за домакинства в цяла Европа. От 1 януари и с тези 1.8 процента пък ще имаме най-ниското данъчно бреме и за бизнеса.
Не, аз ви питам друго. То може да е най-ниско, но някой си е направил сметките? Както вие сега ги правите, нали, гледате до стотинка да ви излязат сметките? Някой си е направил сметките?
Е, като има някаква промяна на икономическа или на социална политика, тази промяна влиза в сметките и ние точно това правим.
В България има политически риск за бизнеса и той се измерва на 1,8%?
В момента всъщност имаме най-ниския политически и финансов риск, който България е имала от близо година. И за първи път всъщност, откакто съществуват международни класации на политически и икономически риск, ние сме под Португалия, под Литва. Тези нива, които не сме ги достигали никога всъщност в нашия процес. Така че...
Защо трябва да платят тези, които и без това плащат? Друг въпрос. При положение че според различни сметки сивата икономика в България се движи от 10, 12 до 40%, според неправителствени организации, защо трябва да плати този, който си плаща и без това още 2%? Защото може да го хванете.
В България, пак казвам, в момента домакинствата имат най-ниските данъчни бременна. От всички европейски държави България е най-добре и бизнесът ни, понеже и Словакия, и Великобритания от 1 януари си вдигат и ДДС и корпоративен данък, ние ще сме също най-добре като бизнес. Така че ние сме представили... от гледна точка на данъчна среда България всъщност е най-добрата страна в Европейския съюз. Да, има много разговори по тази тема, да, може би те вкарват някакъв смут, временен, но за мен това е важно - да има разговор по тези теми.
И колко още можете да вдигате и пак да си стоим на най-ниското? Тогава, ако ще се следва тази, вашата логика, дайте да видим, ако вдигнете с 5%, няма ли пак да сме сред най-ниските? А с 10? Защото премиерът говори как се плащат по 30% примерно, 40, в Скандинавия по 50%. Т.е. да видим тогава какъв е прагът, по който винаги ще може да се обяснява това, което обяснявате сега.
В сегашните разчети влязохме, защото искахме да балансираме едновременно две системи - системата на здравната каса и системата на НОИ. Тези 1,8% идват заради това. Те балансират консолидирания бюджет, в който влизат, както знаете, и здравната каса, и НОИ. Но тези сметки не са толкова прости. Ние минахме през сметките на НОИ, които, от една страна, как се балансира бюджет 2011, от друга страна, как се балансира бюджетът на НОИ до 2015/2016 г. Забележете, той досега никога не е бил балансиран в последното десетилетие, всъщност 12 години. Дори и в години, където е имало уж голям излишък, бюджетът на НОИ пак е бил на дефицит. Ние за първи път всъщност правим политика, където и на здравната каса е балансиран бюджетът, и на НОИ е балансиран бюджетът. В края сметката е такава.
И какъв е проблемът с бюджета на здравната каса, който има такъв огромен резерв, и впрочем готвите ли се да национализирате парите, събрани за здраве?
Резервът на здравната каса е бил, както знаете, натрупван с времето. Никога не е бил използван и от предишни министри. Там имаше известни коментари дали този резерв е бил използван или от нашето правителство, или от предишни правителства. Никога не е бил използван. Той си стои на сметка в БНБ. Отива директно там. Финансови министри нямат право и всъщност нямат достъп до него. Но от 6-ия до 8-ия процент помните как е станало това 2007 г. Решението е било тези два допълнителни процентни пункта да влязат в частни здравни фондове.
Ще влязат ли?
Такива няма. Частни здравни фондове реално не работят.
Е, как да няма?
Има някакви малки фондове, да, но те изпълняват никакви функции. От тази гледна...
А вие съгласен ли сте със здравния министър, че националната здравноосигурителна каса трябва да остане монополист?
Да, съгласен съм.
Т.е. не сте съгласен с програмата на ГЕРБ, където пише, че тази каса ще се конкурира с частните.
Всичко е въпрос на време. Ние сме в началото на втората година на нашия първи мандат, така че има достатъчно време да се балансира тази система. За да се балансира обаче тази система, първо трябва да се започне от балансиране на бюджета. Това, което всъщност ние взехме като решение преди 10 дни. Точно затова всъщност всички тези анализи ги правим устремно в последните няколко дни.
Добре, а как ще обясните на хората, които са давали по 8% от парите си за здраве, и всички им обяснявате, че от тези пари се е събрал един резерв, и едновременно с това им казвате: нищо, че ти дава по 8%, сега ще ходиш и ще си плащаш в болницата допълнително. Това изглежда политиката на сегашния здравен министър, който казва, че доплащане ще бъде въведено.
На някакъв етап. Не в момента. Не, това не е политиката на сегашния здравен министър. Политиката на сегашния здравен министър...
