Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков в студиото на "Седмицата":
Вие всъщност сте министърът на интернет.
И на интернет.
Много актуален тази седмица от най-различни гледни точки. Трябва ли според вас интернет да бъде вкаран в избирателните закони, за да бъде контролиран и той преди избори?
Ами, вижте, това, което смятам, че трябва да бъде наистина контролирано, това са нещата, които се пишат в информационните сайтове, тъй като това своего рода е една медия, и то медия, която набира сериозна популярност, но...
Влизате в голямата дискусия - информационен сайт ли е блогът, например на Александър Цветков, който много хора харесват, четат, коментират в него и се чете например повече от един сайт, който се води медиен, информационен.
Не, това, което аз смятам, че трябва да е ясно, е, че правилата, които важат за всички медии, говоря за етичните правила, те също би трябвало да важат и, разбира се, за тези информационни сайтове. Но това, което се коментира, това, което се пише във форумите, това, разбира се, е право на хората, които активно участват в дискусията, да изразяват своето мнение и това не е лошо.
И ако по повод на статия за изборите някой напише нещо под тази статия, с което се засяга друга страна в изборите, друг кандидат в изборите, ще трябва ли да се осигурява веднага право на отговор?
Не, според мен всеки гражданин, който пише във форумите, в блоговете, може да изразява своето мнение съвсем свободно и това не е никак лошо. Аз не виждам проблем в това. Проблем е, когато едно такова мнение, едно такова изказване или някаква информация, непотвърдена, вече бъде тиражирана и цитирана и т.н. Аз пак казвам, трябва да се съблюдават нормите, които и нормалните медии, говоря нормални, имам предвид, разбира се, радиа, телевизия, вестници, спазват. Такива норми трябва да бъдат спазвани и от тези сайтове.
Да, обаче хората се чувстват много по-свободни в интернет. Опитвам се да изясня каква е вашата позиция - повече за свободата или повече за контрола? Например, ако не беше анонимността в интернет, ние нямаше да знаем, че матурите са издадени. Ако не беше свободата в интернет сайта "Дарик нюз", където един анонимен човек качи снимка от скайп, където личеше, че тези матури са били обявени още предната вечер. Очевидно, че никой няма да седне с трите си имена да го направи това.
Точно така. Затова аз смятам, че коментарите и информацията, която се пуска в интернет, трябва да бъде свободна, трябва да не бъде по този начин цензурирана, защото това на практика е един коректив на всички действия и на властта, на администрация, на опозиция, на каквото щете.
Трябва да остане анонимна.
Аз смятам, че... аз смятам, че тази свобода не би трябвало да се отнема от гражданите. Това е мое, така, лично убеждение. Не смятам, че трябва някой да се плаши от критика или пък от информации.
А каква е позицията ви по спора за виртуалната библиотека chitanka.info от тази седмица? Също се разгоряха страшни дискусии.
Въпросът...
Дали е по-важно да можеш свободно да четеш, това е всъщност като спора за музиката, да имаш достъп до културните достижения...
Това е темата за авторското...
... или да плащаш.
... авторското право. Разбира се, може би, така, балансът и истината е някъде по средата, но това е една много широка тема.
Според вас правилно ли затварят? То най-интересното е, че те го затварят, но той веднага се появява през някакви платформи другаде този сайт, където вече нашите власти нищо не могат да направят, което показва донякъде безсмислието, може би опровергавано от примери като Северна Корея, че има шанс да се справиш със свободата в интернет, като няма интернет населението ти, но...
От една страна, законите са затова - за да се спазват. Авторското право, разбира се, ние не можем да отречем авторското право и неговия смисъл, мисля, че тук сте съгласен с мен. От друга страна, свободата в интернет не трябва да бъде ограничавана до такава степен, че да не може хората да обменят нищо по интернет безконтролно. Затова казвам, че това е една много широка тема и много внимателно трябва да се работи по тази тематика, за да не се ограничат свободите на хората. Нещо, за което мисля, че всички са се борили достатъчно много.
Вие отговаряте до 2011 над милион и 300 хиляди жители на България в малки селища да имат бърз достъп до интернет. Колко имат в момента?
Ами, вижте, в момента огромната част от малките населени места, говоря за хиляди села, нямат въобще нито един доставчик на интернет при тях.
Интернет няма.
Да, буквално няма интернет.
Каква част от населението на България...
Това е една много сериозна...
... е без интернет?
Това е една много сериозна диспропорция. Защо е такава диспропорцията? Ще дам само един пример. София например е в топ 10 на качествен интернет в света, град София.
В света?
В света, да. Наистина звучи изненадващо, но това е едно проучване на неправителствена организация, небългарска, и София се нарежда на 10 място в света по качествен интернет и по лесен достъп до интернет. Същевременно хиляди населени места в България нямат нито един доставчик на интернет. Това, разбира се, може... има своето обяснение, защото в тези малки населени места има съответно малко жители, инвестициите са нерентабилни и там частният сектор не проявява интерес да инвестира и да осигурява този интернет. Затова този ангажимент ще бъде поет от държавата. Това ще бъдат инвестиции, които са нерентабилни, една инфраструктура, която ще изгради държавата, така че да може да стимулира доставчиците на интернет и всъщност потреблението на интернет до...
Пак кабелен интернет ли ще бъде или?
Да, кабелен интернет ще бъде. И такава инфраструктура трябва да бъде изграждана.
И вътре ще се изгражда и в самото село тази инфраструктура.
Да, точно така.
А не може ли да се ползват кабелите на телефоните, на стационарните телефони, които тъй и тъй си ги има, или това, че сега е частна компанията, усложнява такова решение?
Ами, вижте, изграждането на мрежи за интернет обикновено е паралелно на телефонни мрежи и такива проекти вече са направени. Те ще се финансират не от бюджета на държавата, те ще се финансират по оперативна програма "Административен капацитет". Има вече отпуснат съответният бюджет, одобрен за такава инфраструктура. Така че през тази година предстоят и конкурси, предстои и реализация на такива проекти за малки населени места.
Четох, че имало 26 пилотни проекта за малки населени места с до 20 хиляди души през тази година.
Да, точно така. Да, точно така. Това е бюджетът, който е одобрен по оперативната програма.
