От два месеца в Софийския градски съд няма секретни заседания по мерки за неотклонение. Публичността по делата беше неоснователно ограничавана и това доведе до намаляване на авторитета на съдиите и до недоверие в съда. Това съобщи председателят на СГС Георги Колев. Това е в резултат на становище на Наказателната колегия на съда по повод на секретните дела. Според Колев в София съдилищата имат еднаква практика на открити заседания, докато в страната тя е обратната и делата масово се засекретяват.
Становището на съдиите от СГС е, че когато се гледа мярка за неотклонение, няма основание делото да е секретно, защото специалните разузнавателни средства, които са основание за засекретяване, вече са преустановили своето действие. Действително, технологията и методологията на прилагането на СРС са секретни, но тази информация не е включена в делото и не достига до съда, тоест, тя не е основание за засекретяване, обясни съдия Мирослава Тодорова от СГС, председател на Съюза на съдиите в България. Според становището на съдиите основание за засекретяване има само ако в разговорите по СРС-та подслушваните лица разговарят за държавна тайна. Във всички случаи обаче съдията трябва изрично да посочи в мотивите си защо засекретява заседанието, единодушни са съдиите от СГС. Според тях за да бъде тази дейност предсказуема, трябва да се изготви инструкция.
Тактиката на открити съдебни заседания и мерки за неотклонение обаче засега е становище само на Наказателната колегия на СГС. В страната съдилищата масово засекретяват и практиката е разнопосочна. Тя може да се уеднаквява от Върховния касационен съд по искане на съдиите.
Според Георги Колев е много спорен въпросът дали в България се прилагат прекомерно много СРС. Той посочи, че за миналата година той като председател на СГС е дал общо 3660 разрешения за СРС, но лицата са значително по-малко, тъй като обикновено за едно лице се искат две до три специални разузнавателни средства. Така че общият брой на подслушваните лица за 2009 г. е около 1700 души.
Колев посочи, че у нас на 100 000 души се падат 100 разрешения за СРС-та и за миналата година в цялата страна разрешенията са 9600. В същото време за сравнение във Франция на 100 000 души са 43 разрешения за СРС, в Холандия 2500 на 100 000 души, в Италия - 143 разрешения на 100 000 души. Колев коментира, че важният въпрос обаче е каква част от тези СРС се използват ефективно и колко струват във финансово изражение. Такъв анализ обаче според него може да направи прокуратурата, а не съдът.