Ами, той каза миналата седмица, че за да идеш на специалист, ще се въведе вече... да се спре да се ходи при джипи с направление, което направление се дава от общите фондове, които са събрани, а всеки ще ходи и ще си плаща нещо, ще си доплаща нещо директно при специалист.
В момента също има доплащане. И той точно затова изиска, Стефан Константинов, една от първите му крачки, която за мен е правилна крачка, да изиска от болниците да кажат кой какви такси има и кой какво плаща, като отиде...
Ако имаш над милиард събрани пари някъде, не е ли логично, и те са събрани за здравето на хората, не е ли логично да ги дадеш тях, преди да започнеш да караш хората да плащат още за същото.
В бюджет 2011 г. влизат около 700 млн. допълнителни пари за здравеопазване. От тази гледна точка това, което е казал премиерът, зад него стои цялото правителство и е политиката на новия здравен министър, здравните пари отиват за здраве. Всичките до стотинка.
Какво правим обаче със старите пари? Нали разбирате посланието, което отправяте към хората, които са били честни и наистина са си внасяли здравните вноски, а сега не е много ясно къде стоят те и защо имат проблем да си вземат направление, след като са си платили.
700 млн. допълнителни влизат в системата на здравеопазването в бюджет 2011 г. В последните няколко дни се работи активно как те да се използват най-добре, така че да има достатъчно пари в различните програми в изплащането на здравната и болнична и извънболнична помощ. Това е огромен успех на това правителство. Нещо, което се е говорило поне едно десетилетие и никога не е станало.
А старите пари къде ще стоят, които са събрани?
700 млн. допълнителни пари влизат в здравеопазването. Това особено в година, която е на излизане от криза, е едно тежко решение, решение, което беше взето и по този
начин се балансира и бюджетът на здравната каса, и в дългосрочен план - бюджетът на НОИ.
Съгласен ли сте с министъра на здравеопазването, който казва: ако един богат бизнесмен е забравил да си внесе осигуровките - да, затвор, но ако човекът е беден и няма доходи, и затова не е платил здравната си осигуровка - за него не.
Здравният министър отговаря за здравната политика, ако той смята, че това е правилният ход...
Понеже пък вие отговаряте за парите.
Тук нямаше въпрос за пари. Има въпрос каква да е здравната политика и дали в нея да има някаква справедливост.
Добре, тогава по въпроса за криминализирането на неплащането на осигуровки. Вие „за" ли сте?
Аз смятам, че това е много трудно изпълнимо не само в страни като България, въобще е трудно изпълнимо. Така че принципно може би е добра политика. Практически обаче много се съмнявам, че тя може да се осъществи.
Понеже Иван Стамболов, един блогър, прави коментар на това, което казва здравният министър, и казва - как ще стане категоризацията, кой ще бъде бизнесмен и кой ще бъде човек, кой ще е богат бизнесмен и кой беден бизнесмен. Още по-голямо объркване, казва той, внася въпросът кой е обикновен човек и кой не е обикновен човек. Но вие по принцип разбирам, че сте против такава криминализация.
Опитът в други държави показва, че, макар че инстинктивно това е правилна политика, тя е много трудно осъществима точно по причината, която вие казахте.
Откъде ще вземат пари за по-високите осигуровки, които трябва да плаща държавата от догодина. Не трябва ли да увеличите данъци или да намалите пари за нещо? Или да увеличите дефицита.
Тук може би има някакво неразбиране. Всъщност искането на разговорите в тристранката, искането на бизнеса е бюджетите на различните министерства и въобще държавни институции, в тях да влизат и осигуровките, които техни служители всъщност един вид получават.
Това не е ли от догодина обаче?
Това ще стане от догодина, но те в момента така или иначе се изплащат от националния фонд. Един вид те се изплащат в момента от финансовото министерство и примерно осигуровките в Министерството на отбраната или в МВР или в правосъдието, те не се виждат в техния бюджет. Искането на работодателите беше просто тези бюджетни средства, които излизат един вид от Министерството на финансите, но реално се използват за служители на други министерства, да влязат в техните бюджети. С други думи, не са необходими допълнителни пари, просто е необходима повече прозрачност.
Не, и държавата очевидно ще започне, както всички, да плаща с 1,8 за служителите. Вие казвате механизма, по който ще стане това, но тогава излиза, че примерно Министерството на културата, което е плащало за свои служители осигуровка с 1,8 по-малко, от догодина ще плаща с 1,8 повече. Вие обяснихте, че няма обаче да се събират допълнително пари за тази работа. Значи, излиза, че за правене на филми например в България ще отиде мъничко по-малко процент, отколкото и без това беше планирано, за да се платят осигуровки.
Правенето на филми е програма, така че тя стои извън самото нещо...
Нещо няма да направи това министерство, за да плати по-високите осигуровки.
Правят оптимизация, която така или иначе вече е направена, така че в рамките на техните бюджети, а всъщност почти всички министерства имат реално увеличаване на парите им от бюджет 2010 към бюджет 2011, така че те ще имат достатъчно финанси, за да не пипат различни програми, както казах.
