Църквата почита Св. Йоан Кръстител, наричан от народа Еньовден|DarikNews.bg

24 юни 2010 07:57

Църквата почита днес църковния празник Рождение на Св. Йоан Кръстител, наричан от народа Еньовден.

Заченат с Божията намеса, Св. Йоан, наречен Кръстител или Предтеча, се ражда няколко години преди Исус Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ. Той първи започва покръстването на юдеите във водите на река Йордан. Рождението на Св. Йоан е подсказано "свише" - родителите му, Захарий - юдейски свещеник, и Елисавета, вече на преклонна възраст, получават вест, че ще имат син.

Българите наричат празника Еньовден още Среди лето или Ден на слънцето, защото съвпада с лятното слънцестоене. Според народните вярвания на този ден "слънцето играе или трепти", когато изгрява. Народните лечители твърдят, че събраните в ранно утро на Еньовден треви са най-лековити. Хората се изкачват по високите хълмове, гледат своите слънчеви сенки и по тях гадаят за здраве.

В българския празничен календар Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден. Празникът има различни названия - Яневден - в Софийско, Иванден - в Западна България, Иван Бильобер - в Североизточна България. С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения.

На този ден всички трябва да станат рано и да посрещнат изгрева на еньовденското слънце, за да усетят лековитата роса, която то отърсва от себе си, миейки се преди път. Започне ли да се показва слънчевият диск, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина - ще боледува.

В нощта срещу празника особена магическа сила придобива и водата. За лечение и гадаене при залез слънце се взима от чист сладък извор "мълчана вода", налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила.

В нощта на умиращото и възраждащото се слънце е апогеят на лечебната сила на растенията. Събраните в потайна доба преди изгрев чер трън, еньовче, вратичка и комунига, иглика и маточина се използват за лек през цялата година. Билките се вият на венци и се разпределят на Св. Врач, отбелязван на 1 юли.

Според народните вярвания Св. Иван Билкобер е заповедник, началник на 77 и половина болести. Срещу тези болести е насочен и този празник, на който не се работи. Рано сутринта преди изгрев слънце жените събират 77 билки и половина, защото на Еньовден билките имат най-голяма магическа сила, след това "се отвръщат", загубват я. Някъде от билки и треви правят венец, провират се през него за здраве, а после го окачват за цяр. (БТА)