Правителството е овладяло спада в одобрението от първата половина на годината. ГЕРБ продължава да е лидер в електоралните предпочитания, въпреки че се регистрира устойчива тенденция към намаляване на подкрепата към партията. Това са изводите от проучването на обществените нагласи през октомври на социологическа агенция Алфа Рисърч. Те сочат, че евентуалният политически проект на президента Георги Първанов по-скоро фрагментира лявото пространство, отколкото да отнема позиции на ГЕРБ. В същото време обаче 72% от българите не вярват на властта, че кризата си отива и остават тревожни за изхода й.
Средната оценка за кабинета на Бойко Борисов леко се повишава от 3,34 на 3,4%, макар и да остава ниска. Личният му рейтинг обаче се повишава с 5% до 43%. Успешните акции, като въвеждането на стандарта "Стара планина", стартът на строежа на магистрали и други, на някои от министрите водят също до по-високото им одобрение. Така, макар и вътрешният министър Цветан Цветанов да остава с най-високо одобрение, новите фаворити сред колегите му са земеделският министър Мирослав Найденов и строителният Росен Плевнелиев. В дъното на таблицата с най-голямо неодобрение са бившият здравен министър Анна-Мария Борисова и финансовият министър Симеон Дянков. Електоралната подкрепа за ГЕРБ се е свила за последните четири месеца до твърдото ядро от 27% и бележи плавна, но устойчива тенденция към спад. Синята коалиция запазва позициите си от лятото от 4% при доверие от 10% за лидерите й Иван Костов и Мартин Димитров. БСП също е свита до твърдото си ядро от 13,6%, лидерът Сергей Станишев също получава 13% доверие. Симпатизантите на "Атака" остават свити до равнището си от 2,7%, а лидерът им Волен Сидеров има 8% одобрение. ДПС и Ахмед Доган са в обичайните си нива - 5% за партията и 6% за лидера. РЗС има 4%, лидерът Яне Янев - 5%.
Евентуалният политически проект на президента Първанов според социолозите има шанс да запълни освободените от БСП позиции вляво. Той би събрал 17% от избирателите, но не отнема позиции на ГЕРБ. Така той по-скоро фрагментира лявото пространство и с изтичането на мандата му БСП и неговата формация ще се изравнят като позиции, което ще направи още по-неясно кой от двата леви субекта ще надделее при едни евентуални избори.
Лека стабилизация на икономическото положение се наблюдава сред хората в големите градове, докато липсата на равномерно икономическо развитие и липсата на доверие в предвидимостта и в икономическия екип на правителството увеличава диференциацията с регионите в страната. Така очакваната тежка зима и липсата на доверие в правителството за социалната и здравната реформа причинява началото на движение отдолу, което в средата на зимата ще се прояви по-силно, сочат социолозите от Алфа Рисърч. По думите им правителството ще трябва да разчете, че хората живеят в друга социална реалност, не в тази, която е създало самото то. Илюстрация за това е и фактът, че 43% от хората все още изчакват и 15 месеца след старта на този кабинет все още не изразяват отношението си към него.
Наличието на голям дял негласуващи за дълго остава неоползотворен, сочат от Алфа Рисърч. Те считат, че е възможно да се освободи пространство вдясно от тези, които напускат ГЕРБ и оттеглят подкрепата си, но не виждат субект, който да поеме това освободено пространство. Една тежка кризисна зима няма да измете всички сегашни партии от политическото пространство според тях, но би радикализирала нагласите и вляво, и вдясно и би довела до отцепване и още по-голямо фрагментиране на политическото пространство.
