Бившата първа дама на Франция има нов живот, в Ню Йорк
Бившата първа дама на Франция има нов живот, в Ню Йорк / снимка: Sofia Photo Agency, архив

Като първа дама на Франция Сесилия Саркози извоюва от либийския лидер Муамар Кадафи в палатка насред пустинята освобождаването на българските медицински сестри, осъдени на смърт за инжектиране на деца с вируса на СПИН. Три години по-късно тя е жител на Ню Йорк, където ръководи конференция за изпаднали в беда жени и подкрепя монахиня в Куинс, която помага на бивши затворнички, работещи майки, да възстановят живота си, предаде Асошиейтед прес.

Сесилия твърди, че е било лесно да разпространи каузите си, докато е била омъжена за френския президент Никола Саркози. "Разбира се, това помага много", каза бившата първа дама, чието фамилно име сега е Атиас, съпруга на организатора на глобални събития Ричард Атиас. "Имаш много власт и наистина можеш много да помогнеш, много!" каза тя.

11-годишният й брак със Саркози приключи през октомври 2007 г., но това не отнема от устрема й. 52-годишният Атиас ръководи фондация, финансираща еднодневния семинар в Манхатън "Диалог за действие", който ще се състои вдругиден. Сред участниците са бивши сексуални робини от Украйна и Камбоджа, които сега са активистки на женските права. Ще бъдат разгледани предизвикателствата, които мюсюлманките в Америка срещат, както и гениталните осакатавания в Африка, допълва БТА.

"Вече не съм "жената на...", просто съм самата аз", каза г-жа Атиас в интервю за АП. "Всичко е възможно тук, в САЩ. Тоест тук можете да го осъществите", добави тя с усмивка.

Сесилия твърди, че в резултат на нейните две пътувания до Либия през юли 2007 г. е било основана Фондацията Сесилия Атиас. След този случай хора и организации от Иран, Афганистан, Камбоджа и други места се свързали с нея и поискали да им бъде обърнато внимание.

По думите й тя също е научила нещо от преговорите с Кадафи и неговите приближени. "Когато става въпрос за човешки живот, трябва да се загърбят официалните дипломатически методи и да се говори друг език, който е по-скоро езика на сърцето", смята Сесилия Атиас.

Добави ни в предпочитани източници в Google