Както изкуството, така и други сериозни отрязъци от живота, се делят на нужни и ненужни подразделения. Съвсем не е като разликата между Моне и Мане, но все пак изисква някакъв порив на мисълта. Така и при медицината. Едно е животоспасяващата операция след инфаркт, друго - корекцията на носа.
Още в древността, ако съдим по открити находки, медицината се е развивала и в двете посоки. Едни били необходими интервенции, други абсолютно безполезни - случващи се само с идеята един индивид да стане малко по-красив от друг.
И днес медицината и пластичната хирургия стоят твърде далече една от друга. Едната (медицината) е онази част от науката, която е нужна за здравето и оцеляването, другата (естетичната хирургия) - по-скоро остава като една екстра. И докато сериозната медицина страда от феноменален финансов недостиг, онази секция, в която оправят скули и напомпват цици, привлича невероятен финансов ресурс.
Май идва време, в което съвсем нов, наречен условно „пластиданък", трябва да прехвърля пари от естетичната хирургия към сериозната медицина. Актуалните изследвания показват, че в световен мащаб отлични студенти по медицина масово избират работа в клиники за пластична и естетична хирургия вместо трудната и отговорна работа в една болница например. Приходите на едното място са гарантирани, както и работното време. На другото - всички сте гледали „Спешно отделение" и знаете за какво става дума. Нещо повече - много практикуващи доктори също отиват да работят в клиники за естетична хирургия и зарязват истинската наука. И единствената помощ за сериозната медицина остава финансовата.
А тази помощ може да дойде и от печелившата естетична хирургия. Защото там наистина приходите не страдат от кризата, дори защото услугите станаха учудващо достъпни. И защо пък да не похарчиш някой лев в подобни клиники - някои от естетичните хирургически процедури са интересни и ефектни, а и не струват цяло състояние като едно време. Какво ще кажете за малки корекции като браулифт (повдигане на веждите), лифтинг на скули, ринопластика (операция на носа), отопластика (операция на уши), липофилинг (увеличаване на устни) и т.н.? Американският журналист Уилям Сейлтън пише, че секторът за пластична и естетична хирургия всъщност е пазар в размер на 20 млрд. долара само в Щатите. И няма причина един студент по медицина да се запъти към дълго и тежко навлизане в дебрите на сериозната наука, като може просто да стане скъпо платен естетичен хирург.
Фактите говорят, че през последните години пластичната хирургия стана достъпна за средната класа. На рождени дни приятели се събират и подаряват ефектни подаръци, в които често присъства думата „лифтинг". Никой не се пита дали съответното подобрение е извършено от отличен специалист, който ползва само проверени материали, или от обикновена козметичка.
Да не говорим, че понякога въпросният подарък е свързан и с пътуване до чужбина. Има горещи дестинации, които се маркетират като места за „море, слънце и скалпел". Някои от тях са неочаквани, като Бейрут например. Там многобройните живи рекламни лица на пластичната хирургия се разхождат по улицата и се забелязват навсякъде - толкова са много дамите, станали „жертва" на тези услуги. Естетичната хирургия преживява истински бум в Ливан и се развива дори с помощта на Министерството на туризма. Услугите се продават в пакет с почивка в луксозен средиземноморски курорт, което се води като „постоперационно възстановяване".
Една от компаниите, чиито брошури попаднаха в ръцете ми, носи чудното име Image Concept и предлага обслужване от А до Я. Полети, резервация, няколко операцийки, релакс на плажа и т.н. Цените са значително по-ниски от останалите места - Ливан разполага с много добри доктори, които оперират на прилични цени. Козметичният туризъм е сериозен бизнес и страната генерира огромни приходи. Ако питате някой местен какво кара дамите масово да лягат под скалпела, отговорът е: да бъде ливанската жена красива не е лукс, а национална отговорност.
Пред пластичните хирурзи наистина „са блеснали житата". Корекциите вече не са лукс. Скорошните проблеми с някои дами, попрекалили с екстрите, по-скоро биват забравяни. И пред нашата страна, далеч по-голяма по площ от Ливан, изникват няколко възможности. Дори и да изберем легалното развитие на това ново национално „богатство" - бизнеса с разкрасяването - необходими са строги мерки, свързани не само със забраната козметичка да прави липофилинг на устните ви, но и начина на разпределение на приходите.
Тъй като въпросната хирургия все повече започва да измества другата, която наистина спасява животи, няма нищо лошо в това естетичните процедури да бъдат облагани с нов, по-висок данък, а събраните приходи да отиват само за сериозната медицина.
Така ще бъдем хем красиви, хем здрави.
