Подновиха разкопките на българския Мачу Пикчу, 5 г. след откритието
Подновиха разкопките на българския Мачу Пикчу, 5 г. след откритието / снимки: DarikNews.bg
Подновиха разкопките на българския Мачу Пикчу, 5 г. след откритието
31133
Подновиха разкопките на българския Мачу Пикчу, 5 г. след откритието
  • Подновиха разкопките на българския Мачу Пикчу, 5 г. след откритието

Преди броени дни археологическа експедиция, начело със заместник-директора на Националния исторически музей Иван Христов, възобнови разкопките на уникалната тракийска владетелска резиденция на връх Кози грамади в Средна гора.

Резиденцията бе открита от Иван Христов преди 5 години - през 2005 г. Тя се намира на трудно достъпно място - на 22 км над Хисар, в планината, и на също толкова над тракийския култов център Старосел.

Археологическият обект вече се сдоби с названието "Българския Мачу Пикчу".

Оттогава досега, в продължение на цели 5 години, този уникален археологически обект не е пипнат, не се водят разкопки и на практика, след шумното му оповестяване като уникално откритие в публичното пространство, той беше оставен за цели 5 години в ръцете на иманярите - без разкопки и без охрана.

Вината за това обаче не е на откривателя му - археолога Иван Христов.

Веднага след откриването на тракийската владетелска резиденция, Иван Христов се оказа в центъра на упреци, че не копае по утвърдената археологическа методика и не води документацията достатъчно добре, и му беше наложено 3-годишно наказание, през което време да се учи от колегите си и да не води никакви разкопки. Така уникалният обект пустееше и иманярите необезпокоявани шетаха из него.

Определено обаче има за какво да се опасяваме от иманярските набези: тракийската резиденция от 4 век преди новата ера като архитектура, начин на градеж и редица още други показатели директно се свързва с монументалния тракийски храм в Четиньова могила край Старосел, открит от Георги Китов, всички околни върхове и местности около Кози грамади са осеяни с могили, светилища и крепостни зидове. Очевидно цялото това огромно пространство от над 40 км в диаметър може да се окаже единен тракийски комплекс от огромно значение.

Тракийската владетелска резиденция, открита от Иван Христов през 2005 г., говори за съществуването на тракийски политически център в този район. Районът е много интересен, с перспективи за изследвания в областта на тракологията и археологията. Според Христов тракийските храмове в целия този район са били свързани от трасе, подобно на Свещения път за Делфи, например. Той смята, че светилищата не съществуват изолирани, а около тях се строят комплекси и така се оформя една свещена територия, може би Свещената планина на траките.

"За тези пет години се случиха няколко лоши неща - пропуснаха се възможности за финансиране на проучването и консервацията на обекта. Оставянето на една монументална архитектура, нищо че е от камък, доведе до разрушаване на повърхността на тези блокове, от които е изградена представителната сграда на резиденцията. Иманярите започнаха бавно и методично да копаят и на самия връх, където открихме светилище и крепост, съществували синхронно с този уникален за нашите земи обект. Те започнаха да разкопават и могилите в района. Всичко това ставаше, без да бъдат обезпокоявани. Съсипаха се пътищата, които бяха в що-годе добро състояние през 2005 година, черните пътища от Хисаря и Старосел към резиденцията. Започнахме подновяване на проучванията от 1 юли, един екип на Националния исторически музей - под мое ръководство и като зам.-ръководител Гавраил Лазов, един истински професионалист", разказа пред Дарик Иван Христов.

Чуло ли се е иманярите да са извадили нещо при тези набези?

Аз не съм чувал, но съдейки от интензивната иманярска дейност в района, може и да има и неприятни изненади за нас. Ще гледаме какво излиза по аукционите и какво се шуми в другите среди.

Какво всъщност представлява това уникално откритие?

През 2005 г. маркирахме на археологическата карта един археологически комплекс, съставен от крепост, светилище, път, широк, опасващ Кози грамади, до 4 м античен път, и резиденцията, която гърците наричали "тюрзис". Това, което открихме е разположено на 4 дка площ. След като направихме геодезично заснемане и няколко сондажи, се изясни, че това е много добре планиран монументален градеж - прави ъгли, точно в средата е разположена много представителна постройка, най-вероятно е храм, с по-сложни функции, които владетелят изпълнявал, защото в Древна Тракия владетелят е не само пълководец, но и върховен жрец. Тази резиденция е с много мощна крепостна стена. През 2005 г. акцентът беше в поучаването на монументалната постройка, разположена на 100 кв. м площ, с добре оформен вход, украсена врата с йонийска рамка, една аристократична дворцова постройка за времето си, което е средата на 4 век преди Христа. Имаме датиращ материал - монети, намерени на пода на сградата, заедно с царска инсигния, един предмет, който показва царското достойнство. Монетите са три - на Филип Македонски, Тракийски херсонес, днешно Галиполи, и най-важната е на Терес Втори, един от последните силни владетели на Тракия, които водят войни с Филип Македонски. Тук в планината намираме доказателства за присъствието на военните контингенти на Филип Македонски. Цялата тази територия на Одрийското царство е завладяна от Филип Македонски доста трудно през зимата на 342-341 година преди Христа. Тук в планината траките са водили, да речем, "партизанска война" с Филип. Загадките са много... През 2006 година издадох книгата "Тайнствената тракийска резиденция, крепост и светилище на одрийските владетели", в която разказах за първите резултати. Преди дни излезе една нова монография, която разглежда проучванията на монументални паметници в южните склонове на същинска Средна гора - от Копривщица до Хисаря. През тази година експедицията започна с пълното геодезично заснемане на разкритото до този момент, за да може наесен да се направи една комисия, която да определи границите на този археологически резерват. Това ще бъде полезно, за да може да спрат иманярските набези.

