Да се събудиш във Вашингтон ден преди руският президент Медведев да дойде при американския президент Обама - това се казва интересно време. Въпреки това обаче в столицата на САЩ по нищо не личи, че съвсем скоро тук ще има среща не на върха, а на най-големия връх в политиката. Влизаш в този ранен час в първия магазин и той се оказва без какъвто и да било продавач: сам си избираш стоките, сам си ги маркираш по баркод, сам си плащаш на касата и само един-единствен контрольор на изхода бди над това, което си купувал.
Когато в ранната сутрин тръгнеш по улиците на Вашингтон, прави впечатление спокойствието, липсата на какъвто и да било трафик и улици, свободни и незадръстени от коли. Никъде не се виждат автомобили, паркирали напречно на улиците или на тротоара и така заели половината улично платно. На доста места в американската столица можеш да забележиш червени табели с надпис за интензивно движение и изрична забрана да се спира и паркира по всяко време. И под тях наистина няма нито една паркирала кола. Сутрин, твърде спокойна за делничен ден, в която липсват и забързаните тълпи на мегаполисите, както сме свикнали да наричаме столици на повечето европейски страни. Впрочем и надвечер също липсва трафик.
По вашингтонските улици няма демонстративен парад на лъскави возила, кое от кое по-мощни. Такива коли липсват дори и пред къщите-замъци в богатите квартали, няма ги и пред Държавния департамент, и пред другите правителствени сгради.
А тайнствен дух те обгръща само при мисълта, че се движиш по същите улици и докосваш същите сгради със същите масонски символи, за които говори в мистериозните си книги Дан Браун. Неволно и ти започваш да се озърташ и да търсиш данбрауновите масонски символи по фасадите и стрехите на преминаващите пред очите ти сгради.
Да се събудиш във Вашингтон в момента, когато пристига руският президент на гости на американския и да имаш възможността да се докоснеш до тайнството как се твори световната политика - ето това си е новина.
Всъщност, какво е новина?
„Войната винаги е новина - където и да е по света и каквато и да е.
Но и животът е новина.
И любовта е новина."
Ето тези думи, колкото и да не изглеждат сухи и премерени като журналистическо комюнике, можеш да прочетеш не къде да е, а в уникалния НЮЗЕУМ - Музей на журналистиката. Единственото място, където започваш да се чувстваш наистина горд от това, че и ти принадлежиш към тази професия. Като гледаш витрините с простреляни дрехи и вещи и се вглеждаш в снимките на загиналите журналисти, като гледаш и преживяваш отново най-големите събития в световната история така, както журналистиката ги е запечатала завинаги, проумяваш, че не журналистите в Америка вървят след събитията, а всъщност събитията едва ги догонват. И проумяваш смисъла на друг един от огромните надписи в НЮЗЕУМА: американците не вярват на нищо, докато не са го видели по телевизията.
Вървиш по залите на НЮЗЕУМА и пред очите ти минават оригиналната барака на Юнибомбър, вещите на 80-те самоубили се от сектата Клонка Давидова, снимки и вещи на осъдените шпиони, дори електрическия стол, на който са извършени екзекуциите. Като на живо отново и отново рухват кулите близнаци и хората плачат и сега, гледайки кадрите. Виждаш истински части от рухналия символ на комунизма - Берлинската стена. Съзираш съборената и обезглавена статуя на Ленин. Виждаш първите стъпки на Луната. На специално място е изложена писалката, с която Горбачов подписва падането на ерата на комунизма. На не по-малко специално място обаче е и пробита от куршуми и картечници пътна табела за Белград. А кадрите от войната във Виетнам далеч не са щадящи за американската армия. Нито един кадър с реверанс към бивши и настоящи американски управници. Напротив - на видно място с огромни букви стои надпис: „Секс досиетата на Клинтън". Е, може би точно тук е моментът да си зададем въпроса: кога и в България ще има наистина свободни медии? Когато и у нас подобен надпис публично стои с големи букви и показва истинското лице на някой наш държавник.
Ето това си е новина, заради която си струва да се събудиш във Вашингтон.
