Интервю с министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов в предаването "Седмицата" по Дарик радио.
Лошото време, нетипичното, дъждовно, хладно време за лятото явно ви е поразболяло малко.
Ами поразболя ме. Аз наистина обикалях, за да видя какви са пораженията, и предполагам, че може би това е причината, но наистина в момента...
Застрашена ли е реколтата, заради дъждовете?
Ако не успеят и другата седмицата, т.е. от началото на другата седмица да влязат в по-голямата територия комбайните, наистина вече ще имаме определени притеснения.
Говорим за Добруджа след почти две седмици дъждове.
Наистина Добруджа буквално е наводнена, в буквалния смисъл.
Рискът е житото да покълне, четох.
Вижте, рискът е да не бъде прибрано и тъй като, когато не е прибрано, започват едни процеси в него, които, така, свалят качеството много, много. Нека да кажа, че наистина реколтата като очакване и всъщност като това, което е на полето, е много добра тази година.
Вие очаквахте един милиард лева приходи от износ.
Точно така и все още продължаваме да ги очакваме, защото миналата година изнесохме около два милиона тона въобще зърно, зърнени култури. Тази година, ако успеем да изнесем същото, това са около 1 милиард приходи и, вижте, това доказва и тезата... аз една статистика, ако позволите да кажа - излезе резултатът от Националния статистически институт за първото тримесечие на 2010 година. Единственият сектор с положително търговско салдо е земеделският сектор и тук вече, това което и мен дори ме учуди, 4 пъти е по-голямо това търговско салдо от същия период за миналата година.
Говорим за износ.
За износ. Положително търговско салдо, което означава, че износът е повече от вноса и е нараснало 4 пъти салдото в сравнение със същия период за миналата година, което доказва това, което казах в началото на мандата - че може би земеделието ще е единственият сектор, който ще успее, така, в кризата да има просперитет въпреки тежката икономическа ситуация.
Има ли черен сценарий, при който житото не стига за хляб даже на българите?
Не, няма такъв сценарий. Разбирате, че зърненият баланс при всички положения е вързан, както се казва. Това би засегнало износа, експорта, най-вече, защото ясно е, че никой няма да позволи, а и веднага... ние все пак сме малка държава, намираме се в Европейския съюз, няма как да имаме притеснения за това дали зърненият баланс, така, ще бъде отрицателен, или ще се стигне до недостиг. Това като сценарий не, но наистина тези хора, които... затова казват земеделецът посява, за да може да пожъне. И когато те виждат, че реколтата наистина е много добра, но не могат да влязат заради дъждовете с машините, това вече е...
Има ли други продукти освен житото, където им проблем?
Като цяло то вали навсякъде. Въпросът е, даже чух примерно, тъй като имаше и градушки, че се притесняват хората примерно за гроздовата реколта също с основание. Но както се казва, пред природата всички сме безсилни и наистина дано, така, дано успеят да влязат... но ето тук веднага идва другата тема, която е добре да кажем. Земеделската продукция не се застрахова. Българинът или българският земеделски производител все още не може да се научи, че не бива да разчита само на този над нас, а трябва да вземе съответните превантивни мерки и да застрахова реколтата си, още повече че ние нотифицирахме държавна помощ, която покрива на 80 процента застрахователната премия. Това се случва за пръв път.
Тоест, ако дадеш лев, за да се застраховаш, ще получиш подарък 80 стотинки?
Осемдесет стотинки ти ги поема държавата и това го направиха...
И при тези условия пак не се застраховат?
Пак. Пак... и аз не знам ние, нали, има един виц, за този, на който му трябвало шестица и се молел. Накрая Господ не издържал и му казал да пусне фиша. Аз се опитвам и постоянно на среща със земеделски производители, по медии, ето, и чрез вас в момента, призовавам ги да пуснат фиша. Защото, ако е суша, държавата трябва да плаща компенсация. Ако е наводнение, пак държавата. Но, разберете, това държавата, сме всички ние. Тези пари трябва да излязат от нашето здравеопазване, образование.
Каква част е застрахована?
Много малка, по-малко от 10 процента. Това е, наистина е... Аз правих и среща със застрахователни компании. Няма как, поемаме им 80 процента и много трудно ги караме да се застраховат, а ето я ситуацията като тази.
При добра реколта цените би трябвало да падат на земеделската продукция. Ще стане ли хлябът по-евтин?
Както се казва, реколтата се брои, когато влезе в хамбара, а не когато е на полето. Нека да видим. Не би трябвало да има разлики в цената на хляба. Аз разговарях и с представителите на асоциации на хлебопроизводители. Няма... и ако има някакво движение, то ще е в рамките на стотинки, т.е. няма да се усети.
