Няма по-сигурно място в България от Националния исторически музей (НИМ). Това заяви зам.-министърът на културата Тодор Чобанов по време на откриването на Археологическия музей в Пловдив. Тъй като НИМ се намира в правителствения комплекс в „Бояна", той се охранява от същата охрана, която пази и правителството, уточни зам.-министърът. Панагюрското съкровище принадлежи на цяла България и спекулациите, около това къде трябва да се намира то, са напълно излишни и вредни, допълни той. Чобанов бе категоричен, че съкровището няма да остане в Пловдив, а ще пътува за експозиции по света и у нас, но обеща то отново да се връща за изложби.
Според него не е възможен сценарий, при който кметът на Пловдив Славчо Атанасов, да не разреши съкровището да напусне Археологическия музей. Нагнетяването на напрежението по тази тема, работи против националния и обществен интерес и не на последно място, против достойното откриване на музея, допълни зам.-министъра.
Точно в 11.30 директорът на Арехеологическия музей Костадин Кисьов, кметът на Пловдив Славчо Атанасов и зам.-министърът Тодор Чобанов прерязаха лентата на обновения музей. Церемонията започна 30 мин. по-рано с реч на Костадин Кисьов и Тодор Чобанов, който прочете приветствие от министъра на културата Вежди Рашидов.
Въпреки дъжда, събитието уважиха над 200 пловдивчани, сред които бяха представители на държавната и общинска власт, кметове на съседни градове и села и културни деятели.
От 1996-та година Археологическият музей бе затворен, заради лошото състояние, в което се намираше. Ремонтът му бе започнат през 2003-та година и е изцяло финансиран със средства на Община Пловдив. В новооткрития музей, освен Панагюрското съкровище, са изложени още над 3000 експоната. Сред големите атракции е и възстановеното тракийско жилище от 5 000 г. пр. Хр. То ще бъде възпроизведено с намиращите се в него върбови клони, каменно-глинени мебели и примитивен стан. Автентичното жилище е открито в землището на асеновградското село Долнослав. Друго предизвикателство за туристите е подова мозайка, която е украсявала жилище в периода І-ІV в. сл. Хр.
Останалите зали представят земите ни през различните исторически периоди - V-ІІІ хилядолетие пр. Хр., Средновековието, античния Филипопол и Златната зала.
