Чета с възхищение коментарите под краткия откъс от интервюто с Кристо, което той даде за Дарик. Ако обичам самобичуването, със сигурност ще побързам с публикуването на цялото интервю. Тогава очаквам истинска форумна вакханалия, от онези, които забравят как са започнали, но в крайна сметка от време на време се появява едно божидардимитровско мнение тип "булгар! булгар!" и тупането в гърдите продължава. Така форумните подвизи стават безчет, а като ги налегне криза в жанра, отскачат до Син Сити за вдъхновение.
Поне картинката се избистри - периферното, да бъда учтив, състояние на България така е объркало възприятията ни, че скоро ще бъркаме домат с краставица. Очевидно е, че касталският извор, който уж носи поетическо вдъхновение, отдавна е пресъхнал, няма го на родна територия. Също така е очевидно, че в скоро време около някои огнища на "знание" в България трябва да се засадят кипариси. Ако не ме лъже паметта, точно вечнозелените иглолистни кипариси засаждат до скъпи покойници.
Това, което ме вдъхнови да потърся възможност да направя интервю с Кристо, беше неговата невероятна любознателност. Някак плашещо е около теб да няма любознателни хора.
Например, колко любознателни момчета и момичета срещнахте днес?
Преди някои да почистят револверите си и да обстрелят с ругатни неестествената симпатия към създаденото от Кристо, бих се зарадвал да чуя мнения по нещата, описани по-долу. И, моля, не питайте пак защо Кристо не говори български. Както и какво е направил той за България. Това вече се изтърка.
1 Кристо не крие, че е от България
Когато посетите официалния сайт на Кристо и Жан-Клод, ще откриете секция с често допусканите грешки за двамата. На второ място е посочено, че "Кристо е роден в България, а не в седем други страни." Отгоре, в биографичната секция, е допълнено: "Кристо е американец, роден в България на 13 юни 1935 година, Габрово. Произхожда от семейство на индустриалци."
Кристо получава американско гражданство през 1973 година.
2 Кристо работи по 13 часа на ден
Факт. Нещо повече - преди да навърши 70 години, Кристо работил по 17 часа на ден, при това 7 дни в седмицата. Не излиза във ваканция. Живее и работи в сграда на Хауърд Стрийт в Сохо, Ню Йорк. Първият етаж е отдаден под наем, втория използва като приемна (там идват потенциални купувачи, гости, журналисти). На третия е студиото му. Всеки ден става малко преди седем, пие кафе и започва работа. Следобед понякога идват гости - студенти, куратори, приятели, журналисти, работещи по проектите им. През цялото време слуша радио или Моцарт, Жан-Клод обичала Моцарт. Студиото, където Кристо работи, не е ремонтирано повече от 40 години. Казва, че няма време за това. Всичко прави абсолютно сам: "Дори рамкирам работите си сам," разказва ми усмихнат.
3 Никога не рисува проекти, след като са се случили
Кристо работи над своите проекти, рисува ги, скицира, прави колажи, но когато те се случат, това прекъсва. С рисунките за следващите финансира идеите си. Това например е скица на проекта Вратите / The Gates, фотографирана от Волфганг Волц.
4 Кристо харчи само за изкуството
Кристо няма луксозен автомобил с шофьор, не пътува с частен самолет, не е обгърнат от лукс. Харчи парите си само за проектите, които финансира изцяло сам, без никакво спонсорство, единствено от продажба на картините си, рисунките, колажите.
5 Кристо плаща на всеки собственик на земя и я връща в идеално състояние. Но България нито плаща, нито връща земята на Кристо
Когато прави Обградените острови в Маями, разчиства 40 тона боклук преди реализацията на проекта, а после природозащитна организация определя, че екосъстоянието е по-добро в сравнение с времето преди проекта. Плаща на всеки земевладелец, ако използва земята му за своите проекти. Но България не се отнасят така със семейството на Кристо. Отнемат сградата на фабриката им по време на национализация, но към този момент сградата не е върната.
6 Кристо не може да се поклони на гроба на майка си
Майката на Кристо умира на 29 април 1982 година. Съпругата на Жан-Клод идва в България веднага след това. Самата тя е организирала лечението на майката на Кристо във Франция четири години по-рано. През 1983 година в България идва и Кирил, синът на Кристо.