А има ли пък риск заради драстичното повишаване на цената на природния газ хлябът, други храни да поскъпнат също драстично.
Има една хубава още една тенденция, аз, така, с цифри заливам вашите слушатели тази сутрин, но сутринта при прегледа на печата видях, че за последното пък тримесечие всичко е надолу като потребление с изключение на храните. И това говорим вече не за експортно салдо, а говорим за потребление в България. Единствено при храните се забелязва...
Българинът започва да купува повече храна.
Повече започва да купува и забележете, българско. Защото тук...
Да не се запасяват хората?
Не, не се запасяват. Аз мисля, че...
Започнали са да ядат ли повече.
Тук говорим за потребление на български храни. Не са започнали... Процентът на българските храни е по-голям за сметка на вносните и аз мисля, че това пък е отражение...
Защото са по-евтини?
От една страна, станали са по-конкурентоспособни, така да кажа, дали са по-евтини, но мисля си, че, обръщайки се към добрия стар български държавен стандарт, това даде ефект и хората... Аз разговарях, ето, с млекопреработватели, които ми казаха, че не в процента, а при някои от тях в пъти потреблението на мляко и сирене е нараснало за последния месец. Това е след старта на кампанията за българския държавен стандарт.
Само да приключим с хляба - ще има ли държавен стандарт за хлебните изделия?
Разбира се.
Там какво ще е водещото?
Вижте...
Те какво слагат в хляба тези, които не дават всъщност хляб?
Ами, аз ги питах, миналата седмица ги събрах и ги питах какво слагат. Защото едно време имаше, знаете, бял, черен, добруджа и типов. Това бяха 4 вида хляб, общо взето, истински хляб. В момента има не 4, а сигурно над 40, да не кажа повече, вида хляб и много трудно може да се ориентират дори експерти в бранша. Затова много просто е. Аз им казах, че ние ще върнем тези четирите, а те, ако искат да правят още 400. Нека потребителят да избере. Знаете ли, някои от тях ми казаха "ама сега с новите технологии може да се слагат някои неща, които подобрявали". Аз казах, че българинът сигурно предпочита по-простите неща. Нека да опитаме. Така че ще върнем и БДС за хляба...
Предвиждате 4 вида стандартен хляб - бял, черен, типов и...
Дали са 4 или... аз дадох примера, че 4 бяха стандартите...
Кой беше четвъртият?
Добруджа.
Добруджа.
Четири бяха стандартите в онова време, когато наистина човек се ориентираше много бързо. Ще се опитаме да върнем тези 4, ако искат, и други стандарти да сложат, но нека, както се случи с киселото мляко - вече от две седмици ние имаме стандарт на българското кисело мляко...
Очакванията са, че от другата седмица, поне според заглавията в пресата отпреди 2 седмици, че вече ще са ясни истинските кисели млека по магазините.
Точно така, защото има технологично време от обявяването на стандарта до неговата реализация, така че наистина, предполагам, от другата седмица, а всеки момент ще излезе стандартът и за бялото саламурено сирене.
Това ще го пише на табелки в магазините или как, че отговаря на БДС?
Първо, производителите, които работят по Български държавен стандарт, само те ще могат да използват наименованието българско кисело мляко. Останалите ще трябва някоя от думичките да я махнат.
Това е понеже стандартът е доброволен.
Точно така, той е доброволен.
Ако искат, ще го приемат.
Разбира се. След това ще има лого, лого на Българския държавен... на БДС със съответния номер и тъй като в момента все още само млякото е с този стандарт, когато продуктите станат малко повече, тогава ще направим отделни щандове в хипермаркетите, както в момента са разделени между другото тези от животински мазнини с тези от растителни мазнини продукти.
Това кога го виждате, т.е. да включите и месото без соята?
Работи се в момента. След тази среща... разбира се, темата е дълга за това какво има в кренвиршите, но разговарях и с месопроизводители, и с хлебопроизводители, и млекопроизводители, разбрахме се и очакваме от тях отрасловите стандарти, които отраслови стандарти ще бъдат прегледани от нашите експерти, след което ще ги подадем на Българския институт по стандартизация и след като бъдат готови стандартите, те ще бъдат достъпни, но тук отново подчертавам, доброволни, т.е. няма да задължаваме никого. Но малко шовинизъм нека да има, аз призовавам... знаете, че не бива да спекулираме и не можем да налага форма на протекционизъм на родното производство, но никой не може да ми попречи като български министър на земеделието да призова, и от вашия ефир включително, българските потребители - нека подкрепим българския производител, нека се обърнем към българското, а пък ние ще дадем като държава гаранцията, че то наистина е много добро, да не кажа най-добро.
Няма ли да стане по-скъпо обаче, защото, ако някой е слагал досега соя вместо месо в саламите...
