Да се промени режимът за регистрация на вероизповеданията, така че да се спрат дългогодишните съдебни дела за легитимност на ръководството на Главно мюфтийство. Такъв ангажимент за промени в Закона за вероизповеданията са поели депутати пред районните мюфтии у нас. Ръководството на мюсюлманската общност за пореден път протестира срещу решението на Върховния касационен съд да възстанови Недим Генджев като главен мюфтия след 12-годишна съдебна сага. Районните мюфтии са категорични, че няма да допуснат държавата да им налага лидер на религиозната общност.
200 хиляди подписа са събрани до момента в подкрепа на избраното ръководство на мюсюлманската общност на последната конференция миналата година. Районните мюфтии съобщиха, че са изпратила писма срещу опита да им бъде наложен Недим Генджев за главен мюфтия до всички европейски институции, както и до Ислямската конференция и Арабската лига. Писмо с искане за среща има пратено и до премиера, но засега без отговор.
Повече от 11 000 мюсюлмани са се включили в протестните шествия в края на миналата седмица в цялата страна, отчетоха мюфтиите, които бяха категорични, че няма да допуснат майорът от „Държавна сигурност" Недим Генджев да оглави вероизповеданието им. Само депутати от ДПС са откликнали на искането за срещи с мюфтиите. Народните представители са поели ангажимент да внесат поправки в Закона за вероизповеданията в частта за регистрация, за да може да се сложи край на дългогодишната съдебна сага за мюсюлманите, съобщи районният мюфтия на Смолян Неджми Дъбов: „От една страна всички религиозни общности са равнопоставени, в следващия член от закона се дава превес на дадена религиозна общност. Или всички религиозни общности да се регистрират в СГС, или да отпадне тази регистрация, като се върне предишния начин на регистрация - в Дирекцията по вероизповеданията".
Така мюсюлманите смятат, че ще се отрази реално вотът на вярващите, а не както сега той да бъде подменян чрез съдебни решения. Най-общо промените, които се обмисляли, са в посока въвеждане на общо изискване за всички религии, без изключение за православната църква, да имат съдебна регистрация или регистрацията да бъде извадена извън съда.
Районните мюфтии алармираха, че докато те чакат решението на СГС, където са обжалвали отказа за регистрация на избрания миналата година мюфтия Мустафа Алиш Хаджи, Недим Генджев вече на база на другото съдебно решение блокирал сметките на джамии и заличавал регистрацията на джамийски настоятелства по места. Действие, в което според мюфтиите, му помагали и от Дирекцията по вероизповеданията. Такъв бил случаят с джамията в Сърница, където са спрени парите за ремонта й и тя не може да бъде отворена. „Ако трябва ще седнем пред Европарламента в Брюксел", казват мюфтиите, които обаче заявиха, че ако те не спират вярващите по места, ще има много блокирани пътища в знак на протест срещу намесата във вероизповеданието.
Влезлият в сила през 2003 г. нов Закон за вероизповеданията призна Светия синод "ex lege", т.е. по силата на самия закон. В писмо от юни 2003 г., изпратено до парламента, Съветът на Европа посочва, че няма никакви пречки Българската православна църква да бъде призната за традиционна религия, тъй като в практиката имало и други случаи на признаване на държавни религии. Гърция, Великобритания /Англиканската църква/ и в скандинавските държави /Лютеранската църква/ по конституция имали официална държавна религия, чието ръководство не подлежи на съдебна регистрация. Българската православна църква се признава за юридическо лице по силата на самия закон. Останалите религиозни общности могат да придобиват статут на юридическо лице чрез регистрация в Софийския градски съд. Съдът вписва и техните ръководства след проведените форуми за избор на лицата, които представляват вероизповеданието.