Догодина още 50.
Да, така че този ангажимент всъщност ще го поеме държавата - изграждането на инфраструктурата в местата, които не са атрактивни за частните инвеститори.
Тоест милион и триста хиляди изобщо нямат интернет в България или нямат бърз интернет, това не става ясно от съобщенията, които четох. Колко души нямат никакъв...
Аз мога да кажа, че нямат, нямат въобще достъп до интернет, тъй като няма доставчици на интернет, освен ако съответно те не ползват интернет на мобилните оператори чрез съответните...
Това също не е ли по-евтино, вместо да се прави инвестиция за изграждане на мрежа с европейски пари в случая, да се договори нещо директно с мобилните оператори?
Не, това са проекти, които се реализират в цяла Европа. Това е явление, което не е само в България. В цяла Европа в малките населени места такъв бърз интернет, като говорим бърз интернет, това са едни параметри, които са точно определени, над определена скорост се счита, че е бърз интернетът, който позволява обмен на картинки, обмен на друга информация...
Да се изтегли филм.
Дори и това, но това е една обща политика в Европа за стимулиране на ползването на интернет, защото ползването пък на интернет, и то на качествен интернет, стимулира развитието на бизнеса, на икономиката в съответните региони, така че тази политика следваме и ние.
Колко българи ползват интернет? Има ли статистики?
Трудно е да се каже точна бройка, но приблизителната бройка... аз мога да назова, че една трета от българите редовно ползват интернет по статистиките, с които разполагаме. Но...
Това в сравнение с другите европейски народи.
В сравнение с другите европейски страни сме под средното ниво, даже сме по-скоро към дъното на таблицата за съжаление, и според мен основната причина за това е в изоставането...
Че го няма.
... изоставането точно в изграждането на такива инфраструктури.
Това като време, кога България ще бъде абсолютно покрита с интернет?
Абсолютно покрита може да бъде, когато държавата успее да изгради и в тези населени, малки населени места, във всичките от тях.
Тоест тези проекти, които са до следващата година...
Не, те не обхващат сто процента.
... не обхващат сто процента.
Разбира се, не обхващат сто процента, защото има съвсем малки населени места, които сигурно в най-близко бъдеще няма да бъдат покрити по този начин, но амбицията е с тези проекти по оперативната програма поне половината от населените места, които нямат доставчици на интернет, да бъде осигурен такъв от държавата.
А как държавата комуникира с такива населени места със собствените си административни органи, дори примерно към вашето министерство? Ето, пощите са към вас. Те как се свързват, като няма интернет? Телефон, факс, има ли някъде телекси още?
Не, телексите не се използват вече.
Има ли място, което...
Може и някъде да има.
... да праща телекси...
Не, не, телексите като...
То за да го пратиш, трябва да има някой апарат да го получи, нали.
Не, това са вече архаични технологии, които не се използват.
Но факсът е още широко използван.
Разбира се, да, факсът се използва, телефоните се използват, така че връзки има, разбира се, но качествен интернет далеч не навсякъде.
Четох, че едва 10 процента от българите използват интернет за връзка с администрацията, три пъти по-малко от средното в Европа. Според вас проблемът да не се използва интернет за подаване на различни заявления например е в липсата на предлагане или в липсата на желание и знания да се ползва...
Липсата на желание се определя от липсата на предлагане на такава услуга. Разбира се, този малък процент, причината за него е, че няма какво да получат като услуги от администрацията по простата причина, че първите услуги, които администрацията вече предлага по електронен път, те са около 20-25 услуги, които се предлагат и в момента...
Това след толкова години електронно правителство има 20 услуги.
След толкова години едва тази пролет ние пуснахме първите пилотни 20 услуги. До края на годината ще пуснем още 150, така че...
Ама, под "вие" какво разбирате? Чакайте сега, със сигурност отпреди вас, ГЕРБ, може да се подават данъчни декларации по интернет, можеха да се подават заявления в Агенцията по вписванията.
Вие всъщност можете да подавате в сайтовете на различните администрации и заявления, и жалби, и запитвания, какво ли не.
С електронен подпис...
Тук говорим за електронното правителство. Какво е това електронно правителство? Това е единен портал, национален портал, едно място, през което да влезеш във всяка една администрация...
А, да намериш и Търговския регистър, и данъчните.
Всичко през едно място. Всяка една администрация, община може да бъде намерена през този единен портал, през който се влиза, получава се съответната услуга, заявява се и се получава в този портал електронно.
Сега като влезеш, ще получиш 20 услуги...
Точно така.
... общо от държава и община.
Точно така, това е единната платформа, която е изградена и оттук нататък всяка една администрация и община съответно ще предлага в този портал електронни, услугите си в електронен вид.
А вие обещавате до края на тази година да станат сто тези 20, догодина 150.
Сто и петдесет до края на годината още трябва да бъдат направени. Това е амбицията, по този план работят и колегите. Много сериозно темпо на работа сме наложили в електронното правителство и аз се надявам, че до края на годината, когато тези услуги бъдат вече факт, интересът към заявяването на такива услуги ще бъде далеч по-голям.
Колко души имат електронен подпис в България? Някой правил ли е...
Трудно ми е да кажа колко точно имат, но трябва да е ясно, че не всички услуги изискват електронен подпис. Малка част от услугите се нуждаят изрично от този електронен подпис. Това са специфични услуги, които без съответния...
За деклариране на някакви...
... без съответния подпис не могат да минат. Но много голяма част от услугите...
Какво не може? Ами, дайте пример за нещо, дето става без електронен подпис и в момента може да стане?
Всякакви удостоверения, свидетелства, неща, които са елементарни, могат да бъдат и без електронен подпис, няма проблем. Така, да цитирам по памет някаква конкретна услуга рискувам, разбира се, да сбъркам наименованието й, но голяма част от услугите не изискват електронен подпис, това е сигурно.
Одобрявате ли начина, по който БДЖ въвежда покупката на билет през интернет? Вестник "Пари" го нарича полуонлайн услуга, защото билетът или ти го пращат по пощата след няколко дни, или трябва да ходиш пак на касата, за да си го вземеш, което май не постига целта, че ти си разпечатваш например, както електронния билет за самолет, отиваш и показваш този лист, а в случая явно не се разрешава да си покажеш разпечатания лист на кондуктора.