Отговарям ви веднага.
...и като почне да слага месо, ще стане по-скъпо.
Аз ще ви кажа за саламите, но нека да ви кажа, аз питах млекопроизводители, които казаха, че... които работят вече по БДС, и те ми казаха, че оборотите им са скочили в пъти, което означава, че дори и продукт като краен продукт да им е малко по-скъп като себестойност, те ще компенсират това от по-голямото потребление. Така че... а пък и, вижте, в края на краищата, както се казва, за всеки влак си има пътници. Дори да е малко по-скъпо, който може, да си го позволи, но този, който иска да си го позволи, да има тази възможност. А за саламите и кренвиршите, защото това е тема и аз, знаете ли, понеже почти година направихме от управлението, аз казах в началото нещо и вървя, за да го реализирам. Не искам това, което и кучетата не ядат, да го ядат нашите деца. И тук няма политика. Тук наистина, ако това успеем да направим, ако накараме потребителите да четат какво взимат, защото в момента казаха ми продавачи, че все повече клиенти четат и разглеждат, дори и това да направим, само това, това също е голям успех.
Логото листо от звезди за биологичните храни задължително ли е на биологичните храни вече да го има?
Тези, които имат...
Това го представихте тази седмица, затова ви питам.
Представих го, да, защото това е решение на Европейската комисия. Има двугодишен гратисен период, в който производителите на такава продукция трябва да сложат това лого. За тези, които имат претенции, че тяхната продукция е... т.е. и сертифицирана, разбира се, като органична, трябва да слагат това лого, защото тези продукти се прилагат и на отделни щандове, така че аз го представих два дни след решението на комисията, за да имат време и потребителите, от една страна, да свикнат с това лого, а и производителите да могат по-рано, защото колкото по-рано го сложат, толкова по-добре и за двете страни.
Намерихте ли пари за Агенцията за храните при орязването на бюджетите на почти всички ведомства в България? Това важи и за Министерството на земеделието.
Да, ние сме от министерствата с най-голямо орязване - 20 процента, и аз казах едно нещо...
През април казвате, че ви трябват 15 милиона лева, за да направите Агенция за храни.
15 до 20, да, намерихме парите.
Намерихте.
Намерихме от преструктуриране на...
Като заеми или...
Не.
Защото и за такива варианти говорихте.
Просто преструктурирахме бюджетите на службите, които влизат в състава на агенцията, а административната реформа ние дори ще направим по-голям процент реформа от тази, която ни налага бюджетът, за да можем да структурираме, защото реформата в безопасността на храните и създаването на агенцията, както и горската реформа, която ще стартира до дни...
Кога ще има такава агенция?
Знаете, че тя мина преди две или три вече седмици на Министерски съвет, в момента е в Народното събрание, мина през две комисии, предстои последната комисия, след което влиза в зала и да се надяваме... Тъй като в комисиите единодушно, и аз за пръв път виждам такова нещо между другото, единодушно и в двете комисии, които мина досега - финансовата и земеделската, се гласува от всички депутати.
Тоест очаквате преди ваканция на парламента да имате вече закон за тази агенция?
Очаквам преди ваканция да се гласува, да, по-скоро да гласуват стратегията. А ние, тъй като не чакаме, има три работни екипа, единият е по администрирането, другият е по законодателството и третият е по финансирането на агенцията, които работят. Съвместно с колежката Борисова, министърката на здравето, издадохме заповед до регионалните си поделения, които също по места работят, за да може да се структурира, тъй като става въпрос за, нали, намиране на най-подходящата сграда, съответното оборудване.
А те какво ще правят? Няма ли да дублират това, което прави ветеринарно-санитарният контрол, това, което правят центровете по здравеопазване?
Ами, понеже се дублираха част от функциите...
ХЕИ, което прави.
Дублираха се част от функциите, затова решението е, за да няма дублиране, за да има единен контрол от обора или от полето до нас, ще правим...
Тоест всички тези агенции и структури изчезват...
Значи, аз казвам, ще ги повторя, от страна на Министерството на земеделието влизат Националната ветеринарна служба, фитосанитарният контрол и службата за зърното и фуражите, а от страна на Министерството на здравето влиза тази част от РИОКОЗ, който контроли, или ХЕИ старото, която контролира храните. Така че това ще бъдат структурите. Няма да има дублиращите звена. Дублиращите звена бяха не само контролни. Дублираща беше и администрацията.
Тоест това, което иска десницата, след малко ще говорим и с Иван Костов, вие давате пример как от 4 правиш едно.
