Раннохристиянска църква бе разкрита при археологическите разкопки в местността Градище до прохода Вратцата, които продължават вече четвърти месец. Тя е със значителни размери - дължина над 12 м и ширина над 8,50 м. и е открита в близост до античното и средновековно укрепление, проучено през 2007-2009 г.
Външното лице на абсидата е тристено, а вътрешното полукръгло. Дебелината на стените варира от 1 до 1,25 м. Те са изградени от добре обработени камъни, споени с бял хоросан.
Въз основа на намерените археологически материали - монети и накити, ръководителите на проучването - доц. д-р Нарцис Торбов и Александра Петрова предполагат, че църквата в местността е изградена през VI в. по времето на император Юстиниан I (527-565).
Такива подобни църкви разкрити в Северозападна България има в с. Люти Брод, Монтана и с. Очин дол. Тази в Градището е четвъртата, уточни Нарцис Торбов. Врачанският храм е пряко свързан с един жилищен и култов център, каквото е античното и средновековно селище в Градището.
С новото откритие проучвания вече четвърта година обект, се повдигна на по-високо ниво, добави археологът. Необходими са средства за консервация и реставрация и търсенето на начини за финансиране, ще бъде първата задача на археолозите след приключване на работата.
Разкритият храм се намира на място, застрашено от ерозия и е важно да се консервира. "За сега имаме финансиране, защото харчим разумно, каза Александра Петрова, но би трябвало да погледнем и за годините напред, защото има още доста работа в този обект".
Една от находките, открити във вътрешността на храма, е игла от бронз, използвана като тоалетна принадлежност. Нейната глава е многоъгълна, като всяка от стените е с орнамент врязана окръжност с обозначен център. Интересен е и бронзовият амулет с триъгълна форма. Той е използван като печат - върху обратната му страна има врязано изображение - вероятно на бягаща кошута.
Археолозите имат желание догодина, за петата годишнина от започването на разкопките, да се издаде сборник. В него да бъдат включени не само материали от археологическото проучване, но и от етнографски характер - като легендите за Радан войвода, Лудото езеро и колесниците на цар Константин.