Ами, хубаво, образованието например, което дава пари на университетите. Университетите ще трябва да платят на своите преподаватели също по-висока осигуровка, значи, те не стига, че се оплакват, че не им стигат парите, ами сега тези университети ще трябва да плащат по-високата осигуровка, т.е. няма да направят нещо друго.
Институциите, които са направили оптимизация, като например Министерството на финансите, всъщност голяма част от министерствата - Министерството на отбраната и т.н., имат достатъчно бюджет не само за това, а за да мислят и за допълнителни стимули на техните служители.
Мислите ли за нови данъци?
Не.
Унгария тази седмица - нови данъци за супермаркети, енергийни, мобилни компании, обсъжда...
Данъчната ни политика е стабилна, била е стабилна досега, ще остане стабилна до края на този мандат. Тя е една от успехите на това правителство.
Данък върху лихвите, за да извадите парите от банките да работят за икономиката. Впрочем и Радосвет Радев дава едно интервю в този смисъл в „24 часа".
Такъв разговор има в момента в рамките на „Екофин", съвета на финансовите министри. Върви вече от 4-5 месеца, в Брюксел става въпрос. Върви доста тегаво, понеже някои правителства, примерно френското, иска да прави това, унгарците също са пример, вече са го направили. Други като например Великобритания, Холандия са твърдо против. Така че на общо европейско ниво смятам, че този разговор ще продължи.
А ние от кои сме?
Ние сме, всъщност в момента България е по-скоро в групата на тези, които не са решили на коя страна да сме, официално става въпрос като мнение. Темата за лихвите излиза пак с въпроса за кой обикновен човек, в смисъл на какво ниво това да стане. Понеже обикновените хора, които имат някакви малки пари...
Вие пак казахте, че обикновени хора, като казахме, че не знаем кои са обикновени и кои необикновени.
Някой човек, който примерно държи в една банка 10 000 лева, 20 000 лева. Това са им спестявания. Ако им наложим над това някакъв данък, те веднага ще ги извадят от банките и нито те ще печелят по този начин, нито това ще ни осигури някаква по-стабилна банкова система. От тази гледна точка, и това е разговорът в Европа, ако има такава политика, тя трябва да има някакъв праг, в смисъл под този праг да няма такъв данък. А това пък става сложно по какъв начин това да стане. И затова всъщност ние изчакваме да видим анализите на общоевропейско ниво.
Три идеи за по-ниски данъци от тази седмица. По-нисък ДДС, ако се плаща с карта. За или против?
За, добра идея е. Всъщност донякъде НАП, данъчното прави нещо от този род, но не точно за НАП, а някой, ако си плати веднага корпоративния данък, примерно на първия ден, където е възможно, нали, те правят отстъпка 5%.. Това е някаква допълнителна...
Тук обаче идеята е друга. Като ходиш да пазаруваш в някой магазин, вместо да платиш кеш, да платиш с банковата карта, което става моментално проследяемо и за данъчните, и тогава ДДС-то да не ти е 20%, а 15 например, ако използваме вашия пример с 5-те процента по-ниско.
Като принцип идеята е добра. Няма да е от 20 на 15. Данъчните закони вече са минали дори първо четене в голяма част от комисиите, така че от догодина няма да стане.
По-малък данък за екоколи, казва транспортният министър.
Също добра идея. Това е изчислявано от... всъщност голяма част от страните в Европейския съюз имат такива разчети. Тези разчети са страшно трудни обаче. Ние това го правим заедно с транспортния министър, от някъде около 6 месеца събираме данни за България какъв ни е автомобилният парк, защото ни трябва цялостно изследване на автомобилния парк, за да изчислим каква е фискалната тежест. По принцип добра идея. Изчисленията обаче все още продължават.
По-ниски вноски за здраве, ако не пушиш, кметът на Кюстендил Петър Паунов.
Аз съм твърдо зад тази идея. Знаете мнението ми за... тютюнопушенето е вредно и за индивидуалното здраве, и въобще за здравето за нацията. От тази гледна точка всякакви мерки, които правят така, че по-малко да се пуши в държавата, включително и данъчни мерки, за мен са правилни.
Но това няма да стане от догодина?
Въпросът е на изчисления, нали, за да... Има много идеи, не само за данъци, а и в други политики, които са добри идеи. Всички тези три идеи, които току-що споменахте, са добри идеи. Идва обаче времето да си кажеш: добре, това, ако стане, какъв ще е фискалният ефект. И без да се изчисли фискалният ефект, то не може да влезе в данъчния закон и в бюджета. Но по първите две всъщност ние работим от известно време, за екоколите примерно от поне шест месеца се работи. И третата идея я чувам за първи път в българския контекст. Тя се използва в други държави.
За вноската за здраве, да е по-ниска, който не пуши?
Да, за мен е добра идея...
Интересно как ще хващате кой пуши и кой не пуши?
