Стратегията за национална сигурност ще бъде внесена за обсъждане в Консултативния съвет по национална сигурност към президента. Тя ще бъде обсъдена с академичните среди. До две седмици се очаква да се съгласуват и предложенията на всички заинтересовани институции за промени в първоначалния й проект. В глава „Ценности и принципи на политиката за национална сигурност" на стратегията се посочва, че политиката на България няма претенции към териториалната цялост на други държави и тяхното историческо минало, като се придържа и спазва принципа на ненамеса във вътрешните им работи, и не признава претенции на други държави към нейната територия и културно-историческо наследство. Подчертава се неделимостта на националната ни сигурност от сигурността на НАТО и ЕС и се въвежда принципа на откритост и прозрачност при формирането и провеждането на политиките за сигурност.
Като стратегическите национални интереси са формулирани устойчива благоприятна и предвидима международна и регионална среда за сигурност, образованието, научно-техническия потенциал, гарантирана икономическа и социална стабилност и просперитет, конкурентноспособна и устойчива икономика, изграждането на национална и регионална инфраструктура, превенцията и противодействието на корупцията и организираната престъпност, околната среда, енергийни ресурси и други стратегически суровини.
Глобализацията се сочи като водеща тенденция във външната среда на сигурност, която ще продължи да влияе върху цялостното развитие на страната ни. Освен нея обаче като основни фактори на промяната са определени продължаващото изместване на центъра на икономически растеж от Запад на Изток, засилващото се въздействие на недържавни структури, включително икономически и религиозни, процеси в енергетиката, миграцията, проблемите на бедността и промяната на климата.
Основен фактор на външната сигурност на страната са и асиметричните рискове и заплахи, особено международният тероризъм и разпространението на оръжия за масово унищожение, регионалните конфликти, киберпрестъпността и транс граничната организирана престъпност. Подчертава се, че заплахата от тероризъм се изостря от икономическите и финансови кризи и че терористичните организации децентрализират структурите си, разнообразяват способите си на действие и умело интегрират в демократичното общество, като се засилва симбиозата им с организираната престъпност и се увеличават възможностите им за достъп до използване на радиоактивни материали, токсични и биологични агенти, както и до информационни бази и технологии, с което те добиват изпреварваща информация за планираните антитерористични мерки. Като сериозно предизвикателство са посочени страните със слаба държавност, които не са способни да гарантират сигурността, правата и свободите на своите граждани, да управляват обществените отношения и да изпълняват международните си задължения.
Подчертава се важното значение на стратегическия диалог и партньорство на САЩ и ЕС с руската федерация по въпросите на борбата с тероризма и контрола върху въоръженията. Като качествено нова стъпка е определено военното ни сътрудничество със САЩ, а с Русия двустранните отношения запазват интензивността си в областта на енергетиката, икономиката, туризма и културния обмен. Сигурността в Близкия и Средния изток също е от съществено значение в широк международен мащаб включително и за България и основните заплахи за нас са свързани с радикалните и терористични организации, проявите на сепаратизъм, етническите конфликти, нелегалния трафик на хора, наркотици и пари. Като конкретни примери са изброени етническото и религиозно противопоставяне в Ирак, ситуацията в Афганистан, продължителните конфликти в Африка, морското пиратство, хуманитарните кризи.
Като негативни фактори за вътрешната стабилност на страната са изброени злоупотребата с публични финанси, корупцията, финансовата и икономическа криза, недостатъци в администрирането на централно и местно ниво, проблеми в управлението на държавната и общинска собственост, криминогенната обстановка, ръста на авто-катастрофите, тенденцията към обезлюдяване на отделни региони в България, влошаването на здравния статус на населението, понижаването на образователното и квалификационно равнище на значителни групи от населението, както и недостатъчната интегрираност на някои етно-социални групи. Признава се липсата на последователна политика за развитие на системата за гражданска сигурност, пропуските в контрола на търговията и потреблението с акцизни стоки, ниската производителност на труда, технологичната изостаналост и амортизираност на производствената база, сивата икономика и социалната несигурност. Подчертава се като риск намаляването на качеството на образованието и нарастващият брой на граждани, които не са обхванати от системата на задължителното образование, като нарастващата неграмотност влияе върху структурата на трудовия пазар и криминогенната обстановка.
Акцентира се върху факта, че постоянният процес на преустройство на службите за сигурност и обществен ред без да е изработена рамка за реформи е ограничила тяхната ефективност в защитата на сигурността и борбата с престъпността. Формулирано е, че стратегическа цел на България е да намали енергийната си зависимост и да преодолее уязвимостта си при евентуални бъдещи енергийни кризи и се подчертава, че ще се придържаме към по-тясна евро координация в тази политика. Вписано е, че България подкрепя международните енергийни проекти НАБУКО и Южен поток, подкрепя и реализирането на три от стратегическите инициативи на ЕС: южен газов коридор, достъп до втечнен природен газ и преносни връзки по оста Север-Юг.
Стратегическо значение за националната ни сигурност има също така и развитието на ядрената енергетика: България се стреми да преструктурира проекта АЕЦ "Белене" за максимално гарантиран държавен интерес, с балансиране на партньорството с руската страна и участието на партньори от ЕС и страни извън съюза. Подчертава се значението на енергийната ефективност и енергоспестяването, и на възобновяемите енергийни източници. В отбранителната политика страната се залага на колективната отбрана на НАТО и общата политика за сигурност и отбрана на ЕС. Приоритет в тази област е развитието на модерна отбранителна институция и увеличаване участието ни в структури, програми и проекти на НАТО и Европейската агенция по отбраната. Социалната сигурност на страната е определена като единство на високо качество в образованието, здравеопазването, материалните условия на живот, заетостта и социалното подпомагане, и преодоляване на демографската криза.
