Явно ти разбираш от футбол,колкото интимният ти приятел влади от журналистика!

Явно не разбирате от футбол, а и сте злобнички. Да сте чували за смени, за това че двамата треньори могат да се договорят да са повече от три. Често треньорите в подготовките пускат по два различни състава в 2- те полувремена.
Влади пиши, че да научаваме спортните новини

Босилеградско захваща една част от планинската област Краище, която се простира от двете страни на сръбско-българската граница. В сръбската част Краището захваща планините Варденик, Доганица, Дукат, Тлъмино, Гложка планина и Босилеградска котловина. Областта представлява сложна мозайка от планински ридове и долини, твърде характерно за Босилеградския край. Той се отличава още и със сурова природа и изключително планински релеф. От останалата част на Сърбия Босилеградският край е откъснат с планинските масиви Бесна кобила, Власина и Страшер.

Най-високият връх в този планински район е планината Бесна кобила с 1 936 м. надморска височина. Затова в зимния период Босилеград и по 6 месеца е откъснат от Сърбия, поради завеяни и непроходими пътища през този планински масив. Босилеградската котловина е с дължина 5,5 км., средна широчина 1,5 км. и 730 м. надморска височина.
История [редактиране]

Като най-старо племе, което е живяло тук се смята племето пеонци, които живели между Струма и Вардар. През 506 г. пр.н.е. голяма част от пеонците били завладени от персийците. През 4 век пр.н.е. Пеония била под владение на друго племе – дентелети (дентелити, дантелити). Войводството на дентелетите било от Рила до Осогово, на север до тимошките притоци и софийското войводство. По-късно този край бил населен от траките, чийто главни занаяти били скотовъдството и рударството. Тук са намерени монети, които говорят за живота на траките. Това са най-оскъдни сведения, по които може да се предполага какви народи са живели и минавали през Босилеградския край в миналото.

За пръв път в тоя край са дошли българи през 809 г., когато била превзета София от Крум. При Цар Борис (845-884) Македония до Струма и Охрид била българска, съответно и тези краища са влизали в тези територии. Около 200 години тези територии са били под Византийска власт. През 1084 г. около 80 хиляди печенеги минали Дунава и навлезли във Византийската държава, за да грабят. Византийските войски подпомогнати от българските успели да ги разоръжат и да ги населят около днешна София.

По време на царуването на Цар Калоян, този край бил в пределите на България, но след смъртта на Цар Иван Асен II (1247 г.) този край попаднал наново в ръцете на византийците. През 1282 г. Стефан Милутин, сръбски владетел, завладял околностите на Велбъжд (днешен Кюстендил). След това тези краища биват завладени от турците.
Паметникът на Васил Левски в Босилеград.

След Освобождението на България от турците 1878 г. Босилеградско попада в териториите на Княжество България. Но тогавашната Краишка околия била със седалище в с. Извор. През 1889 година Босилеград става околийски център и управлението е преместено именно там, а самата околия е прекръстена на Босилеградска околия, просъщестувала до 1901 година, когато е слята с Кюстендилска околия.

От Берлинския конгрес, 1878 г. до Ньойския договор от 1919 г. Босилеград се намира в пределите на Княжество България, по-късно на Царство България.

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Босилеград са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1] По време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война българите от Босилеград се бият на страната на България, предимно в състава на 13 пехотен Рилски полк.

През април 1917 г. сръбският четнически войвода Коста Пекянец заедно със своята чета опожарява Босилеград и изгаря две живи деца. След Ньойския договор от 1919 г. Босилеград и останалите части на Западните покрайнини са предадени на Кралството на сърби, хървати и словенци, преименувано през 1929 г. в Кралство Югославия.

По време на Втората световна война, по-точно през 1941-1944 г., община Босилеград е върната на България и се намира под българска юрисдикция, но след преврата на 9 септември 1944 г. е върната на Титова Югославия и по-точно на Сърбия.

