Тези дни родната депутация приема закони като за последно. Работи поне по дванадесет часа на ден, не защото членовете и алинеите, които вървят в залата, са толкова спешни. Спешно е да се покаже не на хората, а на вожда, че августовската дежурна парламентарна ваканция ще е заслужена. Нали тъкмо Бойко Борисов от Виена им каза, че може да се наложи да заседават в комисии и следващия месец, за да подготвят законопроекти в отговор на критиките в евродоклада. В последните три „ударни" за парламента дни, казват предстояли още поне толкова такива другата седмица, се свърши толкова, колкото навярно не се постигна за последните три месеца. Не, че законопроектите, които сега депутатите бързат да приемат, не отлежаваха достатъчно време, че да „втасат" от самосебе си.
Беше време, когато чуденето какво да гласуват за народните представители беше ежедневие. Особено в петък, денят на майстора, когато законодателната програма вече се оказваше изчерпана, а стартът на парламентарния контрол преди обяд се явяваше начален за работата на избраниците. За една година това се случи един-два пъти - време, в което критикувани за бездействие, депутатите от мнозинството, онези, които по принцип диктуват дневния ред на Народното събрание, осъзнаха, че няма как да я карат така - пак не толкова заради публиката, колкото заради онзи, който „спи докато ходи прав"/думи на самия Бойко Борисов/.
Лошото е, че и доста хора спят, докато ходят прави и навярно не виждат псевдоактивността на избраниците. Не са чули, че според парламентарния председател Цецка Цачева работата на депутатите не е само в пленарната зала, макар ГЕРБ да влязоха в Народното събрание с обещанието за строга дисциплина - всички зад банките, без „неизвинени" отсъствия и гласувания с чужди карти. За последното управляващите твърдят, че са го изпълнили с новата система с пръстовите отпечатъци, макар опозицията да откри пробив в нея.
Сега избраниците от ГЕРБ вече не си носят закуски в залата, хапват извън нея, понякога ги няма с часове, а пълните редици останаха в крехката към момента едногодишна история на този парламент.
За това хич не е за вярване, че „ударната" група се е стреснала от „будилника" на Брюксел. Тя залага на принципа на работа, характерен за други времена, който изповядват мнозина и днес - „да се натегнем на началника" със симулиране на дейност. Също във времена, в които сегашният вожд е бил в сянката на други първи, навярно се случвало да се харчат пари от хазната за полет до Рим. Но едва ли, се е случвало посещението да цели да бъде поправен надпис на плоча, където и името му да се появи.
„Тук почива един добронамерен човек." Но не с големи букви от бронз, защото ще ги откраднат", това иска да пише на камъка му вече покойният Дончо Цончев. С него се разделихме снощи, докато „ударната" група ковеше последните надписи за последната пленарна сесия на 41-вия парламент преди лятната ваканция.