Абсолютно правилно отбелязват във вестник "Пари". Разбира се, за тази система колегите малко рано се похвалиха, но аз одобрявам стъпките, които прави БДЖ в посока модернизация и в предлагането на по-големи удобства на клиентите. Това е само една от стъпките и един от етапите на развитие. През този месец открихме интернет в петте най-големи гари, до края на годината...
Той е безплатен.
Абсолютно безплатен безжичен интернет.
А на летищата има ли впрочем безплатен?
На летищата също има...
Безплатно ли е?
Но не е безплатен и няма такъв прецедент в Европа, доколкото зная. Но...
В Европа няма такъв, но по света има.
Да си довърша мисълта по отношение на влаковете. До края на годината още 15 гари в страната ще предлагат също така безплатен безжичен интернет и в някои бързи влакове ще има интернет още през юли месец.
Това през мобилни оператори ще става.
Да, точно така, ще бъде през мобилен оператор. Пуснахме новите влакове "Бургас уикенд" и "Варна уикенд". Това са все стъпки, съвсем планирани, целенасочени, в посока подобряване обслужването на клиентите. БДЖ пуснаха комбинирани билети - влак и автобус със съответните намаления, които се ползват от комбинацията на тези два билета. И, разбира се, тази система, която разкритикувахте, тя, разбира се, е в процес на изграждане. Колегите, разбира се, имат амбицията да се похвалят, че работят и по тази система, все още истинската система не е заработила. Тя ще заработи до края на годината.
Не, усилието при всяко положение си струва. Обаче, за да тръгне тази система, поне според мен, трябва да се промени системата на влизане във влак. Тоест трябва да стане като на летищата - чекирането, така да се каже, да е, преди да се качиш във влака, защото иначе ще е много трудно...
Това са две различни системи.
... много трудно във всеки влак кондукторът да може да има апаратура, с която да проверява електронния билет.
Точно така.
Докато много по-лесно е на входа на влака това да става.
Точно така, това са различни системи. Едната система е за електронно издаване на билети и за резервации, другата е система за достъп до влаковете, която ще ограничи или почти ликвидира гратиса. Това са две различни системи, те се разработват в момента паралелно. Изискват инвестиции, разбира се, и именно затова не е лесно веднага да бъдат реализирани. Вие знаете финансовото състояние на БДЖ, че е твърде затруднено. Миналата година, когато поехме държавните железници, това беше една фалирала компания, която нямаше пари да си плати нито заплатите, нито тока, горивото и т.н. Сега пускаме нови влакчета, интернет, комбинирани билети. Как си го обяснявате?
А кога ще стане според вас на българските гари да се качваш, както е в много европейски гари впрочем, на влака, като предварително ти проверяват билета, даже то това става електронно, като в метро например.
Това е системата, която се разработва за достъп до влаковете.
Да, кога ще стане според вас?
Тази система, след като, разбира се, в БДЖ постъпят средства по този план за преструктуриране и съответно има такава финансова възможност, защото, тук ще отворя една скоба, че този план за преструктуриране, той тече и в момента, но финансови средства на държавните железници са абсолютно необходими, за да може да покрие и старите кредити, и старите дългове, които са натрупани, най-вече тях. Затова в момента със Световната и Европейската банка водим преговори и би трябвало да получим финансиране от тях, за да прехвърлим тази финансова тежест към тях. След това, разбира се, БДЖ ще бъде в състояние да изгражда тези системи и да продължи с модернизацията си.
За това БДЖ ще отговаря, а не собствениците на гарите.
Аз визирам железниците въобще, защото собствениците на гарите на този етап това е Националната компания "Железопътна инфраструктура", но тя функционира в абсолютен синхрон с БДЖ.
Кой ще е домейнът на България на кирилица, след като стана ясно, че БГ приличало на BR на Бразилия и няма да стане?
Да, получихме отказ за абревиатурата БГ, за домейна БГ. Аз лично смятам, че този домейн е най-добър за България и така смята може би и болшинството от IT бранша. Затова ние ще направим ново запитване. Ще поискаме ново разглеждане.
А, не се отказвате.
Не, не се отказваме от регистрацията на този домейн. Смятам, че той има най-голям смисъл. Други абревиатури на кирилица според мен няма да бъдат толкова...
БУ, БЯ, БГР...
Не, няма да бъдат толкова характерни за България и няма да бъдат толкова популярни.
Даже цялото България.
Смятам, че няма да бъдат толкова популярни, колкото двете буквички БГ.
От какво зависи всъщност, как изглежда тази процедура - промяната на този отказ?
Ами, промяната на този отказ е по една процедура в международна организация, която одобрява регистрацията на тези домейни. Първият отказ, който получихме сега, означава, че по тази първа процедура сме отхвърлени, но това не означава, че на втора процедура, когато бъде разгледана нашата молба, не е невъзможно да получим одобрение.
На какво всъщност обаче разчитате, защото простата логика е, че вярно, като видиш BR на бразилците, нали, по нищо не можеш да го различиш от BG на българите. И понеже бразилците са първи, на какво всъщност се разчита - те да се откажат?
Не, няма да се откажат, разбира се, ние разчитаме все пак на едно по-задълбочено разглеждане на проблема и надяваме се да бъде одобрена тази абревиатура, защото тя е най-характерна за България и смятам, че тя ще има най-голяма полза, като я въведем на кирилица.
Ще има ли проблем с движението, казано шеговито, в България заради кризата - проблеми със заплати, с горива, с техническа поддръжка на влакове, автобуси, кораби, самолети?
Кризата удари българските железници изключително силно. Паралелно със затварянето на "Кремиковци" това е всъщност огромният проблем на железниците - спадът в приходите, спадът в оборота.
Ама, става дума, че още вървят обаче. А очаквате ли да се стигне до...
Вие виждате, че вървят. Железничарите...
Даже разказвате, че повече вървят.
Железничарите получават абсолютно редовно своите заплати и както виждате, железниците функционират нормално, нали, това има своето обяснение.
Очаквате ли обаче, ако примерно... в железниците криза до края на годината заради намаляването на парите във всички сфери, включително в транспорта?
