Националното изследване на Дарик и 24 часа за качеството на живот в големите български градове стартира днес
В икономически трудни дни, когато вицовете за разширяването на Терминал 2 на Летище София заради толкова млади, които искат да напуснат родината, стават все повече, националното изследване на Дарик, 24 часа и DarikNews.bg "Кой е най-добрият град за живеене в България за 2010 година" има нелека задача. От една страна, с вече тригодишна история, слушателите и читателите ни биха казали, че а) критериите ни са достатъчно меродавни и б) опитът и събраната информация толкова големи, че няма как да не определим за най-добър точно този град, който заслужава. Но от друга страна, пътуванията из малки и големи, близки и далечни чужди градове някак несъзнателно ни карат да сравняваме градовете. Много източноевропейски градове са били по-сиви и блудкави от Варна, София и Бургас, а днес кметовете им се бият в гърдите със сигурни квартали, качествени училища, достъпен живот, умна борба с трафика, открити пазари с продукция на местни производители, велосипедисти и ред други неща, които определяме като "добро качество на живот". И изведнъж нашите градове остават далеч назад в урбанистичното съревнование.
За онези, които не помнят - преди три години за първи път репортерите на Дарик и 24 часа обиколиха големите български градове за пълна дисекция. Паркове и детски градини, главни улици и места с достъп до безжичен интернет, трафик и възможности за развитие на бизнес - почти 40 критерия бяха инспектирани за два месеца, за да оценим правилно градовете в първото по рода си изследване в България. Тогава решихме, че въпреки дупките по улиците и нередовния градски транспорт, ще открием места, в които може да се живее добре. Нашето изследване беше обективно (защото за много от критериите разполагаме с точни данни), но и субективно (вярваме на личния си инстинкт). През 2007 г. фокусирахме вниманието си върху онова, което градовете създават за модерния, градски и активен човек. Търсихме някаква адекватност между възможностите, които предлагат аналогични европейски градове, за да не са нашите извън контекста. Все още мислим, че развитата градска среда е основна предпоставка за икономическо, културно, креативно развитие. И все още сме сигурни, че предоверяването на сухи статистически данни не позволява да се усети истинският пулс на един град. През 2007 г. за "най-добър град за живеене" беше избран Варна, през 2008 градът затвърди призовата си позиция, а миналата година първото място спечели София.
Днес започва ново състезание - в рамките на месец ще представим какво се случва в големите 27 български града, за да видим след това кой кмет ще окачи на входа и изхода на града табелата "най-добър град за живеене в България за 2010". Вярваме, че градовете са организмът на една държава, който й позволява да се развива или да линее. Бившият кмет на Денвър Уелингтон Уеб е ужасно прав, когато казва, че "19 век е бил век на империите, 20 век - на държавите, но 21 век е век на градовете". Интелигентните връзки между градовете, хитрите и новаторски методи за решаване на проблемите са задължителни за преодоляване на гигантските препятствия, които стоят пред тяхното развитие. Градовете днес, освен, че са дом на повече от 50% от населението на Земята, са отговорни за образованието, здравето, сигурността на хората. И ако тези отговорности преди десетина години са се решавали по един начин, днес изискват изцяло друг поглед.
Да вземем трафика например. Под "друг" поглед разбираме ангажирането на специалисти, които не само събират данни за замърсяването, задръстванията, навика на шофиране, но и по иновативен начин комбинират тази информация, за да създадат работещо решение. Повърхностните казват "разширете платната", за да има повече място за колите. Пълни глупости. Преди няколко месеца бях озадачен от идея на Столична община да се покрият с бетон реки в града, заради създаването на нови автомобилни платна - щели да преборят задръстванията. Появиха се гласове в подкрепа на това, че коритото на Владайската река било безсмислено широко. Да не говорим за неизползваемата тревна площ, която също плачела да се превърне в автомобилно платно.
Поради тези и ред други причини е необходимо да има изследване като "най-добрия град за живеене", което да показва умни световни примери за борба с градските болежки и да класира адекватно усилията на българските градове. Защото, ако се проучат световните примери за покриване на реки с платна, ще стане ясно, че това не е решение. Например 6-километровата част от река в Сеул, която беше покрита с платна, затрудни допълнително движението. Защото това е първосигнално решение на един урбанистичен проблем. Когато преди 5 години реката беше "открита" отново, платната премахнати, а пешеходните и велоалеите възобновени, трафикът се оправи. Толкова е просто - бяха възстановени мостовете над реката, културната идентичност на мястото. Колите, доскоро използвани за придвижване и за кратки разстояния, останаха заключени, а хората направиха естественото, за да стигнат от точка А до точка Б - започнаха да ходят пеша или да използват велосипеди. Подобни примери има не само в Азия, но и в Европа. Защото в умните градове се отделя внимание на проблема как се придвижват хората, а не как се придвижват автомобилите.
Безпрецедентната урбанизация засяга и България, поради което четвъртото издание на "Кой е най-добрият град за живеене в България за 2010 година" идва в изключително важен момент. Година преди местните избори нашето проучване е фокусирано върху голяма част от използваните вече критерии и методи за оценка, но и върху нови източници на данни - инвестиции в инфраструктурни проекти през 2010 година, предстоящи за реализация проекти през 2011 година, визия на кметовете за решение на градските проблеми, реализирани нестандартни проекти за борба с трафика и т.н. Критериите са 25, градовете, които оценяваме - 27. И ако вашият град спечели, не забравяйте, че всички останали печелят също. Защото нашата класация стимулира кметовете да работят за развитието на своите градове и всяка по-предна позиция в листата показва това. Нещо повече - много скоро ще добавим критерий "талантливи хора, които са напуснали града, за да търсят реализация навън." Защото този критерий би трябвало да отнема най-много точки.