Ами, в някои от американските щати има всъщност нещо от този род.
Как става там?
Точно по същия начин, който тук се...
Не, как ги хващат? Тук... пише, че не пуши.
Защото, защото там са частни здравни фондове и имаш задължителен преглед всяка година при доктор, общо взето да се знае какво ти е състоянието, и в този процес идва и въпросът пушиш ли или не пушиш, проверяват те, разбира се, донякъде знаят как са ти дробовете и т.н., и там хората си казват - пуша, не пуша.
Т.е. частното върши работа там?
В случая, да.
Защо вие не вкарате частното, защо позволявате "Капитал" да излиза със заглавие, че правите ляв завой и не правите реформи?
Защото, за да се правят реформи, те трябва да са дългосрочни, трябва да има стъпка след стъпка, след стъпка. Влизането на частното в пенсионната система, за която говорихме, се показа, че всъщност не е била добре разработена системата и един вид частните пенсионни фондове вече от четири години би трябвало да плащат допълнителната, не цялата пенсия, а допълнителната пенсия за категорийните работници, това обаче постоянно досега се е отлагало. Значи, там нещо системата не е работела добре. За да влезе частна система, особено в социална система, каквато са пенсиите или здравеопазване, трябват някои стъпки. Основната стъпка, за мен като финансист, е да има балансиране в дългосрочен план, това, което всъщност тази година с бюджетите, които предлагаме, се получава за първи път.
Колкото повече държавата планира, толкова по-трудно става планирането от страна на отделния човек, казва вашият любим икономист Фридрих фон Хайек.
Съгласен съм напълно с това...
Е, да, ама имате ли чувството, че планирате по-малко, след всичко, което говорихме досега?
Ами, ако говорим с факти, бюджет`2011 в рамките на това, което сме предложили, и, ако тези промени, които сега говорим, станат, преразпределението на държавата, в смисъл това, което държавата събира и след това преразпределя, е най-малкото от последните десет години.
Колко?
Ще стане около... 33% е с всички данъци, като влязат и европейските средства, защото заради консолидирания бюджет те се смятат, някъде на около 36%. За сравнение...
При над 40 миналата година.
При 40,8 миналата година. Значи, за една година ние правим голям...
Това не е някаква еквилибристика с Евростат, нещо ново вътре да сте вкарали и да смятате по нова формула, и така да излиза?
Не, това не е... Формулата е една и съща, Евростат е променил данните, но той ги е променил не само за следващата година, а за всички години назад, в смисъл от 1995 г. до сега.
Т.е. миналата година по тая формула колко е било преразпределението? Тази година, извинявайте.
Знам преразпределението по новите данни на...
По същата формула, да?
...Евростат не е 40,8, а е някъде 38,9, около 39%.
39, а сега става колко?
Сега става някъде около 36, което е най-ниското от поне десет години насам. Защо е така? Първо, защото имаме по-малък дефицит. Знаете, че тая година дефицитът е 3 цяло, към който вървим, е 3,8%, докато следващата година ние целим 2,5% и всъщност една част от това намаляване, плюс, разбира се, допълнителни съкращения в държавната администрация, парите, които са там, стигаме до най-ниското ниво на преразпределение от десет години насам. Това е дясна политика.
Да, обаче, миналата година, като пак ви цитира Хайек за „Правен свят", списанието, казвате, че единственото, от което той би се интересувал, защото тогава ви беше трудно да оправдаете тия почти 41% преразпределение, на което Хайек нямаше да се радва, и вие казвате - той нямаше изобщо да гледа това, щеше да каже - балансиран ли ти е бюджетът, на нула ли ти е бюджетът? Да, обаче тая година той не е балансиран, от времето на Жан Виденов не е имало такива дефицити.
От 65 години насам не е имало такава тежка икономическа криза в Европа, така че дори и времето на Жан Виденов, то си беше, ние, тогава става въпрос, 1996-1997 г., тогавашното правителство само нарани икономиката или по-скоро банковия сектор и само си навлече кризата. Тук кризата идва във всички европейски страни и в целия свят.
Хайек щеше да съкрати още разходите, нали?
Дянков също щеше да съкрати още разходи. Ние съкратихме много, над 9000 служители в централната администрация, допълнително около 1800 в общините, това не се е случвало нито в предишното, нито в по-предишното правителство. Близо с 11 000 души по-малко в момента работи държавната администрация. Възможности винаги има и на тоя Министерски съвет преди три дни министър Миро Найденов направи промени в Института за винарство - 16 души по-малко, просто знам цифрите, и в академията, Селскостопанската академия - със 160 души по-малко. В смисъл, тези неща продължават, но те трябва да продължат по някакъв начин, в който едновременно се сменя и задачата, и функциите на някои отделни институции.
Нямаше начин да няма дефицит, да не са...
Никакъв.
...16-18 души в тоя институт, и още сто института или агенции да са с още двама души по-малко...
