Развитието на научния потенциал може да залегне като жизнено важен компонент в Стратегията за национална сигурност на България. Това заяви секретарят на Съвета за сигурност към Министерския съвет ген. Румен Миланов след приключването на кръгла маса на тема „Университетите и стратегията за сигурност на Република България". По думите му това е едно от предложенията, които са били направени по време на дискусията. Събитието беше организирано от Софийския университет „Св. Климент Охридски".
По думите на проф. Пламен Пантев, заместник-декан на Юридическия факултет на СУ, колегите му от университетските среди са приели текста на стратегията доста положително. Имало е обаче и критики, като главната от тях засяга редакцията на документа. Според тях той трябва да бъде по-общ и стратегията да изглежда по-единна. „С шест години закъснение България изпълнява едно свое задължение към НАТО. Членството на страната ни беше придружено с обещание, че ние до месеци ще разработим своя Стратегия за национална сигурност. Сега сме на прага да го направим", допълни Пантев.
Последната доктрина за национална сигурност на България датира от 1998 г. Но 12 години по-късно все още не е приета стратегия за нейното практическо осъществяване. От 2001 г. насам многократно бяха изготвяни проекти за такава стратегия без нито една от тях да стигне до парламента. Според ген. Миланов обаче приемането на новата стратегия може да стане до края на годината.
В концепцията пише, че страната ни няма врагове, а има партньори, рискове и заплахи. Сред тях опасностите са тероризъм, киберпрестъпления, оръжия за масово унищожение, както и организираната престъпност.
В текста на документа е записано, че от външнополитическа гледна точка най-важни за средата за сигурност са Иран, Ирак и Афганистан. Сред интересите на страната се включва преодоляването на негативните демографски процеси. Основен принцип е, че България няма териториални претенции към други държави и тяхната история.