След разпадането на СФРЮ през 1991 г., през следващата година община Босилеград влиза в територията на Съюзна република Югославия, а след преобразуването на СРЮ през 2003 г. - в Сърбия и Черна гора. От юни 2006 година е в състава на Република Сърбия.
Население [редактиране]

Населението в града през 2002 година е 2 702 души.
Етнически групи Население Процент
българи 2 072 76,38%
сърби 247 9,14%
югославяни 24 0,88%
македонци 9 0,33%
словенци 3 0,11%
хървати 2 0,07%
словаци 1 0,03%
русини 1 0,03%
власи(арнаути) 1 0,03%
други 29 1,07%
Общо 2 702 100%

година Население
1948 1 233
1953 1 320
1961 1 355
1971 1 662
1981 2 029
1991 2 440
2002 2 702

Населението на Босилеград и Босилеградска околия е с ясно изразено Българско самосъзнание.То ревностно пази своя роден език и традиции.
Говор [редактиране]

В Босилеград се говори на Краешки говор, който е български диалект, част от югозападните български говори. Заедно с Пиянешки говор и Каменишки говор образуват преходната група югозападни говори, защото се явяват преходни говори между няколко диалекта. Говорът не е еднороден по своите характеристики, и представлява плавен преход между западните преходни говори Белоградчишко-Трънски говор на север, източната част на македонските преходни Северни говори, Кривопаланечки говор на юг и част от централната група югозападни говори (кюстендилски и дупнишки говори) на запад. Представлява част от полоса на пограничните говори образуващи прехода от източната към западната група южнославянски езици.

Може да се раздели на няколко подговора, в зависимост от застъпването на праславянските *tj и *dj:

* ч—дж подговор: ноч (нощ), вèджи (вежди) - около и на север, северозапад от град Босилеград
* к’—г’ подговор: нок’ (нощ), вèг’и (вежди) - на юг в селата Бистър, Горно и Долно Тлъмино, Караманица
* шт—жд подговор: ношт (нощ), вежди (вежди) - на изток и югоизток, около село Трекляно

Основна статия: Краешки говор

Религии [редактиране]

Населението е предимно източно-православно. На територията на град Босилеград са разположени много православни храмове.
Политика [редактиране]

Кмет на община Босилеград в момента е Владимир Захариев, член на Демократическата партия на Сърбия с председател др. Воислав Кощуница.
Герб [редактиране]
Герб на Босилеград
Предложение за герб на Босилеград

Настоящият герб на град Босилеград е приет от общинския съвет през септември 2002 година. Представлява комбинация от проектите, класирани на трите първи места на конкурса за герб на гр. Босилеград, организиран от Общинският съвет. Гербът на Босилерад представлява светло син щит, върху който са изобразени книга, църква и планина с чемширен венец. Книгата съдържа отличителните букви в сръбската и българската кирилски азбуки ( Ћ, Ј, Љ, Њ, Ђ, Џ - сръбски букви на левия и Ъ, Я, Й, Ю, Ь, Щ - български букви на десния лист от книгата ). Тя е символ на двете културни и езикови влияния в града - на българския език като майчин и на сръбския като официален. Изобразената църква е мини изображение на най-старата църква в областта -църквата Света Богородица в село Извор, символизираща източноправославното вероизповедание на местното население. Най-долу в герба е изобразен планинският масив на планина Църноок, най-високата планина в общината, която символизира екологично чистата природа в местността. Чемширът се явява като символ, често споменаван в местния фолколор, и имащ важна роля в местните обреди (кръщене, сватба, погребение). Редуването на червената рамка на щита, синия фон и бели изображения прави паралел на редуването на панславянските цветове на трикольора на република Сърбия. Щитът е поддържан от два златни изправени лъва, обърнати към щита от лява и дясна хералдическа страна. Те стоят върху произволна основа и символизират принадлежността на местното население към българския етнос и култура, тъй като изправения лъв е символ на България. Под щита и основата се намира червена лента (повтаряща цвета на метала на щита) с бели ръбчета, върху която е написано с бели букви името на града.