Точно така. Ние даже разговаряхме с г-н Костов. Той иска да отидем още по-далеч в реформата, поделенията да не бъдат 28 регионалните, а да бъдат по-малко, но аз се опитах и на него да обясня, че нека поне в началото да бъдат 28. Ще отидем и натам, както между другото направихме лабораториите. Имаше 28 лаборатории в системата на ветеринарната служба, горе-долу толкова и в системата на здравето, които контролираха храните. С моя заповед останаха шест, т.е. вървим към такова окрупняване по-скоро или да кажа оптимизиране на разходите.
Заговорихме за пари, ще има ли проблем с плащания например на заплати, с издръжка на звена във вашето министерство или други ведомства към него? Вчера "Напоителни системи" протестират при вас заради неплатени заплати.
Да, аз щях да кажа защо те протестираха. Има забавяне от два месеца при тях, а защо има забавяне...
Те са дружество обаче.
Те са търговско дружество. Миналата година по същото време или малко преди това бившият министър е разпоредил безплатна поливка на стойност 5 милиона лева и сега тези 5 милиона лева няма как дружеството да ги събере, защото ние не можем да отидем при потребителите и да кажем сега "я плащайте след една година". Това е все едно, че да ви подаря нещо за миналия ви рожден ден и на следващия да кажа "я си ми го платете". Но тези 5 милиона наистина те са невъзвръщаеми и търсим начини да ги компенсираме. За съжаление те имат още едно вземане. Един дълг има "Кремиковци" към тях на същата стойност, почти 5 милиона, така че дълговете на търговското дружество "Напоителни системи" са над 10 милиона и въпреки това...
Ама вие нали не можете да им ги дадете обаче от държавата, защото това ще е държавна помощ по правилата на Брюксел.
Не, не, категорично. Вижте, аз вчера се опитах да обясня, идвайки при мен представители на "Напоителни системи", че дори и да ги имаме, а друг е въпросът, че ние ги нямаме, няма как държавата в лицето на министерството да даде тези пари в бюджета на едно търговско дружество...
Какво ще правят, къде ще намеря...
Но въпреки всичко заедно и с колегата Дянков, и с колегата Цветанов, тъй като... нали, Цветанов е председател на тази комисия, която наследи министерството на бедствията, търсим варианти и те биват ангажирани като търговско дружество с възстановяване на пораженията от наводненията, така че дори със забавяне, да, дори със забавяне от два-три месеца те си получават заплатите и ще си ги получат до края на тази месец за април и май.
Преди да приключим темата със зърното, с която започнахме, доплащанията за зърнопроизводители, осигурени ли са по 28 лева на декар площ за тази година, нали това е сумата?
Точно така, осигурени са...
От които 10 са от държавата, от България, 18 от Европейския съюз.
Точно така, малко повече, 18,50 са от Европейския съюз, а 10 са от държавата. Европейските са гарантирани, както казват "гаранция - Франция", а пък българските ги гарантирахме с меморандум, който подписахме. Те ще бъдат изплатени също за реколта... т.е. за кампания 2010 по 28,50. Нотифицирахме и помощта за животновъдите, които ще получат отново на глава добитък, каквото се случи миналата година. И понеже заговорихме за пари, да кажа, че тази кампания за 2009 ние успяхме да я изплатим месец и половина преди крайния срок на 100 процента и бяхме първата държава в Европейския съюз, успяла да усвои на сто процента директните си плащания.
А догодина колко ще е субсидията, пак ли 28 лева?
Всяка година нараства с 5 процента, това е залегнало в договора ни за присъединяване. Така че миналата година те получиха около 24,70 мисля, че беше, сега получават 28,50...
Тоест ще мине 30?
При всички положения ще мине, а ние настояваме като политика, като страна - членка на Европейския съюз, това изравняване да не продължава, както е, така, стъпаловидно, а по-бързо да се изравни, на новите страни с тези от... по-стари страни членки, преди крайния заложен период във връзка с икономическата криза. И между другото имам чуваемост, тъй като новият комисар по земеделие Дачиан Чолош, който между другото е представител на Румъния, го постави в своята програма като приоритет.
Тютюнопроизводителите - цитират ви да сте казали след Министерски съвет тази седмица, че само наркотиците са по-рентабилни от тютюна. Защо тогава им давате субсидии на тютюнопроизводителите?
В момента това, което получават на декар като добив, единственото, което може да е като себестойност повече, ако наистина садят марихуана, но това няма как да се случи, аз, разбира се, го казах в кръга на шегата. Тютюнопроизводството, и тук нека много ясно да го кажа, трябва силно да се говори, това е отделна тема, всички ориенталски тютюни до последния килограм се изнасят, има дефицит. Аз получих предложение от една голяма компания да изкупи всичкия тютюн, който се произвежда през следващите 10 години. Такава оферта в България за нищо не е правена никога.
Тогава защо престанахте... всички трябва да плащаме нещо, което искат да им платят...
