Национален литературен конкурс на името на големия плевенски писател, поет и журналист Петър Ковачев обявява за първи път Община Плевен. Конкурсът е под патронажа на кмета Найден Зеленогорски, инициативата ще се провежда веднъж на две години.
Съгласно статута в конкурса, участие могат да вземат лица над 16-годишна възраст в направленията: поезия /стихотворение/, кратък разказ и есе. За участие се допускат само произведения, които не са публикувани. Срокът за изпращането им е 30 септември т.г. Творбите ще се оценяват от тричленно жури, което ще се определя за всяко издание на конкурса. Авторът, определен за носител на Националната награда „Петър Ковачев" във всяко направление, получава парична премия в размер на 500 лева и диплом от Община Плевен.
Церемонията по награждаването ще се състои през месец декември 2010 год.
Петър Ковачев е малко или почти неизвестен за плевенчани поет и писател. Приживе той рядко печата своите произведения, но когато си отива от тоя свят, се оказва, че не са малко хората, които осъзнават колко значим и дълбок е той като личност и автор.
Роден е на 4 юли 1941 год. в с. Реселец, Плевенско. Баща му - Христо Ковачев, е директор в местното училище и в своите дела е истински възрожденец. Петър Ковачев започва своя литературен път още като ученик в сп. „Родна реч", където публикува разказа си „Легенда за овчаря" (кн.8/1957 г.). В централния литературен печат дебютира по време на следването си в СУ „Климент Охридски". С разказа си „Момче в бързея" е забелязан от критиката и печели годишната награда на в. „Студентска трибуна". Участва активно в студентския литературен кръжок „Димчо Дебелянов", публикува разкази и очерци във в. „Софийски университет", „Студентска трибуна", „Учителско дело" и „Литературен фронт". Като журналист в културния отдел на плевенския вестник „Септемврийска победа" (1966-1967) публикува разкази, очерци, литературнокритически етюди, рецензии, творчески портрети.
Времето от 1972 до края на живота му е свързано главно с работата му като драматург на кукления театър в Плевен. През този период Петър Ковачев написва пиесите „Маминото детенце" и „Законът на джунглата", драмата „Стая №304, поставя авторски театрални миниатюри.
Поетическото творчество на Петър Ковачев датира от последната година и половина от живота му, когато вече е тежка болен. Разказите му са събрани за пръв път в книгата „Отива си денят" от Димитър Коруджиев и Атанас Свиленов. Повечето от тях са публикувани в литературния печат. Други - като „Ястребно", „Нещо щеше да му бъде", Центърът на света", „Зъмя" и „Светът, ако той се изправи" - не са печатани от Ковачев приживе. В „Отиде си денят" те публикуват по последния, редактиран от автора вариант, намерен в архивите му.
Навръх Коледа на 1981 год. Петър Ковачев си отива от този свят.
