Покачване на нивото на река Дунав с 8 см е регистрирано днес в българския участък на реката, съобщиха от хидрометеорологичната служба в Ново село. При Видин нивото на Дунав достигна 812 см, а при Ново село - 757 см.
Остава в сила въведената първа степен на готовност за действие при високи води на Дунав. Нивото на река Дунав се измерва три пъти дневно в 8.00, 14.00 и 16.00 ч., а информацията се подава в „Гражданска защита". При ниво над 850 см ще бъде въведена втора степен на готовност на институциите, а община Видин има готовност за изграждане на защитни диги в критичните участъци. Очаква в края на седмицата да бъде регистрирано понижение.
Нивото на реката при Лом през последните 24 часа се е покачило със 6 см, съобщиха от Хидрометеорологичната станция в града. Тази сутрин височината на водния стълб е 811 см, което е много необичайно за средата на юни. Водата е заляла малки части от Дунавския парк и от пристанището в Лом. Залети са основите на бившата сграда на „Инфлот" в Лом.
В общината в крайдунавския град заседава кризисен щаб, който координира действията на различните институции, ангажирани със защитата на населението от високите води на Дунав. „Гражданска защита" и община Лом имат готовност да изградят временна земно-насипна дига в района на пристанището в Лом, ако нивото на реката достигне 830 см. Засега остава в сила въведеният преди седмица режим на готовност за действие „Денонощно наблюдение".
По поречието на Дунав в ломския участък са разположени наблюдателни постове, които следят денонощно за изменението на водното ниво и за евентуални пробойни в дигите. Засега защитните съоръжения издържат напора на водата, обявиха от „Гражданска защита".
Към момента няма опасност от заливане на селища, инфраструктура и обработваеми земи в района на общините Лом и Вълчедръм, обявиха от „Гражданска защита" в Монтана. На 13 април 2006 г. Дунав при Лом достигна абсолютният максимум в историята на измерванията на нивото в българския участък на реката - 985 см. Залети бяха малки части от Лом и вилната зона на града, но по-голямата част бе спасена с изграждане на временни защитни диги.
