Не повече от 10-12 процента от родителите са наясно с кибертормоза при децата. Това посочи в предаването „Кой говори" по Дарик психологът Иван Игов. По данни на УНИЦЕФ България всяко четвърто дете на възраст от 10 до 14 години е станало жертва на тормоз в интернет. Най-честите форми на кибертормоз са: пускане на клюки през социални мрежи (56% от случаите); обидни обаждания по GSM (56%); заплашителни SMS-и (49%); пускане на неприлични или фалшиви снимки (39%), сочат данните на УНИЦЕФ.
Според психолога една от причините родителите да не са наясно със заплахите, които крие това явление, е, че те използват интернет за други цели и не могат да си представят, че интернет и мобилните комуникации влизат по такъв начин в света на децата. Другата причина е, че такъв тип комуникации не е имало, когато родителите на днешните деца са били малчугани и по тази причина те нямат спомен от подобен тормоз и не разбират какво се случва.
Основната разлика между класическия тормоз и кибертормоза при децата е, че кибертормозът е постоянен и жертвата трудно може да се скрие за разлика от класическия. Освен това класическият тормоз се случва в училище и тежестта за навременната реакция е върху учителите и служителите в школата. При кибертормозът последствията се случват вкъщи и родителите са тези, които трябва да реагират и да вземат мерки, смята психологът.
Родителите подценяват доколко за децата SMS-ът, електронната поща и други начини за комуникация в интернет са реалност и част от техния живот. Около това мнение се обединиха психологът и координатърът на центъра за безопасен интернет Георги Апостолов.
Игов даде пример с третокласник, направил си ферма във Facebook. Той дал паролата си за достъп на най-добрия си приятел, за да си помагат в отглеждането на виртуалното стопанство. Двамата обаче се скарали и за отмъщение малчуганът разрушил фермата на приятеля си. След като детето се оплакало вкъщи, родителите му го успокоили, че ще си направи нова ферма и отново ще играе. Според психолога обаче това е подценяване на проблемите на детето не толкова заради играта, колкото заради разваленото приятелство и първия сблъсък с факта, че човек на който си имал доверие, те е предал. Според психолога решението на проблемите на децата, които произтичат от кибертормоз, не е в изключването на компютъра и вземането на мобилния телефон, а в изслушването и разговорите.
Много често реалният и кибертормозът се комбинират, каза от своя страна Апостолов и разказа случай, при който профилът на момиче в социален сайт е бил разбит и са били подменени нейните данни, хакерите публикували телефонния й номер и написали, че предлага сексуални услуги. След поредица от обаждания момичето и нейните родители подали сигнал в центъра за безопасен интернет. Фалшивият й профил бил премахнат, но впоследствие детето е пребито от свои съученички, като една от тях е качила клипа от побоя в интернет. „Имаме затваряне на кръга и това доказва, че при децата реалното и виртуалното се сливат", коментира Апостолов.
Личностният профил на тормозещите и тормозените деца е почти еднакъв. Основното е в липсата на социални умения, умения за справяне, реална реакция на реалните проблеми в живота, каза Иван Игов. При едните действията са агресивни и силови, а другите се затварят. Според изследванията 60 процента от децата агресори след това имат проблеми с правосъдието. При децата жертви Игов каза, че става въпрос за много ниска самооценка на тези деца, които след това имат проблеми с адаптацията.
Има идея да има разписана административна процедура какво трябва да се прави, когато родителите са безотговорни и не внимават за това какво се случва с децата им. Предлага се те да минават специализиран курс в родителство или да ходят на терапевтични консултации, обясни Игов.
