Колин Уилямс е футболист на четвъртодивизионния „Янтра" /Драганово/, чийто екип облича от три години. Живее във Велико Търново и преподава в езикова школа. 36- годишният англичанин е роден в град близо до Нюкясъл, където е тренирал футбол. По- късно е играл за аматьорски тимове в Англия, Италия, Франция, Португалия и Чехия, все страни в които е живял. Интересен събеседник, който прави отличен анализ на футболната ни действителност.
- Какво те накара да започнеш да играеш футбол в България?
- Винаги съм играл футбол в страните, в които съм живял и за това исках и в България да го правя.
- Кой те заведе в Драганово?
- Играхме в приятелски мачове със заместник- кмета на В. Търново Данчо Грозданов и след това той ме покани да отида в „Янтра" /Драганово/.
- Харесва ли ти там?
- Да. Много хубави хора, атмосферата е добра. За мен е добре да играя всяка седмица. Нямам време да тренирам, защото съм зает, както и другите, но играем на малки вратички и поддържаме форма. Освен това ходя на тенис. В Драганово се събираме само за мачове.
- Освен в Англия и България си играл още в Италия, Португалия и Чехия. Има ли общи неща в аматьорския футбол в тези страни?
- Стандартът е различен. В другите страни има повече аматьорски групи. Тук има само професионални и областни.
- Къде се играе най- добър футбол на аматьорско ниво?
- В Англия и Франция има повече полупрофесионални групи и от тук идва голямата разлика в стандартите. Тук в областните групи виждам много добри, но и много слаби играчи. Така е и в професионалните. Там силите са по- изравнени.
- Чии футбол е по- твърд?
- Различно е. По принцип това което тук е фаул в Англия не е. Там позволяват по- голям контакт между футболистите. Тук получавам много повече картони отколкото в родината си, защото такава е системата. Играе са по- техничен футбол, при нас е по- силов. В Италия пък властва латинският стил, но те симулират повече от българите.
- Терените подлежат ли на сравнение?
- В нашата група има само два добри терена. В Самоводене и Дебелец. Другите са неравни и твърди, явно нямат пари да ги поддържат. Нашият в Драганово е хубав само когато вали. Когато не вали дълго и слънцето грее силно е трудно да се прецени накъде ще отскочи топката.
- А съблекалните?
- /Смее се/. Не са много добри. През зимата са студени, а през лятото няма никакви удобства за футболистите. Но в Драганово са добри.
- Това че си англичанин помага ли ти или ти пречи у нас?
- Понякога не е лесно, защото има проблеми с комуникацията на терена. Има различни начини за комуникация. Тук всички викат когато не са щастливи. В другите страни са може би по- спокойни. Когато се приближи противник също викат и това понякога ти дава време, защото обърква другите.
- А, има ли размяна на любезности?
- Аз съм защитник и винаги съм срещу нападателите, така че е нормално да възникват спорове. Така е навсякъде по света. Тук има няколко отбора с които има повече проблеми. В Раданово съм играл няколко пъти и винаги имаше „борба" на терена.
- Случвало ли се е да те ритат или да те заплашват, че ще те убият например?
- Случвало се е, но не е проблем. Това е част от играта. Има хора, които са по- любезни от останалите. Например в Елена един нападател ми каза, че ще ме убие, но не го приех сериозно и не ме уплаши. Нямаше нужда. Наоколо имаше много хора.
- В кое село не ти се ходи на мач?
- В свищовските села играя малко грубичко, но това не ме притеснява. Аз мога да играя така както и съперникът ми.
- Тоест ти самият си твърд футболист?
- Не съм много твърд, но мога да се бия на терена.
- Ти самият обичаш ли в началото на срещата да посриташ нападателите, за да имат респект от теб?
- По принцип трябва да покажеш на нападателя, че си там и че няма да бъде много лесно. Това също е част от играта, но никога не се опитвам да го контузя. Това вече е брутално. Има разлика между твърдата и грубата игра.
- Как ти се виждат нашите футболни съдии. Честни ли са?
- Мисля че да, но тяхната работа е трудна. Те не могат да видят всичко. Има и много играчи, които не искат да приемат решенията им. Тук спорят със съдиите много повече отколкото в другите страни, в които съм играл. Мисля, че това е във характера на българите. Да оспорват когато не са съгласни. В Англия приемат по- често решенията, докато тук постоянно оспорват.
- А, по- често ли тук виждаш мелета по време на срещите?
- Не е голяма разликата това отношение в сравнение с Англия. Там просто играят по- твърдо и по- честно, и по- малко се разправят със съдиите. Тук има много симуланти, които все се опитват да излъжат, дори когато няма или е бил много лек физическият контакт.
- Усещаш ли повечко злоба в мачовете, злоба надминаваща спортната?
- Това зависи от резултата. Когато отборът започне да губи има проблеми, но това е естествено. Хората не могат да бъдат щастливи когато играят лошо и резултатите са слаби.
- Карат ли се в България съотборниците по- често отколкото в Англия или Италия?
- Със сигурност. След мача всичко е о кей, но по време на мача много повече се разправят помежду си. Според мен ще е далеч по- ефективно ако си говорят после, а не по време на мача, защото това не вдъхва увереност на никого.
- В България много се коментира проблемът с расизма по стадионите. Често се чуват обиди от рода на „чернилка", „мангал", „циганин", издават се маймунски звуци. На Острова как е?
- При нас имаше такъв проблем по стадионите преди 20 години, но въведоха строги закони и обясниха на хората че не може така. Сега има милиони хора от Африка, които живеят и работят без да бъда обиждани.
- Гледаш ли Световното първенство, Англия не започна добре?
- Англия започна много зле, но поне е там. Надявам се да има подобрение.
- За разлика от българите. Можете ли да станете световни шампиони?
- Според мен не. Испания загуби първия си мач, но преди първенството съм заложил на тях. Мисля, че испанците или бразилците ще бъдат шампиони. Много важни грешки допускат съдиите на това първенство. Според мен на такова ниво трябва да се използват технологиите, за да им се подсказват правилните решения.
Цялото интервю с Колин Уилямс може да чуете в звуковия файл.