Защото... Спираме, това е последната година и нека да кажа една сума, тъй като вчера ДПС отново ни в клин, ни в ръкав прочетоха някаква декларация в парламента...
Те възразяват за това, че сумата не била фиксирана, пишело до 116 милиона, и че не е определен срок за изплащане.
Аз ще им я кажа, да, и ще кажа защо пише "до". Пише "до", защото точната сума е, цитирам я - 115 милиона 955 хиляди 510 лева и 20 стотинки, да не им я повтарям, дано са я запомнили...
Защо не я написахте нея...
Защото не може, тъй като обработват се данните и може да има разлика от примерно хиляда лева, няма как да фиксираме точно. Написани са до 116 и тези, които ги казах, без малко 116, ще бъдат изплатени веднага, заредена е програмата, в момента, в който се обнародва в Държавен вестник и ние получим транша от Министерството на финансите, ще бъдат изплатени. Така че да спрат да спекулират. Но аз искам тук да сложа точка с тази година, тези 116 ще отидат по най-бързия начин при тях. Какво правим обаче оттук нататък.
Чакайте, преди да кажете какво правите, а какво отговаряте пък на десницата, която остро възразява срещу това да се дават 116 милиона, и то на фона на това, което вие казахте преди малко - че пазар за тази продукция си има.
Възразявам, защото секторът не е преструктуриран. А между другото да кажа, че това са средства за реколта 2009. И какво решаваме да правим от 2010? Оттук натам средствата по този начин спират, няма да се плаща нищо на килограм тютюн. Оттук натам ние търсим ресурс, както останалите страни като Гърция, Италия, Испания, които има същия проблем, ресурс да дадем пари, но не за тютюн, а срещу реформи. И това правим, ние нотифицирахме държавна помощ, с която ще даваме на земеделски стопанства, а не на килограм, разбира се, на базата на референтни три години назад, ако те са се занимавали с тютюнопроизводство, да им дадем средства, за да могат да преструктурират бизнеса. Това им даваме.
Ама аз не мога да разбера защо трябва да преструктурират нещо, което вие казахте, че за 10 години напред има пазар.
Защото... давам веднага пример. В момента те, да кажем едно многолюдно семейство, всички гледат няколко декара и разчитат на тези няколко декара. Ние искаме да им обясним, че те могат да гледат няколкото декара, но не да го гледат 10 човека, а само двама, а останалите осем с тези пари, които ще получат, трябва да се занимават с нещо друго. Даваме им и алтернатива като земеделие, и алтернатива като заетост. И тук е много важно, това не е игра на думи. Алтернативата на заетост е много важна - вкарваме средства целенасочено в тези райони по програмата за развитие на селските райони и веднага ще дам един пример, аз съм го давал и друг път. Община Сатовча, която е най-големият производител на тютюн, получи договори по Програмата за развитие на селските райони на стойност 23 милиона лева, при условие че годишният бюджет на същата община е 4 милиона и половина. Тоест те получават близо четири пъти повече от бюджета си, годишния, за да могат тези пари да влязат в тази община като алтернатива на заетост. След междинната оценка на същата Програма за развитие на селските райони ние ще създадем и специална мярка, която мярка ще подпомага тези райони, тези селски общини, които се занимават с тютюнопроизводство, за да могат наистина да имат някаква заетост и някакво ново препитание за тези хора, защото всички казват "нека се преструктурират", но структурна реформа на бизнеса, реформа на начина на живот не става без пари. Само за сравнение, ние сме предвидили за две години 143 милиона, Гърция е предвидила за същия период 700 милиона евро, ние 143 милиона лева, разликата е огромна.
Те пък откъде 700, те... цял свят им събира пари да им...
Европейски. Вижте, те са успели да преструктурират тази програма за селските райони, за която говоря, нашето правителство, предното, е проспало това време и са изпуснали този шанс, защото тогава заради Гърция са можели да разрешат и на България. И сега ние вървим по стъпките на Гърция, но със закъснение от няколко години и аз на всяка среща, като видя комисаря по земеделие, с това започвам разговора и пазарлъка с него. Така че мислим, ще го направим, за съжаление ДПС управлява този сектор 8 години, цялата власт беше в тях - и изпълнителна, и законодателна, и каквото се сетите, не направиха нищо.
А ще закриете ли фонд "Тютюн" след последните субсидии?
Да, закриваме го, категорично.
Защото сега сменяте... е подал оставка старият шеф, сменяте го пък, а пък говорехте, че изобщо няма нужда от такъв фонд след даване на субсидията.
Сменихме стария шеф, като оставихме главния секретар да изпълнява длъжността до...
До изживяването на този фонд.