7 Кристо и политиците
Кристо не е от хората, които говорят за политици. Има нужда от тях, за да получи разрешение за проектите си. Нищо повече. На 22 февруари 1982 година се среща с Жак Ширак, тогава кмет на Париж, за да представи проекта си Pont Neuf Wrapped. Двамата стоели един срещу друг, били горе-долу на една и съща възраст, носели идентични очила, но както пише Бърт Чернов: "приликата свършва с това". И продължава: "Единият търси възможност да промени статуквото и да вдъхнови, да възроди парижкия живот; другият търси контрол и най-вече преизбиране като кмет".
Втренчен в Кристо, Ширак го попитал: "Какво ще струва това на Париж?"
Кристо отговорил: "Нито сантим, господин кмете."
Ширак завършил разговора с думите: "Аз лично подкрепям проекта, но трябва да изчакаме да минат изборите през 1983 година."
През август 1984, след девет години преговори, Кристо и Жан-Клод получават официално разрешение от Жак Ширак. По-късно Ширак се отметнал, но когато видял неочаквания успех на проекта и възхищението на парижани, решил, че трябва да се разходи с Кристо по опакования мост. Тогава казал пред събраните журналисти: "Не мога да разбера защо моите съветници бяха против това."
8 Кристо и родителите
Бащата на Кристо е истински новатор. Въвежда нови химически продукти в известната текстилна фабрика "Принц Кирил". След национализацията е инсцениран саботаж (след като пиян работник запалва огромно количество плат), след което баща му е обявен за враг на народа и вкаран в затвора.
Баща му умира, докато Кристо е в Маями, по време на последния етап от реализацията на проекта Обградените острови.
През 1982 година от този свят си отива майката на Кристо. Биографът му Бърт Чернов разказва как една сутрин, на 27 април, Жан-Клод вдига телефона, а от другата страна чува глас, който изчита телеграма: "Mama Potchina, 27 April - 23h". Телеграмата е изпратена от България. Тя се качва горе в студиото и пита Кристо "какво точно значи mama potchina", а той избухва в сълзи. "Плачеше като малко дете," разказва Жан-Клод.
Технически Кристо няма как да се върне в България. Той е дезертьор, на когото ще бъдат повдигнати криминални обвинения, ако се върне. Жан-Клод отива вместо него.
По онова време брат му Анани не е имал право да излиза в чужбина и не е виждал брат си повече от четвърт век. Анани разказва: "Кристо се страхуваше да се върне. Мислеше, че властите никога няма да го пуснат отново."
9 Опаковане и разопаковане
Първият макет на Опакованият Райхстаг е продаден на Музея Техеран в Иран. Когато пакетът пристигнал, уредниците в музея разопаковали работата. Естествено, унищожили я напълно. Друг път митнически власти също разопаковали произведение на Кристо. В крайна сметка Опакованият Райхстаг привлече над 5 милиона посетители от целия свят, а властите, които с години се чудеха дали да дадат разрешение за проекта, помолили той да бъде продължен. Кристо отказал веднага.
10 Тъжните моменти
По време на преговорите за проекта Чадърите / The Umbrellas, осъществен паралелно в Калифорния и Япония, Кристо и екипът му изпиват 6 хиляди чаши зелен чай. По-късно, когато получават разрешение, са проведени опити във ветрени тунели за издръжливостта на чадърите. Размерът им бил внушителен, поради което в Япония творците получили разрешение да поставят не 1340 чадъра, а да построят 1340 къщи.
На 9 октомври 1991 повече от 1800 работници започнали да отварят едновременно чадърите. До 11.30 часа всички сини чадъри в Япония били отворени. Екипът на Кристо веднага взел самолета и отлетял за Калифорния, където - заради часовата разлика - пристигнали в 8 сутринта на същия ден. До обяд и там всички жълти чадъри били отворени. Седмица по-късно Рейгън отишъл да види Чадърите.
Въпреки това проектът отнема живота на двама души - един в Япония и един в Калифорния. Три милиона души посетили Чадърите. Кристо и Жан-Клод били съкрушени от трагичните инциденти.
