Независимо дали девет или деветнайсет са жертвите от израелската атака на така наречената „Флотилия на свободата", щурмът безспорно се превърна в едно от събитията на годината, което може да преобърне или поне да се отрази тежко върху шансовете в Близкия Изток в скоро време да се установи мирът. С уговорката, че всеки човешки живот е безценен, този текст е за тези, които не обичат бързите отговори на сложните въпроси, за тези, които не сочат веднага виновния, за тези, за които светът не е черно-бял. Това е и една друга гледна точка как и защо израелските командоси се появиха изневиделица на палубата на корабите от „Флотилията на свободата" онази сутрин на 31 май...
Палестинската телевизия „Ал Акса" е доста странна медия. В програмата на контролираната от Хамас станция редовно намират място например детски предавания, в които куклени герои, преобразени като различни животни, се кълнат да освободят Йерусалим (или както арабите го наричат Ал Кудс) от окупаторите, в други шоута седем-осемгодишни момченца пеят в прослава на мъченичеството. Та именно по „Ал Акса" в деня 28 май 2010 година, петък, имаше интересен репортаж. „Героите от флотилията искат да достигнат Газа, но повече желаят да изберат пътя на мъченичеството!", казва емоционално йеменският професор Абд ал-Фатах Нууман.
Целият материал може да бъде намерен на сайта на Близкоизточния институт за медийни изследвания. И трябва да вярваме на човека - живее в Газа и явно е доста навътре в подготовката на предстоящото плаване. Професорът е изпълнен с позитивни чувства: "Думата „флотилия" и всички разкази за командира й Бюлент Йълдъръм ми напомнят за времената, в които Средиземно море беше пълно с такива ислямски флотилии. Днес ние отново „усещаме мириса" на онези дни. Наистина, тази флотилия не носи оръжия или цели армии, но на нея има подобни хора - вярващи, въоръжени със своята вяра."
Нууман добавя, че е проследил новинарските агенции, които съобщили „за заплахите на ционистите да задържат конвоя и да му попречат да достигне Газа". „Дори и когато слушат тези заплахи, такива въоръжени с вяра хора си припяват: „Хайбар, Хайбар, о, евреи, армията на Мухаммад ще се върне!" Сега няколко думи за това защо палестинците пеят за Хайбар. Оазисът Хайбар, на 150 километра от Медина, е свързан с една от най-бляскавите победи на мюсюлманския свят. През 629 година там последователите на Мохамед се сблъскват с местните... евреи. Около 1600 от хората на Пророка, предвождани от братовчед му Али ибн Аби Талиб водят битка с 14 000 жители на оазиса. Резултатът - по-малко от 20 убити правоверни и поне 10 000 евреи. Разбира се, тези цифри може и да са попреувеличени с течение на времето, но всеки път, когато врагът трябва да бъде сплашен, се пее за това как „армията на Мухаммад ще се върне".
Но йеменският професор казва и нещо друго много важно: „Това, от което те се страхуват днес, е пробуждането на ислямската нация. Проблемът не е пристигането в Газа на конвоя с хуманитарната помощ. Страхът всъщност е страхът на ционистите и на някои арабски владетели. Тези владетели, които тежат на арабите и ислямската нация, които не се трогват от факта, че ционистите оковават, преследват и потискат тази нация".
И още: „Посланието ми е към тези герои, които са в открито море на корабите, под тъмното небе, а ръцете им се отправят към Аллах в молба. За какво се молят те? Пророкът Мохамед е казал: „Ти, чиито нозе са покрити с прах в името на Аллах, за теб е спасението. Ти, който си се борил дори и за кратко, за теб е осигурено място в Рая." Тези герои са избрани от Аллах да осъществят тази мисия - мисията за пробуждане на една цяла нация. Вчера командирът на флотилията каза: „Не ще позволим на ционистите да се доближат, ще се борим с тях. Срещу какво ще се съпротивляваме? Срещу ноктите им! Имаме хора, които искат да станат мъченици в името на Аллах. Също толкова, дори повече, отколкото искат да стигнат до Газа! Молим се на Аллах да им бъдат присъдени и двете добри неща - до достигнат до брега на Газа невредими и да им бъде дадено мъченичество, заедно с всички нас, край стените на джамията „Ал Акса" - като завоеватели."
Същият ден, 28 май, катарската „Ал Джазира" решава също да отрази подготовката за отплаването на „Флотилията на свободата": „Активистите на борда пеят песните на Интифадата в прослава на мъченичеството" и отново в репортажа присъства рефренът „Хайбар, Хайбар, о, евреи, армията на Мухаммад ще се върне!"
Защо Турция беше въвлечена толкова сериозно в тази кървава история? Сигурно си спомняте името Бюлент Йълдъръм - да, онзи йеменски професор от Газа, който виждаше още и още ислямски флотилии в Средиземно море, го нарече „командира". Йълдъръм всъщност е шеф на турската Фондация за човешки права, свободи и хуманитарни помощи. Тази структура е главен организатор на морския конвой. Близо две седмици преди кървавата драма египетският експерт по международно право Ахмад Хасан Омар казва пред телевизия „Ал Джазира": „Турция и някои други страни трябва да използват конвоя, за да прехвърлят оръжие в Газа, както и бежанци в Акра". Акра е град в Северен Израел в областта Галилея.
Експертът е честен и изключително откровен: „Резолюция 3103 на Генералната асамблея на Организацията на обединените нации от 1973 година утвърди основните права на борещите се срещу външни, расистки и окупационни сили. Според тази резолюция всички държави по света имат правото, а дори и задължението, да изпращат помощи в Ивицата Газа и Западния бряг под формата на храна и оръжие. Нещо повече - време е да започне да се изпълнява и Резолюция 194 за завръщането на палестинските бежанци. Тези конвои биха могли да транспортират храна и оръжие, както бежанци, които желаят да се върнат в Родината си. Необходимо е да се предостави на Газа не само храна, вода и строителни материали, но и оръжие. Защото това е оръжие за революционери и трябва да бъде доставяно в Газа".
Трябва да се признае, че освен дълбок познавач на международното право, египтянинът е и новатор в идеите си: „Бих препоръчал на турските ни братя да използват и превозни средства тип „амфибия" с въздушна възглавница за транспортиране на помощта. Амфибиите могат да транспортират цялата тази помощ, докато пристанището в Газа все още не е готово, тези средства могат да минават през пясъците. Можем да ползваме амфибии за всички бъдещи кампании за оказване на помощ на Газа. Предлагам тези превозни средства да бъдат купени от Международната ислямска банка и да бъдат дадени на държавите, които ще предоставят помощ на Газа."
Стига толкова обяснения - това беше просто другата гледна точка... И то представена в арабски медии от араби, в тези думи няма нищо секретно, те са стигнали до умовете на милиони в Близкия Изток. По една или друга причина те стигат трудно до България, където както обикновено аудиторията „силно люби или мрази" я палестинците, я израелците. А светът просто от години брои труповете...