Аз очаквам финансово стабилизиране в железниците. Както казах, този план за преструктуриране и финансово стабилизиране е в ход и той дава своите резултати. Именно затова сме свидетели в момента на стабилното функциониране на БДЖ, на това, че хората си получават абсолютно редовно заплатите, на това, че има нови услуги в железниците. Всичко това е благодарение на това, че се спря източването на железниците, има финансова дисциплина, има мениджмънт, който менажира реално компанията. Така че мисля, че първите стъпки ...
Криза не чакате?
... показват резултатите от тези усилия, които сме положили.
А може ли тогава малки населени места, които са без интернет, тези, за които говорихме в началото, да останат и без автобуси, защото частниците, които поддържат в момента автобусните им линии, заради кризата фалират?
Тези населени места се обслужват от частни транспортни фирми, но тези частни транспортни фирми получават субсидия за тези непечеливши превози. Държавата и тази година е осигурила субсидии за такива превози, така че аз не очаквам да има отказ от транспортно обслужване на най-малките населени места.
Тоест пари за субсидии няма да се намаляват?
Не, те са осигурени и се отпускат регулярно на превозвачите.
Добре, ако не са малките, там, където няма субсидии - закриване на линии, повече хора да се налага да пътуват с по-малко автобуси, така че да стане трудно да си намериш билет за рейс.
Кризата, разбира се, че засяга транспорта, има много по-малка делова активност на населението във връзка с кризата и това естествено се отразява на обема превозени пътници. Това е ясно. Там, където някоя линия ще бъде редуцирана или съответно маршрутно разписание ще бъде редуцирано, то е според обема на пътниците. Нямам притеснение, че ще има непревозени пътници, тъй като това е пазар и той се регулира от търсенето и предлагането.
Откъде ще се пести в транспорта? Вашите разходи колко ще бъдат съкратени според...
В транспорта се пести в момента буквално от всичко, защото се пести от текущи разходи, от издръжка, пести се от капиталови разходи. Бюджетът е силно редуциран и, разбира се, ние се стремим да правим сметка на всяка стотинка.
Какво стана с компенсациите от Гърция, като говорим за пари? В началото на годината говорихте вие за три милиона евро на ден загуби за България от протестите на българо-гръцката граница, които започнаха на 18 януари. През февруари България изпрати в Брюксел декларация за загуби от шест и половина милиона евро. Много интересно какво се случи? Или гърците ще минат метър?
Това, което се случи, е, че дело срещу Гърция от страна на Европейската комисия няма заведено и няма да бъде заведено. Компенсации...
Нали имахме надежди, българите, че ще се приложат прецеденти от Франция и Испания?
Имахме, разбира се, но не се приложиха и...
Какви аргументи...
... дело няма. Отправено е предупреждение на Гърция за нарушаване на разпоредбите и на законодателството на Европейския съюз и възпрепятстването на свободното движение на стоките и на хората. Това предупреждение официално е отправено, оттук нататък компенсации България може да търси само и единствено по реда на съдебно-правните спорове, които са...
И то не като държава...
... не като държава, а като фирми, които могат да...
Това става ли, имате ли информация?
... правят своите, да предявят своите претенции. Не, това не става. Фирмите не предявяват своите претенции, защото смятат, че...
... е безнадеждно и ще се вкарат в още разходи...
Точно така и не хабят усилия в тази посока.
С две думи, България пие една студена вода от гръцките блокади.
На този етап точно така се получава.
Нищо не може да направи?
Нищо не може да се направи, защото в Европейския съюз действат закони. Нали не очаквате, че България ще прибегне до някакви незаконни действия, за да се реваншира за загубите и за пропуснатите ползи.
А друг вариант тогава за търсене на компенсации пък от Европа? Гърците доказаха, че системното мрънкане пред европейските институции и други държави дава резултат. Дадоха им пари. А България... Не може ли пък и ние също като тях да мрънкаме за загубите, които са ни причинили, и да търсим компенсации през европейски фондове?
Не съм чул за такава компенсация, под такава форма, да бъде предоставена на някоя страна членка заради това, че друга страна членка е нарушила някакви разпоредби на общността. Така че аз не очаквам дори с мрънкане, и то упорито мрънкане, да постигнем някакъв резултат. Ние с изключително целенасочени действия, със сериозен натиск се опитвахме да предизвикаме образуването на дело, но това не се получи, разбира се, така че оттук нататък не може да се очаква да има финансови санкции от страна на общността към Гърция.
А имахте ли информация дали заради блокадата на фериботните линии от Пирея има българи, които търпят загуби? Не говоря само за туристи, защото то, като се спира ферибот, то на този ферибот се качват и камиони.
Когато спрат фериботите за Италия и за Гърция, въобще вътрешните линии, разбира се, че българските превозвачи ще търпят загуби, най-малкото че това е най-краткият път до Южна Италия. Оттук нататък транспортните разстояния се увеличават, увеличават се разходите. Това е...
Но конкретно за този протест сега в Пирея, тази седмица, нямате някакви информации.
Конкретни данни за български превозвачи няма. Не са постъпили оплаквания, но аз съм сигурен, че това се отразява на българския транспорт в недобра светлина.
Европарите - подадохте ли апликационната форма, заявлението в Брюксел за магистрала "Тракия", за което толкова ви атакуваха от опозицията, че не било още подадено и така не било осигурено финансиране?
Тази апликационна форма не е изготвена още и не е представена в Брюксел.
Нали трябва да мине по вашата програма, по оперативна програма "Транспорт".
Да, точно така, по оперативна програма "Транспорт" е. След като бъде изготвена, съответно с актуалните цени, тези, които са реално договорени след конкурсите, ще бъде изпратена в Брюксел и след нейното одобряване, тогава реално ще можем да консумираме парите по оперативната програма.
Тоест вие казвате, че за да се иска каквото и да е от Брюксел, трябва първо да се договори цената с фирмите изпълнители. Това, това е моделът, по който тръгвате вие.
Има... Да, това е моделът, по който тръгваме, тъй като при провеждането на един конкурс, разбира се, винаги има много неясни моменти, цената също е един от тези неясни моменти, и се получават сериозни разлики спрямо индикативните стойности на бюджетите. Може да бъдат, разбира се, много по-ниски цените, могат да бъдат и по-високи от индикативната стойност и това значително променя всички данни в тази апликационна форма.