Очаквате ли да се разширят границите извън тези 4 дка?

Аз ще настоявам да бъде обявен като защитена територия целия връх Кози грамади, защото това е връх, осеян с множество старини и паметници. Тук имаме един импозантен скалист връх, който се вижда отвсякъде, имаме денивелация на склоновете, поне 300 метра терасиране, разполагане на различни елементи от този комплекс. Този връх олицетворява свещената планина при траките - имаме крепост, резиденция, храмове, кариера за блокове, пътни връзки, надгробни могили.

Подновиха разкопките на българския Мачу Пикчу 5 г след откритието
netinfo

Направете сега една картина - с просто око се вижда, че имаме запазени зидове, високи над 2 м.

Намираме се пред входа на монументалната постройка, разположена точно в средата на комплекса. Тук е играл почеркът на някой древен архитект. Това не е случаен строеж. Това е единствената постройка в България с подобна специфика на архитектурата. Тя е била покрита с керемиди, подът е идеално нивелиран, стените - с идеална обработка на блоковете. Най-любопитното е в дъното - една платформа, която от двете страни има изсечени каменни стъпала, които водят до едно пространство, което на друго място не сме откривали. Това е тясно пространство, което по-скоро може да е служило за скъпи вещи - или е мястото за съхранение на съкровищницата на владетеля, или е място, в което царят-жрец оставя своите жречески символи, оттам ги взима при определени ритуали. Вратата е украсена с детайли, които наподобяват тези на входа на представителните гробници в Тракия. Едно е сигурно, че тук става въпрос за една владетелска постройка. Вратата е била еднокрила, отваряща се навътре. Първо искаме да разберем как се е съборил този храм. Надеждата ни е, че ще намерим елементи от украсата на вратата или самата врата. Пред вратата преди няколко дена, точно на рождения ми ден, излязоха парчета от гръцка чернофирнесова керамика, но този, който ползва такава скъпа керамика, има средства и власт. Тук има луксозни предмети на бита, което говори за статуса на тези, които са обитавали резиденцията.

Какво е новото, което излезел от началото на експедицията през тази година?

Само за 8 дена - имаме един много добре запазен ъгъл на югозапад, една мощна стена от 2 метра дебелина, и в самия ъгъл е разположена една бойна платформа, това е било една рампа, на която войниците са охранявали този уязвим ъгъл. В противоположната посока, където ситуацията беше най-неясна, първоначално забелязахме огромни блокове, тежащи тон, дълги повече от метър, които са ни познати от друго място - прИ тракийски паметници от този период. При разчистването попаднахме на очертанията на крепостна стена, изградена от огромни дялани блокове, и на един от ъглите на кула. Там има интересна скала със стъпала. Дали това е древно светилище, или част от фортификацията - тепърва ще изясняваме. Но тук става въпрос за една силно укрепена владетелска резиденция, един солиден градеж, който е типично царски. Освен че имаме укрепление, имаме действащо светилище на свято място, което като се започне от ранно желязната епоха, мине се през тракийския период, през римската епоха, от която има десетки елементи от оброчни плочки, и накрая се стигне до раннохристиянския период, от който на самия връх е изградена малка църква, която е очистила езическото място. Това е една свещена планина.

Подновиха разкопките на българския Мачу Пикчу 5 г след откритието
netinfo

Намерили ли сте некропол?

Намериха го други хора през 2005 година в подножието на резиденцията беше разбита могила с два цистови гроба, изградени от блокове. Аз намерих само няколко фрагмента от разкошна тракийска керамика и съдейки по изкопите, в които не беше поникнала трева, това си е било точно преди да започнем разкопките, някой е откопал могилата и после е спрял. Когато преустановихме разкопките, през 2008 г. се качих за първи път след 2005 г., видях, че могилата вече я няма. Некрополите са най-уязвимата част в планината, защото тук никой няма как да спре иманярската интервенция.

Какви са ви плановете от тук нататък?

Тази експедиция се случи благодарение на финансирането на НИМ, Община Хисаря. Парите ще ни стигнат за кратко време, до началото на август, ще има дълъг период на обработка на материалите и ще се опитаме да направим нещо за оправянето на пътищата до тук. Надяваме се да предизвикаме интереса на Министерството на културата, на Община Хисаря, на спомоществователи, за да можем догодина да започнем работа отново. Екип на проф. Валентин Тодоров от Националната художествена академия започва подготовка за проект за консервация на разкритите археологически структури, който ще трябва да бъде съгласуван с НИПК и МК.

Защо казваме, че е уникално това място?

Това не е град в смисъла, който влагаме за съвременен град. Това е резиденция на голяма площ, около която в последствие се развива това нещо, което наричаме град. Малко са обектите в България днес, които дават информация как са изглеждали тези градски структури. Имаме един обект, вероятно столицата на гетските владетели, при Свещари, имаме Кабиле, имаме столицата на Севт Трети, която е на дъното на язовир Копринка. Но нямаме толкова добре запазена архитектура. Тук имаме истински форт, разположен върху прилична площ. Но това е най-трудно работещият се обект в България в момента - пресечен терен, отдалеченост от база, база с лоши условия за пребиваване, съсипани пътища. Като се сложат тези фактори, се оказва, че това е една много трудна експедиция.

Подновиха разкопките на българския Мачу Пикчу 5 г след откритието
netinfo