Всички 27 страни на Европейския съюз 2010 г. имат дефицит, най-малкият дефицит, който е Естония, е 2%, следващият най-малък дефицит е Швеция с около 2,5, ние сме четвърти, и при тези 3,9% ние сме четвърти след Естония, Швеция, Люксембург, България.
Друго съмнение към вас - дали и малкото пари, които има България, ги разпределяте правилно и с ясна идея? Хората от образованието и културата протестират, ако съдим по това, което направи Бойко Борисов тая седмица, той отиде на театър и каза, че преценява, че ще даде още 10 млн. за театър, което е явно упрек, че неправилно са сметнати парите за театър. Правилно ли са сметнати парите за духовната сфера?
Парите са толкова, колкото са и аз имам трудната задача да разпределям, така че всички, няма някой, който да ми е казал - браво, даде ми достатъчно пари. Аз такъв министър не познавам.
Да, но опозицията пита защо за подслушване се дават толкова повече, отколкото за култура?
Това първо не е така, не знам откъде е излязла тая статистика за подслушване, защото бюджетът, който в момента е в парламента, той е общ бюджет, той казва - на това министерство толкова, на това министерство толкова, само на здравната каса и на НОИ са по-подробни бюджетите, така че това за подслушването не знам точно откъде е дошло, но определено не е в консолидирания бюджет за 2011 г.
Днес „Труд" пише, че хората на Дянков, според вътрешното министерство, били объркали сметките за бензина, МВР щял да ги купува по 1,90 без ДДС, а не както излизаше 4-5 лева според вчерашната публикация. Това проверихте ли го, защото наистина звучеше абсурдно да се правят сметки на 5 лева...
Не съм го проверявал, не знам откъде е излязло, в смисъл темата не ми е позната.
Вярно ли е това, което твърдят протестиращите тая седмица от научния сектор, че само 0,18% от брутния вътрешен продукт щели да отидат за наука тая година?
Ако го казват, не съм убеден, това е въпрос към министър Игнатов. Процентите тук са, тук вече промяната на методологията на Евростат играе роля, защото най-общо казано това, което Евростат, между другото това е трябвало да стане още 2007 г., не е станало и ние сега го направихме преди месец, месец и половина като сменихме данните от 1995 г. насам...
Е, тя разликата е, че се вкарва един сив сектор в брутния вътрешен продукт...
Вкарва се около 10,5 сив сектор и също една част от финансовия сектор, небанковия финансов сектор се изчислява по-добре според нова методология, но реално и двете водят до увеличение, така че на фона примерно на тази година, 2010 г., се оказва по новата методология, че България произвежда с около 4 млрд. лева повече, отколкото ние сме пресмятали преди, в смисъл във всичките години назад до 1995 г. има промени, но за тази година да ви дам сравнението. Вместо примерно да сме произвели 67 млрд. лева, се оказва, че ще произведем 71 млрд. лева, в смисъл базата се вдига. И като се вдигне базата, внезапно всички останали проценти, понеже всички се смятат процент от брутния вътрешен продукт, здравеопазването еди какво си, или образованието те казват е било 4,2%, ама това не е вярно. Образованието за тая година е 3,4%, за миналата 2009 г. е било 3,4%, в бюджет 2011 г. е 3,38%, в смисъл промените такива няма.
Ще излизат ли в дървени ваканции университетите заради безпаричие?
Ами, чуваме от тях първо, че ще излизат, после, че няма да излизат, явно не е напълно решен въпросът...
Знаете ли кое е странното обаче, ако България няма пари за толкова университети, защо тая седмица по решение на вашето правителство почва да работи университет в Перник?
Първо, аз си мисля, че университетите обикновено по Коледа излизат във ваканция, поне в САЩ и в Германия, където съм учил, обикновено има такъв месец, в който хората са си взели вече изпитите или се готвят за изпити, и излизат във ваканция. От тая гледна точка темата може би просто излиза тая година по по-интересен начин от предишни години, ваканция така или иначе по Коледа предполагам, предполагам има. А конкретният втори въпрос, дали има твърде много университети в България, според министъра на образованието - да, има твърде много университети. Като глава на населението ние сме една от държавите в Европа с повече университети. Означава ли това, че трябва да има някаква оптимизация? Според Сергей Игнатов означава и аз, от моя пък опит в други държави, смятам, че също е така.
На тоя фон обаче вашето правителство и вашето мнозинство взима решение да отвори още един в Перник, забележете.
Някой път някои процеси са почнали с времето, има вече набрани кадри, има вече набрана база и просто този процес продължава. Не съм запознат с пернишкия случай, но може би има добра причина, поради която Перник всъщност ще се развие като добър студентски град.
Има ли пари догодина да се плащат лихви на бизнеса и гражданите за закъснели плащания от бюджета? Това било предложение на Европейската комисия в проект за евродиректива за забавените плащания, при 60 дни закъснение вече държавите да плащат.