С европейски пари по тази програма трябва да се строят още "Струма", "Марица", Калотина - София.
Да, това са проектите, които са залегнали в оперативна програма "Транспорт"...
За тях също не е...
Магистралата до Калотина е един допълнителен проект, който го предложихме сега, на последното събиране на мониторинговия комитет, но "Марица" и "Струма" са проекти, които трябва да тръгнат. Надявам се до края на годината колегите от Агенция "Пътна инфраструктура" да са готови да ги обявят.
Това значи ли, че в този период, за който България има договорени средства с Европейския съюз, до 2013 година, тези магистрали могат да станат?
Да, технически това е възможно, разбира се. Все още по пътните и по железопътните проекти няма проекти, които да се намират в критично състояние и да има опасност да се загубят средства. Единственият проект по оперативна програма, който на този етап е почти сигурно, че няма да може да бъде реализиран, това е съвместният проект по река Дунав за подобряване на корабоплаването, по който...
Това е речната навигационна система.
Не, речната навигационна система вече се изгражда, другият проект за подобряване на корабоплаването е свързан с определени действия по коритото на река Дунав. Той е съвместен с Румъния, но за съжаление румънската страна не беше определила дори бенефициент по този проект ...
Това какво е - да се разчиства коритото над реката ли?
Да, разчистване на коритото и определени мероприятия други по това корито. Но там реално проектът е в абсолютно изходно положение и няма да може да бъде реализиран. Затова ние подготвяме алтернативни проекти, които. .. да започнем тяхната реализация, за да се откажем навреме от този проект, който няма да стане.
А речната навигационна система БУЛРИС за седем и половина милиона евро, тя ще стане.
Тя ще стане, тя вече се работи. Миналия месец направихме първата копка в Русе, така че навигационната система се изгражда и ще бъде в срок изградена. Това е един много важен проект между другото. Много малко хора разбират значението на този проект, но той действително е важен за корабоплаването.
Какво, какво ще е значението?
Това е...
Защото народът като чуе за навигация и се сеща за 15 часа по "Хоризонт" за нивото на река Дунав.
Далеч не е това, далеч не е това. Това е навигационна система за вътрешните водни пътища на Европа, а река Дунав е една от всъщност водните магистрали на Европа. И България е последната страна, която започва да изгражда такава навигационна система в този участник на Дунав.
Ама, това нещо като GPS ли е, GPS за кораби?
Това е, това е все едно, това е все едно ръководството на въздушното движение, само че във водата. Това е една пълна картинка на всички кораби, които се движат, на тяхното направление, скорост и състоянието на реката...
А няма, а няма ли такова нещо в момента?
Няма такова нещо.
Тоест в българската част на Дунава си се плава кой как намери, това ли искате да кажете?
Точно така, и се чуват по радиостанциите, и това е. В тази навигационна система ще има състоянието на реката, на съответните опасни участъци, прагове, дълбочини и т.н. Тя ще бъде ползвана и от капитаните на корабите, от техните екипажи, ще бъде ползвана от пристанищата, от операторите, те ще знаят и точния час дори на пристигане. Така че да може една модерна услуга, транспортна, да се предлага вече...
Сърбите имат ли, сърбите имат ли такава?
Започнали са преди нас изграждането.
Докъде всъщност стига, до. .. както се казва - до Виена?
До нас.
До Виена и Будапеща има такава система.
Да. България е последната страна, която стартира тази навигационна система. Така че това е много, много перспективен, много добър проект. Наистина ще се подобри корабоплаването и изобщо транспортната услуга, която ще се предоставя от България. И през 2012 година ще сме вече свидетели на една готова система.
Прехвърлихте ли жп линията Пловдив - Свиленград от програмата ИСПА, която Европейската комисия отказваше да удължи за България, в оперативната програма "Транспорт", така че все пак да има пари за модернизацията на тази линия?
Получихме съгласието да я...
Прехвърлите.
... да я прехвърлим, защото до края на тази година трябва да има функционално завършени участъци, това трябва да бъде уточнено кои са те, и за останалата част от железния път съответно да бъде прехвърлена в оперативната програма. Това ще бъде уточнено не по-рано от септември месец, все пак да може да бъде ясно, за да няма дублиране на финансирането или пък недофинансиране. Така че малко преди края на програмата това нещо ще бъде установено, точният обем, който ще бъде прехвърлен, който ще бъде прехвърлен в оперативна програма "Транспорт". Но това е договорено и предстои работа по този въпрос.
Първият впрочем голям проект по тази оперативна програма е за железопътната линия Пловдив - Бургас и трябваше да бъде избран изпълнител този месец, нали?
Да, така е.
Избрахте ли го?
Не, не избрахме изпълнител, защото процедурата се прекрати. За съжаление голямото бързане и издърпването на проекта с няколко месеца...
Ама, вие с такъв възторг говорихте как ще се стига за повече от час по-бързо до Бургас благодарение на...
Не, не. Това не отменя, това не отменя...
... с този ремонт.
... реализацията на този проект. За съжаление цените, които се постигнаха при конкурса, значително надвишиха индикативната стойност на този проект с близо 30 процента, а това са едни около 90 милиона лева в повече за реализацията на този проект. И тези пари трудно биха могли да се одобрят. При тази разлика с индикативния бюджет те са доста смущаващи и за нас, и за Европейската комисия. Това налага спирането на конкурса и неговото повтаряне отново.
Това е странно, нямали ли са представа и в Брюксел, и тук в София колко би струвало да се модернизира тази железопътна линия, че да се постигне, и то точно пък при криза, когато цените на изпълнителите би трябвало да падат. Вие как си обяснявате тази висока цена?
Да, наистина, това е неочаквано за мен, но анализната цена е направена от чуждестранни консултанти, тази цена е точно определена. Ние, разбира се, очаквахме нещо в рамките на плюс-минус 5-10 процента около тази цена, но в крайна сметка тези оферти на фирмите са твърде високи и наистина смущаващи.
И сега ще правите нов конкурс.
Сега ще направим нов конкурс. Трябва да бъде обявен всеки момент.