В момента, в който изплатят субсидиите, тези 116 милиона, фонд "Тютюн" се закрива. И това е част от административната реформа на Министерство на земеделието, която. .. Вчера имаше заседание на Съвета за административна реформа и се оказа, че половината от административната реформа ще я извърши Министерство на земеделието. При нас ще бъдат съкратени около 1700 човека, в системата. . .
Тоест искате да кажете, че от цялата българска администрация половината от това, което ще се реформира, е в земеделието.
Ами, точно така се случва, защото. . . аз казах и на министър Дянков, че поемам тази отговорност. Закриваме цели структури. Примерно агенцията по хидромелиорации я закрихме и я направихме. . . по-скоро я направихме дирекция. Същото ще. . .
Тази агенция не е ли, която отговаря за водите за. . .
Не, "Напоителни системи" отговарят.
А, това е "Напоителни системи", няма нищо общо с наводненията. . .
Те имат общо с наводненията, но нека да станат дирекция. . .
Не поддържат ли нещо язовирите. . .
Не, язовирите се поддържат от "Напоителни системи", няма страшно. Агенцията по градушките. . .
Не, въпросът е, че и възражения веднага ще. . .
Имаше възражения. Агенцията по градушките също в момента има ликвидатори, които го правят. . . т.е. ликвидират агенцията. . .
А като дойде градушката, кой ще я бие?
Като дойде - стрелят, а догодина ще плащат застрахователите, за да стрелят, а не държавата. Защото, вижте сега, в момента държавата плаща да стрелят срещу градушката, която пази гроздето на някой. Ами, вие ако нямате грозде, защо да плащате? Няма логика. Значи, този, който иска да му пазят гроздето и да стрелят по. . . градушките, ще се застрахова, застрахователите ще направят отчисления и ще си платят. Това е формулата в цял свят.
А, и ще се стреля там, където има. . .
Ако искат, не да стрелят, ами със самолети да летят, въпросът е, че няма да плащаме аз и вие, ако ние нямаме земеделска продукция. Просто няма как държавата да поеме този. . .
Друго какво ще закриете?
Фонд "Тютюн" го закриваме. Окрупнявам, както казах, общинските служби и ще ги направя. . . те са в момента 254 и ще бъдат намалени поне с една трета.
Тоест вие давате. . .
Но ще останат офисите. . .
. . . давате аргументи на това, което също твърдят от десницата, че общините може да са по-малки, по-малко. . .
Разбира се, че ги давам. Аз винаги съм го подкрепял това, че могат да бъдат. . . и ние изпреварваме, докато решат да направят административна реформа, ние обединяваме. . . Има общини, които са на 10 километра една от друга. Давам пример, да кажем, Козлодуй - Хайредин. Ами, защо трябва да има общински служби и в двете и там да има началник с кола, със секретарка? Ще остане на едното място, да понамалим шофьорите, секретарките. Разбира се, няма да дойде от това голямата икономия и това няма да бъде направено за сметка на обслужването на хората. Но наистина вървим по този, защото отнякъде трябва да се тръгне.
Какъв е мащабът на проблема с нелегалния внос на зеленчуци и плодове от Гърция, Турция, Македония?
За Гърция веднага да кажа, че е по-различно, той не е нелегален, защото това е свободен пазар. Тоест Гърция можем да я изключим от това определение. По отношение на Турция и Македония. . .
Те пак продавали, обаче без да плащат данък и затова. . .
Това е друг проблем, нали, но ако го квалифицираме. . .
Слагат щайгата. . .
Те крадат от ДДС-то. Ние подготвяме, не искам да давам анонс в ефир, но подготвяме нещо, което ще спре това.
С кой, с Цветан Цветанов?
Не, не, не, подготвяме нещо, не е акция, подготвяме законодателни. . . т.е. наредба, която ще реши този проблем. Но да не говоря предварително.
Нищо, кажете. Казахте "А", кажете и "Б".
Вижте, подготвяме начин да пресечем тази далавера с ДДС-то, защото няма как да внасят домати. . .
Тя каква е далаверата точно?
Далаверата е внасят ги и декларират, че са ги купили по 2 стотинки и плащат ДДС върху 2 стотинки. Е няма домати или дини по 2 стотинки. Такова нещо няма. Но сме му намерили. . .
Какво, ще сложите. . . То не става ли с някакви минимални прагове примерно. . .
Ами, нещо подобно, но нека да не го говоря. . .
. . . като с осигуровките. . .
. . . все пак друго министерство е водещото в този случай. Но идеята сме я дали. . .
На финансите.
Да, работят екипи и когато е готово, ще го обявим. Другото обаче, което правим. . .
А с Македония и Турция?
