Израелският премиер Бенямин Нетаняху с нетърпение очаква по-топло посрещане от президента Барак Обама в Белия дом, след като отношенията им стигнаха най-ниската си фаза заради израелската заселническа политика. Очакван в Белия дом за преговори, отложени преди месец заради кървавия рейд над флотилията с помощи за Газа, Нетаняху ще може да насочи вниманието към набелязаните - макар и с молив - точки от списъка на Обама с желаните стъпките към мира.
Нетаняху и Обама ще бъдат "достъпни за снимане". На последната си среща през март двамата се държаха сдържано, което създаде впечатление за хладно отношение от страна на президента в израз на неодобрението му към изграждането на израелски селища върху земя, която палестинците искат за своя държава. Тогава нямаше възможност за снимки заради пламналия конфликт около селищата, но говорителят на Белия дом Робърт Гибс каза, че този път ще има "снимки на воля", обичайните изявления на президента, ще има и гостуващ лидер за репортерите в Овалния кабинет.
Подобно на Вашингтон, Нетаняху ще огласи желание израелско-палестинските преговори да прераснат в преки срещи, които да заменят сегашните мудни "непреки разговори" с посредничеството на пратеника на Обама за Близкия изток Джордж Мичъл.
"Надявам се и вярвам, че основната част от дискусиите ми с президента Обама във Вашингтон ще се съсредоточат върху това как незабавно да се започнат директни преговори между Израел и палестинците", каза Нетаняху.
"Аз съм готов да се срещна с палестинския президент Махмуд Абас на произволно избрано място" и днес, и утре, и в вдругиден, заяви той при отбелязването на Денят на независимостта на САЩ в дома на американския посланик.
Гибс каза, че Нетаняху и Обама ще обсъдят "необходимостта и надеждата за бързо постигане на преки преговори", ще обсъдят регионалната сигурност, въпроси от двустранен характер и настъпилата наскоро промяна в израелската политика в Газа с облекчаването на блокадата по суша на контролираната от Хамас ивица.
В резултат на възмущението по света заради смъртта на деветима турци, загинали на 31 май при щурм на израелски командоси на кораб с помощи за Газа, Нетаняху обяви, че в Газа ще могат да се внасят всякакви стоки с изключение на оръжие и материали, които биха могли да послужат за направата на оръжие.
В послание, което Нетаняху не би могъл да пренебрегне сред задълбочаващата се международна изолация на страната му, Обама даде ясно да се разбере, че смята ситуацията в ивицата Газа за "недопустима".
Използването на по-мек тон към Нетаняху би могло да е в политически интерес на Обама, след като Вашингтон се разгневи на огласените от Израел на 9 март (при посещение на американския вицепрезидент Джо Байдън) планове да построи още 1600 заселнически жилища на Западния бряг, които да присъедини към Ерусалим.
На фона на наближаващите избори за Конгрес през ноември и надеждите на президента да предотврати големи загуби за неговата Демократическа партия, Обама се грижи Израел да се ползва със силната подкрепа на законодатели и избиратели.
Той нееднократно заяви ангажимента на САЩ към сигурността на Израел и контролирането на иранската ядрена програма, чиято цел, според Израел и Запада е, производството на атомно оръжие - въпрос, който, както казаха израелски представители, ще заема важно място в дневния ред на двамата лидери.
Една от опциите, които Нетаняху и Обама може да проучат, е удължаването след септември на 10-месечния мораториум върху строежа на нови жилища в еврейските селища на окупирания Западен бряг - временно замразяване на строителството, договорено под натиска на Обама.
Това обаче можа да създаде напрежение в управляващата коалиция на Нетаняху, включваща ключова крайнодясна партия, а палестинците, на свой ред, не дадоха публично знак, че това би било достатъчно да ги склони да участват в по-интензивни преговори за създаване на държава, допълва БТА.
"Можем да говорим за пълноценен мирен процес и да пристъпим към преки преговори само ако има напредък по въпроси като границите и сигурността", каза палестинският главен преговарящ Саеб Еракат.
Палестински представители казаха, че това води след себе си определянето на границите на бъдещата палестинска държава - включително размяната на територии с Израел - в очертанията отпреди войната през 1967 г., при която Израел завладя Западния бряг и ивицата Газа.
За палестинците това означава израелските войски и пътни блокади да бъдат заменени от международни сили в ключови райони.
Нетаняху, от своя страна, се съобразява със собствените си десни избиратели и колеги от партията Ликуд, настоявайки Източен Ерусалим, който палестинците искат за своя столица, да не бъде включен в мораториума над новите строежи на Западния бряг.
В навечерието на предишните преговори с Обама той предизвикателно заяви, че Ерусалим, който Израел смята за своя столица, "не е селище". В Източен Ерусалим обаче от месеци не са строени нови еврейски домове, нито пък са били разрушавани палестински жилища.
Онова, което се случи напоследък, е че комисията по планиране в израелската община в Ерусалим одобри проект за парк, предвиждащ разрушаването на 22 палестински жилища, построени без разрешителни, каквито според палестинците е невъзможно да получиш.
Поради международното порицание, предизвикано от проекта, обаче градските власти заявиха, че събарянето на жилищата не се предвижда в най-близко бъдеще.
Това ще е петата среща на Нетаняху с Обама, откакто преди 15 месеца той стана президент. След Вашингтон израелският премиер ще посети и Ню Йорк за среща с ръководителите на американската еврейска общност.