Четох, че изпълнението ще е три години, така няма ли да се пропуснат парите по оперативна програма "Транспорт" до 2013-та?
Не, реализацията на този проект може да завърши до края на 2013 година.
Докато бяхме още на Дунав, забравих да ви питам за вечния въпрос за Дунав мост 2. Последната пречка, за която четох, са кариерите за строителни материали, които били близо до моста и които испанската фирма искала да ползва, не били концесионирани. Испанците отказали да ходят по-далеч да си взимат строителни материали . .. ако вярно аз съм разбрал проблема. Реши ли се той?
Да, имаше една дискусия, която беше свързана точно с тези кариерни материали за насип. Всички останали проблеми, които бяха натрупани по Дунав мост 2, бяха изчистени. Проблемите бяха и от международен характер, тъй като с румънската страна нямахме координация и съответно достъпа до румънския бряг не беше разрешаван.
И мостът можеше да не се срещне.
Да, точно така. Смешно е, но е факт. Проведохме поредица от срещи с румънската страна, сега вече всичко е синхронизирано и изчистено като проблем.
Сега нямаме какво да насипем от нашата страна, за да тръгне пътят.
Вече има какво да бъде насипано. Това са, разбира се, проблеми, които изпълнителят поставя пред министерството, пред възложителя. Опитваме се да помогнем именно заради това да не се забавя строителството, но този проблем реално не е на възложителя, това е проблем на фирмата, която строи моста. Така или иначе ние сме съдействали, за да се реши въпросът, и той вече е намерил своето решение.
И кога ще стане мостът?
До 2011 година, т.е. лятото на следващата година мостът трябва да бъде завършен и до края на 2011 година предаден за експлоатация.
2012-та - по Дунав мост 2.
Да, точно така. Там имаме много строг график, който в момента се спазва, темпото на работа е добро и Европейската комисия, към която отправихме молба да бъде удължен финансовият меморандум, защото имаше опасност да загубим средствата и мостът да остане на това дередже, на което е в момента, одобри удължаването на финансовия меморандум, парите ще ни бъдат отпуснати, така че това темпо просто трябва да се запази.
Като говорим за пари, антикризисна мярка, която обявихте септември 2009 година - сваляне на таксите на летища и пристанища в България, за да се привличат нови клиенти, да се задържат старите. Стана ли това?
Направихме вече, да, направихме...
И има ли резултат?
... това действие на летище Пловдив - намалихме таксите наполовина. Това веднага даде ефект.
Какъв? Примерно колко са кацали преди, сега колко?
Имаме...
Повече.
Нула.
А, преди никой не е...
Преди няма нито една редовна линия.
А, те кацаха само като има мъгла в София, точно така, да.
Да. Вече има една редовна линия до Москва и водим в момента преговори с нискобюджетните "Райън еър", които проявяват много силен интерес да започнат редовни полети до европейски дестинации, така че аз очаквам есента това реално вече да се случи.
Какъв е планът за концесиите на летища, на гари, на пристанища? През май обявихте Русе, Горна Оряховица, Пловдив, карготерминала на София и летището. .. в Стара Загора последно, май, не го включихте обаче...
Не, не го включихме.
... в плана за концесиониране. Това кога значи, че ще се прибавят към Варна и Бургас и тези четири нови летища?
Тези летища са одобрени за концесиониране, в момента се изготвят концесионните анализи, тъй като всяка концесионна процедура, преди да бъде пусната, трябва да бъде направен такъв специален анализ на всяко едно летище. Той е правен, икономически и т.н. Изготвя се и до есента ще бъдат готови анализите и могат да бъдат обявени съответните процедури. Имаме сериозен интерес към летищата вече маркиран, така че аз очаквам едни доста оспорвани състезания.
От различна фирма от германската "Фрапорт"?
О, различна, разбира се. Имаме заявен интерес и за Горна Оряховица...
Защото те държат Варна и Бургас.
... и за Русе, и за карготерминала в София, за карготерминала в Пловдив.
А с гарите как стоят нещата? Там пък обявихте, че ще се дава централната в София и столичната "Подуене", плюс Пловдив, Варна и Бургас.
Да, това мое предложение се одобри от Министерския съвет и в момента също и за гарите текат тези концесионни анализи, така че да могат през есента да се обявят реално на конкурс. Има една специфика в закона за концесиите - тези концесионни анализи не могат да траят по-малко от пет месеца, т.е. те имат определен обем, и ще се стараем пък да не бъдат и повече от пет месеца.
Тоест концесионирането ще се решава реално догодина, от догодина може да ...
Реално края, реално през есента и зимата ще текат процедурите за концесиониране.
Това до какво води - да паднат разходи за държавата, която поддържа тези летища и гари, отделно да получава и приход под формата на концесионни такси?
Точно така, и отделно инвестиции...
А на загуба ли ни излиза...
... и отделно инвестиции, които са гарантирани и ще бъдат направени на съответните летища и гари.
А това, че сега ги имаме като държавни, на загуба ли излиза за България?
Специално за гарите категорично да, тъй като държавата единствено инвестира в тези гари...
Те и тези летища, дето никой не лети през тях...
Тези летища също генерират само разходи реално за държавата.
Е, много е интересно защо ще ги вземат на концесия.
Защото частният оператор ще може да ги развива и като селскостопански, като спортни, учебни и друг вид летища.
А държавата няма ресурса да го направи това?
Държавата нито има ресурса да го направи, нито може да бъде толкова добър стопанин, колкото е съответно частният оператор.
При предишното си гостуване през пролетта заминавахте за Катар, май ми се струва, и казахте, че пък ще предлагате концесиониране на пристанища - да си карат арабите като вход към Европа стоки тук, на български пристанища, които те да стопанисват.
Предложихме, не само пристанища предложихме, предложихме и другите обекти, които искаме, на концесия. На този етап реално нямаме интерес за концесиониране, но с Катар съответно интересите са в други области. Аз очаквам тази компания, която образуваме съвместно с катарската инвестиционна агенция, да инвестира в инфраструктурни проекти, а не в концесиониране, тъй като интерес в концесионирането и оперирането на такива съоръжения не е в. .. не представлява интерес за тях. За тях интересни са инфраструктурните обекти.