С Македония и Турция. Имаме, така, оплаквания и от Македония, и от Турция вече. Засилвайки контрола, рязко намаля вносът, особено от Македония. Даже мисля, че техни представители бяха разговаряли с моя заместник-министър. Целият човешки ресурс на фитосанитарния контрол и на ветеринарната служба са вдигнати, както се казва, на крак и са на тези две външни граници. Контролът е драконовски и това веднага се отрази. След като потреблението на българските хранителни продукти, в това число и зеленчуци, нали, се повишава, въпреки спада изцяло на потреблението, мисля, че това дава резултат. . .
Продължавате ли да настоявате собствениците на земя да са длъжни първо да я предлагат на арендатори? Кое е по-важно впрочем за вас от двете спорни поправки -тази възобновяемите енергийни източници да не се слагат на плодородни земеделски земи или тази за ограниченията при продажбата на земя?
Отговарям. То фактът, че Министерството на земеделието е вносител на това, което първо казахте, за забраната за разполагане на възобновяеми енергоизточници на земя от 1 до 4 категория, това е наш законопроект, така че. . . И първо по него, ако позволите, да кажа. Аз смятам. . . тъй като има дебати, разбира се, и тук мнението е поляризирано, да кажа, че ние не лишаваме от възможност в България да се изграждат такива перки, фотоволтаици и тем подобни, просто искаме най-плодородната земя, българската земя от 1 до 4 категория, която е 47 процента, т.е. 53 процента е другата, на която могат да разполагат каквото искат, да остане за земеделие. Защото, вижте, имаше изказани доводи, че щели сме да загубим примерно 100 милиона като инвестиция. Ами, само годишно ние получаваме над 1 милиард като субсидии върху същата земя, ако е за земеделие, а не за перки. Така че финансовия въпрос тук не го коментирам. Но най-важното е да запазим земята си стратегически за годините напред, защото след 20 до 50 години максимум ще има страхотен проблем. В момента вече се говори за така нареченото фууд секюрити или хранителна сигурност. Има недостиг на храни в световен мащаб. Тази тенденция в контекста на глобалното затопляне се разширява. Много арабски страни вече, включително и Израел, се ориентираха и търсят инвестиции в земя. . .
Вие бяхте в Израел в началото на юни.
Бях в Израел. . .
И те искаха да купуват от държавната земя на България. . .
Не точно това. Искат по-скоро да инвестират, защото те няма как да купят, но искат да инвестират в съвместни проекти - и хидромелиоративни проекти, и за обработка на земята. Предстои ми посещение в Кувейт и Катар. Тъй като премиерът беше там, интересът е много голям. Така че, вижте, ние ще предложим нашата земя, ако искат да дойдат инвестиции от тяхна страна. . . но ясно е, че това е нещо, което не може да се вдигне и да се тръгне.
А по другата тема - за собствеността. . .
По другата тема. . .
Имаше един доста остър коментар в четвъртък, сигурно сте го видели, на Института за пазарна икономика в "24 часа". Нарича такава промяна безумна и дава, честно казано, един доста разумен пример - да искаш да продадеш земята на братовчед си и министърът да каже: не, няма да я продадеш на твоя братовчед. . .
Не, не ме бъркайте. . .
. . . да, извинявайте, министърът. . . имам предвид държавата да каже: няма да я продадеш на братовчед ти, ще я продадеш на наемателя си.
Сега, да кажа, че този спор е в парламента, т.е. това е законодателна инициатива не от администрацията, а от депутатите.
Да ви кажа, миналата седмица включих един депутат от ГЕРБ, вносител, на който цялото му семейство има огромни земи, които арендува в Бургас. Някак си не звучи много ти да имаш интерес, нали, като арендатор и сам да предлагаш това. . .
Вижте, тъй като аз смятам. . . наистина много голяма полемика има по този въпрос. Надявам се полемиката да се проведе без емоции в Народното събрание. Все пак законът е минал първо четене, мисля си, че сега там е мястото да се проведе полемиката. В края на краищата смятам, че те ще намерят разумното решение.
Вие сте на една по-умерена позиция. . .
Знаете ли. . .
Готов сте и на едното, и на другото решение.
Сега, разбирате, че интересът, от който аз се водя, е да се обработва по най-лесния начин земята, тоест да не се създават излишни пречки пред обработката. Ако доводите, че по този начин ще се улесни обработката на земята и арендуването, надделеят, аз съм склонен да го подкрепя. Ако обаче обратните доводи вземат връх. . . в края на краищата каквото решат депутатите. Ние като администрация правим възможно най-лесния начин на обработка и ще внесем. . . ето, примерно, мога да го анонсирам при вас. Тъй като те са задължени да имат нотариална заверка на договорите, а това са над 1 милион договора всяка година, ще предложим тези заверки да се правят служебно в службите по земеделие, т.е. да спестим и като харч, и като разкарване това на земеделските производители.