Аз като финансов министър подкрепих на последното заседание на финансовите министри това предложение, то е все още предложение, ще минат няколко месеца преди да стане...
Т.е. няма да е от догодина?
Няма да е от догодина или поне няма да е от началото на догодина, както се развиват поне нещата, но според мен е правилно, както бизнесът плаща допълнително, ако не се издължи навреме на банките, частните банки става въпрос, така и правителството това трябва да го прави и ще го правим, ако влезе такава директива.
Не се наложи ли да взема заеми България?
Няма да се наложи да взимаме заем от Международния валутен фонд, с което напоследък, за радост, виждам, че вече не се спекулира много. В бюджет 2011 е заложено, че някакви външни или вътрешни всъщност заеми, примерно...
Облигации, като тия, които вие и тая седмица май сте пускали, четох в някакъв вестник?
Тази седмица пуснахме, но на сравнително малка стойност, малка номинация. Но такива, тази година всъщност, досега сме били много успешни на вътрешния пазар за пускане на държавни облигации, ще продължим това да го правим до края на годината, а следващата година вече в зависимост от това каква е конюнктурата на европейския пазар и на българския пазар ще решим откъде, ако ни трябват допълнителни пари. В момента обаче във фискалния резерв имаме около 6,66 млрд. лева, в смисъл много сме над минимума, който сме заложили, така че имаме достатъчно пари не само до края на тая година, а поне до средата на идната година.
Икономистът Красен Станчев твърди, че тази политика, която водите, заплашва валутния борд и е възможна програма на Международния валутен фонд в България.
Не, там нямам коментар, понеже Международният валутен фонд беше преди две седмици тук и каза точно обратното, така че просто няма коментар. България има една от най-добрата фискални политики в Европа, това го казва и Международният валутен фонд, и Световната банка беше тук, и Европейската комисия, и рейтинговите агенции.
Г-н Дянков, вие продължавате да твърдите, че България се оправя и че е добре. Тая седмица правихте сравнение с Германия, това моментално предизвиква, то не шеги, направо... ето „Труд" се подиграва с това твърдение на първата си страница...
Това, което казах, е, че България за тази година има по-добри макропоказатели от Германия, в смисъл дефицитът ни е по-малък от немския дефицит и външният ни дълг е по-малък от германския външен дълг, като процент от брутния вътрешен продукт. Това ми беше коментарът по БНР. Може да се провери, защото има запис. Това е така, нали, лесно може да се провери дали имаме по-малък дефицит и дали имаме по-малък външен дълг от Германия. По тези показатели ние сме по-добре от Германия, това е редно да се каже.
Вчера лидерът на социалистите в „Панорама" пак изброяваше датите на излизане от кризата, които вие сте казвал.
Много дати, с които аз... Ама аз всъщност не съм казвал голяма част от тези дати, това просто е спекулация в медиите аз какво съм казал или не съм казал. Разбира се, хубаво е да има и такива спекулации, важното е дали безработицата в България пада, както бяхме казали - пада, в момента е под средната за Европа. Дали икономиката се раздвижва - раздвижва се, от второто тримесечие вече сме на плюс. Дали износът ни расте, както твърдя от година, расте и то много устремно, август расте с над 45...
Бил за първи път на плюс от много години, повече изнасяме, вече не като сравнително спрямо предни месеци...
За първи път от ноември 1997-а година България има повече износ, отколкото внася, през август тази година. За първи път от 13 години насам. Това, първо, показва, че нашият износ се развива много добре и, второ, показва, че точно тези добри фискални и данъчни политики, които ние водим, дават резултат. Така че, ако някой пита къде е резултатът досега, ето това е резултатът - за първи път от 13 години България става нетен износител.
Добре ли работи митницата?
С всеки ден работи по-добре.
А свиленградската добре ли работеше?
Свиленградската митница също с всеки ден работи по-добре...
Е, защо го махнахте човека, който ръководеше свиленградската митница, ако той я прави така, че да работи по-добре?
Поискахме му оставка, защото премиерът така каза на заседанието на Министерския съвет. Човекът все още не си е дал оставката, каза - аз искам да има процедура, която сме започнали, за да докаже тя с какво съм виновен. Такава процедура в момента върви.
Става дума за неговите строежи, строежът му на къща край този язовир. Сега, каква процедура върви? Тя не е в рамките на митницата или?
Тя е в рамките на митницата, не е за самата къща, за... какво е получавал...
За доходите.
За доходността му, да, която митницата е изискала, те не я правят самите те, защото не отговарят за това. Предполагам са я изискали от НАП.
Т.е. той няма... и вие нямате намерение да го уволните веднага, след като той не си дава оставката, нали, да бъде моментално уволнен, а ще изчакате да се види какви
доходи е имал и колко му е струвало това, което е построил?
Генерал Танов няма правно основание да уволни някой, без да има процедура. Тази процедура в момента върви. Това е за разлика от другия служител, за който се говореше в Министерския съвет, който е директор...
