На спешна среща в Министерство на културата Вежди Рашидов събра едни от най-популярните ни естрадни изпълнители. В дискусия с тях и с шефа на Националния осигурителен институт той се опита да намери разрешение на проблема с пенсионирането им. За някои музиканти то е мисия невъзможна, заради изгорелия архив на някогашната Концертна дирекция. Именно там са се съхранявали всички документи, с които изпълнителите са можели да докажат натрупания си трудов стаж, необходим им за пенсия.
До конкретен бърз резултат от срещата така и не се стигна, но поканените на нея поне останаха доволни от факта, че Рашидов им е обърнал внимание. Нещо, което няколко министри преди него въобще не са имали желание да направят. Управителят на НОИ пък обеща нов закон, който би могъл да им помогне.
За изхода от ситуация, за изгорелия архив на Концертна дирекция, за пенсиите на естрадните изпълнители - за това е разговорът със Стефка Берова.
Кога за първи път се заговори, че тези документи липсват? Кой установи, че ги няма?
Аз установих това преди години, когато се пенсионирахме с Емил Димитров. Аз се пенсионирах на 55. Хванах последния влак, когато жените ги пенсионираха на тази възраст. Емил Димитров се пенсионира по здравословни причини. Тогава ходих навсякъде, където е възможно, за да си намеря документите за трудовия стаж. И се оказа, че те липсват. Тогава всички повтаряха, че документите са изгоряли. После, че са се наводнили. Сега се оказва, че някъде има някакви останали неща.
В онези години не се ли разследваше как така изчезва подобно количество документи? При какви обстоятелства се е случило това?
Не. Никой не се интересуваше от това.
Защо?
Нямам представа. Аз също съм се питала. Това е положението.
Каква според вас може да е реалната причина в един момент да се каже, че този архив е изчезнал?
Парите някъде са изчезнали. Ние пълнихме тогава залите. Концерти имаше и хората идваха. Бяха свободни, душите им бяха отворени, не бяха притеснени за бъдещето си. Аз бях решила, че ще бъда вечно млада. Не си пазих никакви документи, защото си казвах, че държавата е зад нас.
Допускате ли не съвсем случайно да са изчезнали тези документи?
Разбира се, че да. Иначе къде ще са.
Каква е вашата пенсия сега?
По болест пенсията ми е 170 лева. Но не съм само аз. Има и други колеги, които се разболяхме по пътя, защото сме правили по няколко концерта на ден. Бяхме полудели от умора и от работа.
Опитвали ли сте се да сметнете, ако докажете реалните си години трудов стаж, колко ще ви бъде пенсията?
Не знам. Но пък няма да е честно да искаме нещо безкрайно голямо, защото вие знаете колко бедни хора има и каква е безработицата. Сложно е.
Цялото интервю със Стефка Берова можете да чуете в прикачения звуков файл.