Отразяват ли се на износа на земеделски продукти, на вино споровете по енергийните проекти с Русия?
Ами, нямам такова наблюдение или такива констатации. Аз наскоро, тръгвайки за Виетнам, ме хвана облакът и се наложи да стоя два дни в Москва, просто инцидентно, не можах да продължа за Виетнам и се върнах. Но два дни стоях, срещнах се, просто оползотворих тези непланирани два дни. Доста голям интерес има към българската земеделска продукция, консервна промишленост, вина. Невероятна носталгия към тези продукти. Въпреки, вижте, изобилието. . .
За нас те са известни с това, че като някой ги ядоса, веднага вдигат мита, пречат . ..
Няма това нещо. Напротив, има подадена ръка от тяхна страна и работим да се реализира. И не само по отношение на Русия, а и на бившите съветски републики също. Това е много важно. Ако успеем да се върнем на тези пазари, мисля си, че всичко, което изнесем, там ще бъде реализирано.
Имате ли позиция по. . "24 часа" днес пише, че няма да има затвор за мъчителите на животни, че отпадат предложените 3 години затвор и 15 хиляди лева глоба за душманите, както пише вестникът?
Сега, знаете ли, някак си ние като общество много се влияем от инциденти. Законопроектът ние го внесохме, но той беше внесен, когато осакатиха кучето Мима. А пък сега се случи, че отхвърлянето съвпадна с обратното - това, че едно дете беше нахапано. Мисля си, че някак си трябва да седнат и двете страни на масата и да се намери компромисно решение. Не може в никакъв случай да се позволява или да се толерира жестокост към животните, но в същото време трябва да се намери трайно решение на проблема с бездомните кучета, защото пък и тяхното място не е на улицата. Знаете ли, наближава крайният срок, който имат общините, имаха 3-годишен гратисен период. Много са малко общините в България, изтича в януари 2011 година. . .
За какво?
За решаване на проблема с бездомните кучета. Законът беше приет преди 2 години и половина, Законът за защита на животните, който третира този проблем, и даде на общините 3 години. Общините нищо не направиха, в голямата си част, разбира се. Или ако пък някоя община прави, примерно Софийска община като голяма община и с ресурс се опитва да направи нещо, съседните като не правят, или като не се решава проблемът с домашните, с регистрацията на домашните, като цяло този проблем не се решава. Но наистина решили са го всички европейски страни, крайно време е да го решим и тук.
Докъде са делата за царските гори? Ще използвате ли решението от Пловдив за двореца "Кричим" да си вземете изобщо горите за държавата?
Знаете, да припомня на вашите слушатели, че подадохме иск точно с такова искане - да си вземем всички гори обратно.
Абсолютно всички.
Абсолютно всички. Първоначално вариантът беше да поискаме само, тъй като имаше мнение, така, че са наддадени 4500 декара. . .
Останах с впечатление, че искате само за наддавани. . .
Не, внесохме иск да си вземем всички.
И ще се позовете на този. . .
Не на този казус.
. . . на този прецедент.
Не, не на този прецедент, тъй като делото. . . даден е ход на делото преди няколко месеца и няма как да се позовем на това.
Не, там съдът приема, в Пловдив, че не може директно по силата на конституционно решение да се възстановява каквото и да е.
Вижте, аз ще се въздържа от коментар, тъй като съдебната система е много чувствителна и утре не искам да излезе някъде с коментар, че. . .
Й влияете.
. . . аз съм се опитал да влияя по някакъв начин. Като администрация ние внесохме иск за всички. Какво ще реши съдът, това е друг въпрос. Надявам се обаче да реши, за да сложи точка на този спор и коментари. Така, ще приемем каквото и да е решение, но наистина нека да има решение.
А има ли сеч в горите на Сакскобургготски?
Има мораториум върху сечта.
Е, то мораториум има, ама спазва ли се?
Спазва се мораториумът, спазва се. Даже в момента получихме сигнал, че може би така сме отишли в другата крайност, забранявайки всичко, а трябва да се извършва санитарна сеч във всички гори. И съвсем скоро аз ще разговарям с негови представители санитарната сеч да е разрешим. . .
Негови, на царя, на Симеон Сакскобургготски. . .
Да, хора, които стопанисват, разбира се, горите. Ще разрешим санитарната сеч, за да може да не боледува гората, тъй като ако този процес се проточи в годините. . . гората все пак е жив организъм и трябва да има съответните мероприятия в нея.
Добре. Трябва да свършваме. Холандия или Испания утре вечер?
Пожелавам си наистина един спектакъл, голям спектакъл. Фен съм и на двата отбора и ми е трудно така да кажа. Нека, както се казва, по-добрият победи, пък ако ще той да е Испания.
Значи сте за испанците.
Да.
