Разбира се, че дните преди тръгване на училище са време за равносметка. Тази неделя беше последната августовска за много деца, които тръгват скоро на училище.
Без да съм вещ в празниците, дори никак, това беше и Секновение - денят, в който почитаме паметта на св. Йоан Кръстител. Секновение ми е интересен заради две наглед повърхностни неща - че лятото свършва, но и че пак се изхвърля нещо - не стари учебници, а всички вредни влечуги, които се прибират за зимен сън.
Вярването, че змиите и гущерите се прибират да зимуват накрай света, а може и да не се върнат, крепи душата през студените зимни дни. А и българите обичаме такива неща - вместо да запретнем ръкави, по-скоро намираме спасение ту в някое предание, ту в КГБ-креатура тип Кашпировски, ту в народен лечител или внезапно споходило ни чудо, каквото били откритите мощи на св. Йоан Кръстител.
С и без експертизи за автентичност, с и без елегантно-подигравателните материали в Economist, Wall Street Journal и прочее, те напълниха горещите августовски дни със стотици епистоларни излияния и чудно празнословие.
Но основният въпрос остана - коя от двете спорещи страни трябва да се прибере за зимен сън? Трябва ли ни майка закрилница - да ни дава сили чрез спорадични "открития", като инжектира мачо героизъм във вените ни? Или ни трябва един адекватен млад персонаж, който знае значението на думи като "идея", "креативно", "ново", "експеримент", "млад", "бранд" и т.н.
Все по-често ми се струва, че е време за истинска битка. Битка за приоритетите на тази красива, но периферна държава, изтласкана извън ринга на цивилизационната битка. И докато други малки европейски държави залагат на своите млади и умни "посланици на новаторски идеи", ние с гордо вдигнати глави и разкопчани ризи с къс ръкав намираме спасение единствено в открития, които може и да доведат два самолета с туристи, но със сигурност ще отведат със същите два самолета и последните умни млади хора, останали да удрят главите си в твърдата стена на родната действителност.
Този август в България се случиха доста излишни неща. Някои от тях имаха навярно благородната (позволете да се съмнявам) кауза да превърнат България от нещо, което не е, в нещо, което не може да бъде. И тъй като скоро децата ни тръгват на училище, някак редно ми се стори да подхвърля няколко въпроса и отговора, които да им помогнат да се ориентират в августовската вакханалия. Представете си, че сте български ученик и търсите отговори на следните въпроси:
1. Случи ли се нещо интересно в България това лято? Ако съдим по шумотевицата около "мощите", която до болка прилича на някои от хитовете на Мили Ванили - нищо не се случи. Или поне нищо от онова, което се случи в други европейски страни. В България си се научил как да излъжеш с касов апарат на плажа, как да изпреварваш на забранени участъци, както и си научил значенията на думата "шибан", което май не е много вдъхновяващо.
2. Има ли шанс за младите, които тръгвате на училище, да се реализират с НОРМАЛНО поведение, без от тях да струи текезесарски оптимизъм? Не, няма. Тук вече никой не знае точно за какво се бори и каква е неговата цел. Никой не създава среда, която да привлича иновативния талант на младите. Такава среда обаче има в чужбина и те все повече ровичкат в интернет, за да открият шанс за бягство.
3. Възможно ли е младите да реализират смислените си идеи, без да попаднат на самозванци, простаци и обикновени измамници?
Към този момент - не.
Малко е вероятно скорострелно да бъдат похарчени половин милион лева за инвестиция в младите.
България има нужда от едно - образование до дупка и инвестиция в младите до дупка. Всеки излишен лев трябва да отива приоритетно за това. Няма бъдеще за страна, която не влага в нова и креативна култура, в модерно образование, в здравословен начин на живот, в съревнование между умните глави, в нови технологии и бързо въвеждане на нови идеи, в прозрачно управление и тотално нова администрация, в интересна национална идентичност.
4. Има ли България национална идентичност? Или няма? Какво би се случило, ако въпросният половин милион, отнесен за "мощите" в Созопол, беше предназначен за изграждане на първата част от бъдеща "лаборатория" за обучение на младите и талантливи българи? Увредената национална идентичност, която нито едни "мощи" не могат да оправят, може да бъде излекувана само така. Представяте ли си, ако някой отдели средства за изграждане на високотехнологичен хъб, пълен с млади умове, които създават атрактивни инициативи и промотират България не като евтина пиянска дестинация. Ще се възползва ли България от благоприятното си положение на стълбите на Азия пред Европа? Ще бъде ли регионален транспортен, културен и идеен център?
5. От какво има нужда България, за да полира имиджа си пред света?
България има нужда само от позитивни истории, които да разказва на света. Никой не би искал да вложи парите си в страна, която не зачита младите си, не влага в тяхното образование, няма ясна политика за защита на иновациите, а вдъхва надежда в озверелия си електорат с открити "мощи," за които се започва национален дебат дали са автентични, или не.
За всички е ясно, че съвременният имидж на една страна се гради върху т.нар. нематериално богатство, създадено сега - провокира ли в културно отношение, креативна ли е, кои са външно политическите й приоритети, как действа дипломацията й, изтичат ли мозъци от територията й или напротив - привлича световни таланти.
С две думи - необходима е нова пътна карта и рисковано назначен главен географ, който да бъде млад, ама не само по дух.
Ако това не се случи скоро, дори и малкото останали поривисти млади и красиви умове, ще закърнеят. В другия вариант напористите младежи пътуват от София до морето с високоскоростен влак, работят над проектите си в купето чрез бърз безжичен интернет, похапват пресни домати от фермите на предприемчиви земеделци, не очакват измами с касови апарати, четат за смислени дебати в пресата, виждат идеите си реализирани в родната страна. Когато това се случи, държавата може и да отдели средства за излагане на "мощите". Но не и преди това.
Продължавам да мечтая, че България ще бъде "млада", а не "стара" държава. Разбирате ме какво искам да кажа. Приятен септември.