ДНСК, директорът на строителния контрол.
...ДНСК, който е директор на изпълнителна агенция. Там може да се вземе веднага такова решение. Тук обаче говорим за държавен служител. Държавните служители си има процедура, аз винаги искам да следваме закона, в случая следваме закона.
Какво се прави с митничарското село на веселбата, край язовира Ивайловград?
Първо, искам да кажа, че там реално митничари в това село няма, това са хора на бившите пътни такси, упетерейци, които са работили към МРРБ, просто го казвам. . .
Няма митничари, това е, единственият митничар е този човек.
Това е единственият митничар от Свиленград и неговата къща всъщност е доста по-нависоко, доколкото разбирам, от това. Всичко останало е упетерейци и, разбира се, бизнесмени и т.н. Не е правилно просто да се набеждава митницата за това. А факт е, че това селище, доколкото разбирам, е стояло там поне 10-15 години, в смисъл не е внезапно изникнало и за мен е много добра политика да се покаже, не само там, а навсякъде по България, вижте какво е, да се документира какво има, кога е построено, има ли документи и т.н., и да се покаже, че има държавност. Всъщност за мен голямата тема извън фискалната тема, с която аз и правителството се борим, и мисля, че имаме успехи, това е да се възроди държавността в България. Това за мен е вид държавност, да се покаже кой какво има и дали е документирано, ако не е документирано, да се плащат данъците, а ако е в чашата на язовири, да се руши. Няма друга никаква възможност да остане нещо, което е незаконно.
Сега ще започнем дебат, политически, за промени при отнемането на имущество, което е незаконно придобивано. Вие подкрепяте ли идеята без присъда за престъпления да се взимат имотите на хората?
Това е тема, която е много далеч от моята компетенция. Ако питате дали... индиректно ако питате дали комисията „Кушлев" трябва да има повече правомощия, за мен тя трябва да има повече правомощия. Това го твърдя на базата на два разговора, които съм имал с г-н Кушлев в последния месец-два. Той ме запознаваше с проектозакона и от това, което той ми показа, смятам, че е добре да се засилят правомощията на тази комисия. Дали обаче да се отива към това, което вие казахте, там, доколкото разбирам, работи Венецианската комисия, в смисъл трябва да се види какви са практиките в Европа.
Те нямат такива практики, то това е, че...
Ние сме в по-особено отношение, така ли?
Това е проблемът... въпросът е, примерно, вестниците коментират, че, ако си прехвърлили, придобил си имот на данъчна оценка, което е масовото лъгане в България, и си го направил с пари, които са ти плащали на ръка, примерно две трети от заплатата, също масово явление в България, сега ще ти вземат този апартамент, нали, незаконни доходи, незаконно декларирана оценка. Няма да те съдят за престъпление - 60 000, каквато ще бъде границата, за 10 години по 6000 разлика, както се казва, взимал по 500 лева на ръка, значи си си купил нещо с тези пари.
Значи, аз тук просто разсъждавам, защото не съм експерт в тази област, първата тема, ако този апартамент, примерно, е иначе законен, в смисъл има всички документи и т.н., за мен първата работа всъщност е на НАП, НАП да изчисли колко е трябвало да бъде платено като данъци за този апартамент, на истинската му стойност, и това да се събере. В смисъл да има първо някаква глоба, така да се каже, или събиране на стари данъци. Това донякъде е и всъщност основната идея на гледането на всичките имоти, законни - незаконни. Ако обаче е незаконно, както говорихме, че в чашата на язовири се строи, това за мен няма да стане никога законно, просто законите не го позволяват, трябва да се отнема и да се руши.
Докъде е разследването срещу вас за издаване на класифицирана информация?
Прокуратурата се занимава с него, предполагам, и просто изчаквам тяхното решение или въобще изчаквам еволюцията в прокуратурата.
Ще останете ли вицепремиер и министър, ако ви бъде повдигнато обвинение? Вашето решение какво би било, понеже нали имаше прецедент точно във вашето правителство, на едно разследване, което не е ясно много докъде е, за здравния министър, само защото казаха, че той нещо е нарушил, си отиде, без да се развие... Това малко като този предния случай, дето обсъждахме - няма значение дали ще те осъдим като престъпник, ще ти вземем имота. Във вашия случай да вземеш поста. Вие как сте разсъждавал?
Не съм разсъждавал по тази тема, защото това е някаква хипотеза в бъдещето. Аз като икономист знам, че трябва да се изчака, да се знаят всички факти, и тогава да се взима решение. Така че до такъв размисъл не съм стигал.
Чувствате ли се виновен по този въпрос - за оповестяване на споразумение, което е класифицирана информация, във връзка с гарантиране на стабилността на банките?
Не, не се чувствам виновен, но да изчакаме всички факти и анализ на прокуратурата, и други органи, предполагам, работят с тях, за да кажат те как стои този въпрос. Изчаквам, не мисля, не прекарвам време за мислене по този въпрос.