Върху щитът, вместо корона е изобразен по-малък щит, обвит във венец от златни дъбови клонки. Дъбовите клонки като символ са взети от социалистическия герб на Сърбия, но те се намират също така и на герба на България. Малкият герб изобразява сградата на общината на града. Отново се забелязва редуване на трите цвята синьо (цвета на небето), бяло (цвета на сградата) и червено (цвета на земята) , правейки паралел с цветовете от флага на Югославия. Щитодържателите носят освен щита и две знамена (по модел на гербовете на градовете в Сърбия) - националното знаме на Сърбия и знамето на града.

Знамето на Босилеград се състои от две еднакви хоризонтални цветни полета, синьо и зелено в този ред от горе на долу, разделени помежду си от златна лента. Те представляват синьото небе и зелените поля, а златната лента представлява изгрева - символ на нова надежда.
Легенда [редактиране]

По легендата, преди да попадне под турска власт, тези земи са управлявани от крал Бусил и крал Бранко - местни земевладелци. Той е имал крепост или укрепление, намиращо се в местността Градище, в близост до сегашния Босилеград, от която са останали само основи.След време турците го залавят следвайки гъските минаващи през таен проход. Името Босилеград или както го наричат местните Бусилиград произлиза от словосъчетанието Бусилев+градеж => Бусилеград => Босилеград. Името на Босилеград се свързва неправилно с растението босилек.


Икономика [редактиране]
Обществени институции [редактиране]
Българска музика [редактиране]

за Босилеград


Културни и природни забележителности [редактиране]

* река Драговищица
* язовир Лисински

Паметници [редактиране]

Триметров бюст-паметник на Васил Левски е открит в центъра на Босилеград на 4 март, 2005 г. Паметникът е издигнат изцяло със средства на български фирми и граждани.
Църкви [редактиране]

Църква „Св.Петка“
Редовни събития [редактиране]

* Умни петък (първи петък след Великден) - събор (панаир) в града
* 3-те дни от Великдена - Международно състезание по чупене на яйца, организирано от КИЦ "Цариброд"-Босилеград
* Малка Богородица (рождение на Св.Богородица) на 21 септември (стар стил) - събор (панаир) в града, след 2002 официален празник на града.

Личности [редактиране]

* Йордан Захариев - етнограф
* Димитър Механджийски (р.1916, Босилеград - п.1999, Лос Анджелис) - художник
* Влатко Глигоров - лекар
* Емануил Попдимитров - поет
* Любен Бояджиев (1914-2003), художник.

Побратимени градове [редактиране]

Босилеград е побратимен град с:[2]

* Знаме на България Каварна, България
* Знаме на България Козлодуй, България

Литература [редактиране]

1. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.
2. ↑ Списък на побратимени градове

Външни препратки [редактиране]
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Босилеград

* Официална уеб страница на община Босилеград
* Форум на град Босилеград
* Снимки от черквата в с.Извор
* Босилеграми в .PDF формат
* Любителски снимки от Босилеград
* Децата от Босилеград ще могат да учат на български език
* За българите в Сърбия
* Къщата на Йордан Захариев е срината
* Откъси от Бюлетин
* Организации на българското малцинство в Сърбия
* УЧЕБНИТЕ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ (1941-2001)
* "100 години отвъд" - документален филм за Западните покрайнини БНТ, 28.11.2009,19:15

Не бъркаш!Неграмотните "журналисти" от дарик пишат глупости!

година Население
1948 1 233
1953 1 320
1961 1 355
1971 1 662
1981 2 029
1991 2 440
2002 2 702

Какви 40000 души те подгониха бе, ходи се прегледай! Там няма повече от 5000. ама какво да обяснявам на тъпаци като тебе

Ne razbiram mnogo ot futbol, no znam che nema 25 igrachi ot edinia otbor na terena ...??? ili barkam az???

Da Bosilegrad e selo ama 40 hilqdi dushi ;)

Ей смешници, щом от Босилеград падате направо сте гола вода! Босилеград е село с пет дущи на кръст и три кози!
Нещастници!

Нормално е да загубят!И БАРСЕЛОНА да бяха! През втората част, старши треньорът Момчило Радованович пусна в игра всичките 25- ма футболисти от групата, включително и двамата юноши от Сурдулица, които са ученици на Спортното училище.