Какво знаете за разговорите на Параходство "Български морски флот" със сомалийските пирати за "Панега".
Разговорите си текат. Ние не се месим в този процес, тъй като това е нещо много специфично. Оттук нататък, за да се гарантира сигурността на моряците, никакви непремерени действия не трябва да се правят.
Впрочем шест кораба, прочетох във ваше интервю тази седмица в "Стандарт", се връщат под български флаг. Те под какъв са плавали. .. имало е процес, при който се отказват да плават под българско знаме и минават под друго. Защо?
Този процес през последните 2-3 години е изключително негативен за корабите за България и за корабите, които плават под български флаг. 50 процента от корабите под български флаг са се отказали да плават под български флаг и са го сменили.
Те колко са?
Около 80 кораба общо плават под български флаг, сега вече са стигнали до 40.
Ама, те не са български, на "Български морски флот", има и други, на други държави.
Най-вече на "Български морски флот".
И "Български морски флот" и той се отказва от българския флаг.
И той се отказва, разбира се, след като условията, които предлага българското законодателство, не са толкова изгодни, колкото са например панамските, естествено е, че частният интерес...
Четох, че монголците сега натискат на море. .. имали флаг и кораби избирали...
Точно така. Тази негативна тенденция вече е спряна и е обърната на практика.
Как?
Първото нещо, което направихме още миналата година, и това беше едно от предизборните обещания, е да променим Закона за доходите върху физическите лица. Ставаше въпрос за доходите на моряците. Променихме съответната ставка и това законодателство...
Как беше - който плава под български флаг, до моряка му стои Симеон Дянков, казано образно.
Нямаше на практика разлика между това дали ... между данъчното облагане на моряците, които реално повече от половин година или осем месеца не са в България, и съответно всеки друг български гражданин, който прекарва цялата година в страната. Направихме тази редукция. Това е точно европейски модел, който го прилагаме в страната, и това моментално даде резултати. Четири кораба веднага се върнаха под български флаг.
На "Български морски флот" или и други?
Да, на "Български морски флот". Тези кораби се върнаха. Вече плават под български флаг и тенденцията за връщане в България продължава, тъй като в момента се подготвя, той всъщност е подготвен, но през този месец ще бъде разглеждан, кодексът за търговското корабоплаване, който значително ще промени условията за ипотекиране на кораби, за регистрация на кораби в България, така че да. .. условията, които и България предлага, да не бъдат по-лоши от тези на други морски държави и вместо едни пари да отиват в Панама, вече да идват в България.
А имате ли представа каква част от тези 80 кораба, които са били под български флаг, са били на частни компании, даже и извън България? Има ли някой, дето си избира. .. и избирал българския флаг, независимо че няма нещо друго общо с България, така както избират Панама, без да знаят даже къде е?
Досега българските са бягали от България, та камо ли пък някой друг да избере.
Тоест няма...
Аз очаквам, че положителната тенденция за завръщането на корабите не само ще се запази, но с тези облекчения, които в момента правим, и с това подобряване на бизнес средата за корабособствениците можем да привлечем и съответно чужди кораби да плават под български флаг, защото условията, които ще бъдат предложени, ще са доста атрактивни.
Ще има ли категоризация на училищните автобуси, или няма да има, последно?
Категоризация на училищните автобуси не е необходимо да има.
Чакайте сега.
Момент. Това не са училищните автобуси.
Да, да, извинявайте, автобусите за екскурзии и... главно училищни.
Автобусите, които превозват деца, нека така да говорим.
Да, да, да, добре.
Тези автобуси - да, ще имат категоризация, тази поправка остава. Допълнително слагаме и едни други ограничения, които наистина да гарантират безопасност.
Какви?
Защото тази категоризация, аз нееднократно съм го казвал, тя гарантира комфорт, тя не гарантира безопасност. Сложихме изисквания, които да гарантират безопасността. Това са максимум 10-годишни автобуси, които ще превозват децата. Тези 10-годишни автобуси те вече задължително имат съответните системи за безопасност, като антиблокиращи системи и т.н.
Това досега не е било описано в закона...
Не е било описано, да.
... и този проект, който беше върнат след намеса лично на министър-председателя, вие сега го променяте като проект и го внасяте пак в парламента с тези допълнения.
Точно така, тази доработка всъщност се направи допълнително.
Кога ще я приемете?
На 30 юни аз внасям в Министерския съвет...
Другата седмица.
...да, в сряда внасям проекта. В него се съдържат тези изменения, тези изисквания. Десетгодишни автобуси са най-старите автобуси, които ще могат да возят деца, и шофьорите, които управляват тези автобуси, да са над 25 години и под 60. Така че те да имат достатъчно опит както като шофьори, така и житейски опит.
Кого наказахте за лобизъм, както обеща премиерът, заради това, че не само тези допълнителни сега предложени от вас изисквания към автобусите, возещи деца, ами даже и по-общото изискване да имат категоризация тези автобуси, щеше за малко да отпадне с решение на парламента по предложение на вашето правителство.
Това, което се случи, на практика е един много тесен диалог с бранша. Аз не бих казал, че тук има лобизъм за конкретна фирма или за някакъв кръг от превозвачи. Всички автобусни фирми могат да превозват деца и, разбира се, особено пък в условията на криза автобусните превозвачи категорично поставиха това изискване да отпадне този текст от закона.
Тоест лобизъм е имало, те са си лобирали?
Лобизъм, ако можем да кажем лобиране за бранша, тъй като това не засяга една, две или пет фирми, а засяга всички фирми. Тази дискусия беше полезна, защото пък от своя страна предизвика веднага намаление на цените на категоризацията на автобусите, веднага се предизвика допълнителна дискусия, тъй като ...
Имате предвид държавни такси, които са събирани.
Те не са държавни. Това е неправителствена организация, която категоризира автобусите, и съответно веднага последва реакция, намалиха се цените, постигна се баланс в интересите и съответно се провокира тази дискусия относно безопасността на превозите на децата. Всъщност тази поправка касае комфорта, тя не касае безопасността, така че това беше повод да се включат и допълнителни изисквания към тези превози, което смятам, че е добре, и сега този проект на закон е по-добър от предишния.