Мислите ли, че ще изкарате целия мандат на това правителство като министър на финансите? Самият вие имате ли желание да го направите?
Мандатът е по-труден досега, отколкото очаквах, в смисъл аз очаквах, че финансово ще бъдат много трудни първите месеци и години, просто понеже на всички финансови министри им е трудно. Един факт да ви кажа, от първата ми среща с останалите финансови министри на ЕКОФИН досега вече седем от моите колеги не са. . . са различни, така да се каже, седем вече финансови министри са се сменили, което показва, че е трудно по време на криза да си финансов министър. Както е трудно по време на криза да си...
А кое прави по-трудна от другите финансови работата в България?
За мен специално две неща, като вицепремиер аз отговарям и за някои от тежките реформи, като примерно здравеопазването. Социалното, бих искал да кажа, е в ресора на другия вицепремиер, макар че и там, като председател на тристранката и там работя. От една гледна точка фискалната дисциплина се гледа, с което се занимавам в голяма част от времето си, от другата страна в някои от другите големи и много болни теми за българското общество също съм замесен, както, разбира се, и премиерът. И всъщност с премиера главно се срещам да говоря по теми извън финансовата тема. Много часове разговаряме за здравеопазване, много часове разговаряме за образование. Там може би ситуацията беше по-тежка, е по-тежка се оказва, отколкото очаквах, взимайки този пост. И третото, което за мен беше може би най-неизвестно и най-продължава да тежи в месеците, е толкова огромният батак, който ние наследихме, и в публичните финанси, където се оказа, че с години не са плащани... Един пример, който за мен е показателен. В митниците ние до месец септември плащахме невърнати акцизи, става въпрос за цигарени вносители, от 2006-а, 2007-а, 2008-а и 2009-а. От 2006 г. предишните две правителства не са си плащали част от акцизите. Това е, ако се изгорят цигари, след това трябва да им се връщат пари. Това не мога да го разбера. 320 млн. тази година, в тежка година, сме платили на производители, на вносители на цигари, които ние не дължим, нашето правителство не е дължало. И това не е само там. В отбраната 1,2 млрд. има такива, при Росен Плевнелиев около 450 млн. наследихме. Просто министерство след министерство, институция след институция... аз не очаквах да наследим такъв батак. Радостното е, че тази година с една голяма част от това сме се справили. За следващата година остава малко, но факт е, че година и половина в работата на правителството аз все още, и не аз, всички министри се занимаваме да чистим батака от миналото.
А чувствате ли се по-сам? Знаете ли, коментарите, които чувам, те ги има и по медиите, са, нали, едни казват - да го махне, Бойко да махне Дянков, други общо взето правят във вид на прогноза - ами ще го махне, е, сега, тая зима, понеже се очертава да е много тежка, и той ще изгори. Аз по друг начин искам да ви питам - а вие мислите ли да се махнете, самият вие?
Не, аз съм дошъл, за да си свърша няколко задачи. Основната ми задача е България да има добра фискална стабилност, от тази гледна точка бюджет 2011 г., аз гледам на него като на бюджет на стабилността. Вече сме стигнали до такава стабилност, не беше ясно това в началото на мандата ни, предвид на тежкото бреме, вече сме я стигнали, ще я затвърдим 2011 г., така че фискът...
Дадохте определение на бюджета, а миналата година беше бюджет на постната пица, тази година?
Бюджет на стабилността.
2011-а парите на България - бюджет на стабилността.
От тази гледна точка, може би понеже всички съзнават, че на финансовия министър му е много трудно, и на мен ми е трудно, напоследък, в последните, може би след лятото, имам много по-голяма подкрепа, и колегиална, и на лична основа, другите министри ми звънят много по-често, канят ме много по-често, самият премиер ме кани много по-често, не само за работа, защото ние така или иначе се виждаме за работа, но как си, спортуваш ли, такива неща. Хората съзнават, че е трудно. От тази гледна точка, нали, дори да си иде един финансов министър, нали, идва следващ финансов министър и той пак трябва да следва същата стабилна фискална политика. Така че...
Какво намеквате, че и да си ида, парите няма да станат повече?
Точно така, че фискалната дисциплина, това е задача на всички държави. България е успяла досега, устискали сме през тежкото на кризата, който и друг да е финансов министър, от тази гледна точка вижте политиките на г-н Орешарски, и той е водил консервативна фискална политика, доколкото са му позволявали, аз имам всъщност един голям плюс, че има партия ГЕРБ, има премиер, който твърдо ме подкрепя, и партията ме подкрепя, от тази гледна точка на мен не ми се налага да правя решения, с които аз не съм съгласен, просто защото една или друга партия в правителството така иска. Та от тази гледна точка г-н Орешарски, макар че не е бил във време на криза, е имал по-трудна задача. Зад мен поне стои партията и правителството.