Спряхте ли неизправните над сто вече училищни автобуса, които констатирахте, че са нередовни, от общо около 1200 в цялата страна?
Тази кампания, която проведохме за проверка на училищните автобуси, се прави за първи път. Никога досега проверки на училищни автобуси не са правени и резултатите от проверката показаха...
Е, нали трябва да ги проверяват, независимо какви са тези автобуси да се проверяват...
Не ги проверяват. Те са проверявани на технически...
...поне веднъж годишно...
Те са проверявани на технически прегледи, но освен техническите прегледи през годината те трябва да отговарят на много други условия, за да возят деца, и примерите, които мога да дам, са изключително смущаващи. Това, което се направи, е първо, такива автобуси, които бяха категорично непригодни да возят деца, бяха спрени от движение, бяха съставени актове, но не това е най-важното. Дадоха се ясни предписания на всички училища, които са наели фирми, които не возят по правилата, и разбира се, веднага последва реакция от училищните ръководства, защото те, разбира се, не са отговорни за това, което извършват транспортните фирми, но имаше бърза реакция и съответно нещата са приведени в съответствие. Тази проверка ще продължава и от септември месец отново. Ще има тотален контрол, така че децата да се возят наистина в автобуси, които са годни, а не със завинтени с винтчета седалки за пода.
Всички джетове ли по морето имат дистанционно, с което да могат да бъдат спирани от брега двигателите им, ако влизат в зона, където се къпят хора?
Всички джетове, които се дават под наем, имат такова устройство. Това е задължение за водните бази, които дават джетове под наем на плажовете. В момента всички са оборудвани с такива устройства и джет под наем без такова устройство не влиза във водата. Това е специално устройство, което гарантира, че при наемането на джета хулиганите не могат да си правят каквото си искат.
А преди нямаше ли такива устройства, вие ли ги въведохте?
Не, за първи път сега ги въведохме, за първи път въведохме регистрация на джетовете. Всеки джет има регистрационен номер.
Като лодка.
Както всяка лодка, както всяко превозно средство въобще. Така че джетовете вече са с регистрационни номера. Тези, които са под наем, са с устройства за блокиране, за спиране и има много ясни регламенти за това как се влиза, как се излиза от водата, къде се кара и как се кара, така че бабаитите да си опичат акъла.
Въпросът е всяко ли превозно средство, както казвате, е вярно, има регистрационен номер, въпрос повдигнат, даже попаднал под главата на "Труд" в неделя, след като в "Седмицата" миналата събота министърът на околната среда каза, че ви е молила АТВ-ата, дето ходят по горите и по планините, да имат номера, че да могат да ги хващат нейните инспектори, когато вредят на природата.
Мисля, че е ясно, че всяко превозно средство, разбира се, трябва да има своя регистрационен номер, за да подлежи на някакъв контрол. Затова сега...
Тоест . .. трябва ли да се променя нещо в закона за АТВ-ата?
Разбира се, че трябва да се промени.
Тоест?
Разбира се, разбира се. Ние сме изготвили за първи път такава специализирана наредба, в която всичко това е регламентирано. Казвам, такава наредба досега не е имало.
Понеже хора пък с АТВ ми казваха, че трябва да имат, пък според тях им казвали, номера, даже обясняваха пък, че като важат пък всички изисквания за превозните средства, тогава трябва да имат аптечка, триъгълник и се получава друга недомислица къде да си ги сложиш.
Е, не всяко превозно средство има аптечка и триъгълник, защото в моторите няма аптечки и триъгълници, така че АТВ-то е едно специализирано...
Да, ама те са на четири колела, нали.
Те са едни специализирани превозни средства, които са предимно за движение извън пътя, така че те ще бъдат регистрирани по друг ред, а не както се регистрират леките коли например. Така че въпросът с регистрацията, с реда, специално по плажовете и по Черноморието тази година нещата са съвършено различни. Ще има тотален контрол, защото сме осигурили патрулни катери, инспектори, които са на брега, така че такива своеволия да могат веднага да бъдат прекратявани. Глобите са много високи, държа да го кажа.
Колко?
Между хиляда и три хиляди лева е глобата за физическо лице, което нарушава правилата.
Въпросът е пак как ще става налагането на тази глоба и дали тези, които могат да го глобяват, трябва да викат полиция, защото някакъв на плажа по бански, няма лична карта в него, няма 3000 лева...
Не, вижте, въпросът е абсолютно аналогичен като с актовете, които се налагат на моторните превозни средства по пътищата. Има правила, има наредба, има закон и санкции съответно. Когато се състави акт на един нарушител, средствата се взимат...
Ама по пътищата е катаджията, а в морето тези джетове...
Гранична полиция и Морска администрация. Това са контролните органи...
И Морска администрация може да го задържи, да му изиска документи...
Абсолютно. Имат всичко необходимо...
...и да му искат 3 хиляди лева.
Имат всички необходими правомощия и технически средства да го направят. Имат патрулни катери, имат това, което им е необходимо, за да си свършат работата. Още повече, че от тази година те редовно ще патрулират покрай плажовете и ще съблюдават това, което се случва.
Това само за джетовете ли се отнася? Друга популярна атракция е едни моторници влачат парашути, които падат на главите на...
За тях ще важат същите правила.
То това с... парашутите към вас ли са, не знам, транспорта.
Ами, парашутите не, но това, което влачи парашутите... Мисълта ми е, че тези правила важат не само за джетовете, важат за всички моторни лодки, яхти и съответно такива приспособления, които те влачат - така наречените банани, парашути и прочие.
Добре. Трябва да свършваме. Според БГНЕС най-важното, което сте казал, е, че етичните правила и норми трябва да важат и за електронните сайтове. Това поражда една неяснота обаче. Едно е етичните, друго е да има законови правила и санкции, и вие смятате, че интернет трябва да остане на регулация на етиката.
Аз смятам, че интернет е една мощна медия в днешно време, и затова смятам, че правилата, които важат за медиите въобще, трябва да важат и съответно за интернет, за информационните сайтове.
Тоест един медиен закон трябва да е вече не само за радиото и телевизията, както е в момента, а и...
Да, интернет също е медия, интернет също е медия.
...и за интернет, и печат например.
Да.
